Определение № 149 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

И. Владова като разгледа докладваното от И. Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502192 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 3610/01.06.2023г. по рег истратурата на РС - Девня подадена от Л. В. Д., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 73/02.05.2023г. постановено по гр.д. № 127/2022г. по описа на РС-Девня, с което съдът Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор ........ по Кадастралната карта, с площ от 18 кв.м., при граници на тази реална част: северозапад - ПИ с ид. ..........; югоизток – ПИ с ид. ........; югозапад – ПИ с ид. ......, отразена графично със зелена щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл.А. по предявените от тях активно субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК;

ПРИЕЛ Е ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И.

А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор ........ по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м., при граници на тази реална част: североизток - останалата част от ПИ с ид. ........; северозапад – ПИ с ид. ......; югозапад – улица; изток – останалата част от ПИ с ид........., отразена графично с жълта щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл. А. и Е ОСЪДИЛ Л. В. Д. да предаде на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. владението на реалната част от ПИ с идентификатор ........ по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м. по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, както и Е ОСЪДИЛ Л. В. Д. да заплати на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. сумата от 2940 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - В. Л. Д., ЕГН **********.

Въззивникът – Л. В. Д., чрез процесуалния си представител заявява становище за 1 неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и необоснованост съобразно събраните по делото доказателства.

Счита, че в хода на производството е останал недоказан факта на принадлежността на собствеността по отношение на реалните части от 18 кв.м. и от 230 кв.м. в патримониума на ищците доколкото частта от 230 кв.м. от имот пл.№ ... по РП от 1970г. се придава по регулация към УПИ XIII-..... Позовава се на изводите на вещото лице по проведената СТЕ, според която понастоящем процесната реална част /с площ от 246 кв.м. измерена на място/ попада в границите на имот № 1610, респективно на УПИ ... по РП от 1994г. собственост на ответника.

Излага, че дори да се приемат за правили изводите на първоинстанционния съд, че регулацията по РП от 1970г. касателно реалната част от 18 кв.м. е приложена и тази част е собствена на ищците, а по отношение на реалната част от 230 кв.м., че регулацията не е приложена и тя продължава да бъде част от имот пл.№ ..., то нито ищците, нито техния наследодател са предприели действия, с които да сa прекъснали течащата в полза на ответника и неговия праводател В. Д. придобивна давност, която счита за установена от ангажираните по делото гласни доказателства. Счита, че при преценката на свидетелските показания първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение игнорирайки част от тях в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните. Излага, че свидетелите на ответника да установили, че Л. Д. и праводателят му В. Д. са се държали като собственици и са манифестирали това си качество пред трето лица – обработвали са земята, отглеждали са животни съхранявали са свои вещи в продължение на дълъг период от време считано от 2002г. до настоящия момент без прекъсване, както следва – до 12.02.2017г. владението е осъществявано от В. Д., а след тази дата до настоящия момент неговото владение е продължено от Л. Д..

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което предявените от Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. против Л. В. Д. искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прави доказателствено искане за допускане до разпит на двата души свидетели на третото лице – помагач В. Д., предвид на това, че поради процесуално нарушение на съда искането на третото лице в този смисъл не е било уважено.

Подадена е и ВТОРА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА , с вх.№ 3379/22.05.2023г. по регистратурата на РС - Девня о т В. Л. Д. в качеството му на трето лице – помагач на ответника, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 73/02.05.2023г. постановено по гр.д. № 127/2022г. по описа на РС-Девня, с което съдът Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И.

А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор ........ по Кадастралната карта, с площ от 18 кв.м., при граници на тази реална част: северозапад - ПИ с ид. ..........; югоизток – ПИ с ид. ........; югозапад – ПИ с ид. ......, отразена графично със зелена щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл.А. по предявените от тях активно субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК;

2

ПРИЕЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И.

А., Й. А. В. и И. А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор ........ по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м., при граници на тази реална част: североизток останалата част от ПИ с ид. ........; северозапад – ПИ с ид. ......; югозапад – улица; изток – останалата част от ПИ с ид........., отразена графично с жълта щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл. А. и Е ОСЪДИЛ Л. В. Д. да предаде на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. владението на реалната част от ПИ с идентификатор ........ по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м. по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС

Изложените във въззивната жалба на третото лице-помагач В. Д. основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение по същество са идентични на тези изложени в жалбата на въззивника Л. Д..

Позовава се на извършено спрямо него процесуално нарушение на съда с постановения отказ да му бъде предоставена възможност да доведе и разпита в съдебно заседание 2 свидетели за установяване на твърденията за осъществявана от него фактическа власт с намерение за своене на имота в периода от 2002г. до 12.02.2017г., а след това – от ответника Л. Д. в качеството си на нов собственик, с присъединяване на владението към неговото.

