Решение № 391 от 29.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20261001000147 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивно жалба вх.№ 155210/23.12.2025год. на „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД срещу Решение № 1757/11.12.2025год., постановено по т.д.№ 2296/2024год. на СГС, С КОЕТО е признато за установено по предявените от „ Крона „ ООД срещу „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД искове с правно основание чл.116, ал.1 , т.1 от ЗМГО, че „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД е извършил на територията на Р България нарушение на правата на „ Крона“ ООД върху притежаваната от него словна марка „ Т. М.“, регистрирана под № 00057448 в Патентното ведомство на Р България , за клас 43 МКСУ „ ресторантьорство, временно настаняване“ с датата на издаване -03.02. 2005год., регистрирана на 08.01.2007год. с действащ срок на закрила-03.02.2035год. и изразяващо се в използване на знак „ Т. М.“ или „ TAJ MAHAL“ в търговската дейност и в рекламата на ответника на Търговски обект на адрес – гр.Плевен, ул.“ Георги С.Раковски“ № 45,както и в интернет като нарушението е продължаващо през периода м. 07 .2023год. до настоящия момент , С КОЕТО „ ЗУ Интернейшънъл „ ЕООД е осъдено на основание чл. 116, ал.1 , т.2 от ЗМГО да преустанови извършеното от м.07.2023год.нарушение спрямо притежаваната от ищеца и регистрирана от него словна марка, С КОЕТО „ ЗУ Интернейшънъл „ ЕООД е осъдено да заплати на „ Крона „ ООД на основание чл.

116,ал.1 , т.3 от ЗМГО сумата от 6 830 лева-обезщетение за вреди в размер на пропуснати ползи от неправомерното използване на притежаваната от него словна марка , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 19.11.2024год. до окончателното й изплащане и с което „ ЗУ Интернейшънъл“ ЕООД е осъдено да заплати на „ Крона „ ООД разноски по делото в размер на 5 478.20лева.