Оспорва ищците да са доказали качеството си на собственици по отношение на двете реални части от имота с ид. ........ по Кадастралната карта съответно с площ от 18 кв.м. и с площ от 230 кв.м. Счита, че неправилно са възприети дадените от вещото лице по СТЕ отговори на поставените въпроси, които установяват, че понастоящем процесните две реални части попадат в границите на имота на ответника. Възразява и срещу изводите на съда за недоказаност на заявеното от ответника защитно възражение за придобиване по давност на спорните части от имота.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което предявените искове от Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. против Л. В. Д. искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прави доказателствено искане за допускане до разпит на двата души свидетели, с показанията на които да установи твърденията си за осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение на процесните реални части от имота с ид. ........ по Кадастралната карта в периода от 2002г. до 2017г. от В. Л. Д. и след 2017г. до настоящия момент от Л. В. Д..

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на двете въззивни жалби /ВЖ с вх. № 3610/01.06.2023г. и ВЖ с вх.№ 3379/22.05.2023г./ oт въззиваемите страни – Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. , чрез процесуалния им представител. Считат жалбите за неоснователни, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Посочва, че регулационната граница между собствения на ищците и на ответника имоти минава по стените на сградите и съответства на РП от 1970г., а регулационната 3 граница на имота от 1994г. не е приложена на място, поради което реалната част с площ от 18 кв.м. принадлежи към имота на ищците и е тяхна собственост. Аналогично и за реалната част с площ от 230 кв.м., твърдят, че регулацията чрез придаването им към УПИ XIII-.... не е приложена на място, не са уредени сметките по регулация, поради което реалната част е собствена на ищците. Поддържат, че е налице грешка в КККР предвид наличието на несъответствие между заснетите по КК граници на имотите и съществуващите на място такива.

Считат за правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от ответника защитно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност с присъединяване на владението на праводателя по отношение на процесната реалните части с площ от 230 кв.м. и 18 кв.м. Позовават се на ангажираните от тях гласни доказателства както и на факта, че частта от 18 кв.м. никога не е била във фактическата власт на ответниците, а частта от 230 кв.м. не е била владяна от тях никога преди 2019г. Позовават се и на други действия, с които са прекъсвали давността на ответника, а именно подаването на жалба в прокуратурата и настоящата искова молба в съда.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

Възразяват по доказателствено искане и в двете въззивни жалби за допускане до разпит на поисканите от третото лице-помагач в първоинстанционното производство гласни доказателства за установяване на твърдяното давностно владение от В. Д. и Л. Д..

В срока по чл.263 о т ГПК писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 3610/01.06.2023г. е депозирало третото лице-помагач В. Л. Д., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за допустима и основателна, а обжалваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно.

Писмен отговор на въззивната жалба с вх.№ 3379/22.05.2023г. е депозирал Л. В. Д..

Заявеното становище е за допустимост и основателност на жалбата на третото лице-помагач.

Счита за основателно и направеното от него искане за събиране на гласни доказателства предвид на това, че отказът на съда да му бъдат допуснати свидетели в първоинстанционното производство се явява резултат от допуснато процесуално нарушение.

С определение № 4439/24.11.2023г., настоящият съдебен състав е оставил без движение исковата молба на ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. , по която е образувано гр.д. № 127/2022г. по описа на РС-Девня и е дал указания да уточнят каква идеална част /квота в съсобствеността/ притежава по наследство от общия наследодател Андон В.

Андонов в процесните две реални части – с площ от 18 кв.м. и с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. ........ по Кадастралната карта, както и да уточнят твърденията си досежно вида на предявените искове, като посочат дали твърдят, че е налице несъответствие между пространствените предели на правото им на собственост по отношение на двете реални части от ПИ с ид. ........ по Кадастралната карта и отразяването на тези права в Кадастралната карта /непълнота или грешка в Кадастралната карта/ и това обуславя правния им интерес от предявените искове, т.е искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР ИЛИ желаят само да 4 бъде установено правото на собственост по отношение на реалната част от 18 кв.м. и ревандикиране на реалната част от 230 кв.м. спрямо ответника, т.е предявяват искове по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

С уточняваща молба вх.№ 31316/20.12.2023г. ищците, чрез процесуалния си представител са уточнили квотното си участие в съсобствеността по отношение на двете процесни реални части от ПИ с ид. ........ по Кадастралната карта и са посочили, че предявените от тях искове са съответно с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на реалната част с площ от 18 кв.м. от ПИ с ид. ........ по Кадастралната карта и искове по чл.108 от ЗС и по чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на реалната част с площ от 230 кв.м. Обосновали са исковете по чл.54, ал.2 от ЗКИР с твърдения за наличие на непълнота и грешка в кадастралната карта по повод отразяването на двете реални части като част от имота на ответника, така и с твърдения за фактически действия, с които се оспорва собствеността им от ответника – касателно исковете за собственост /чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС/.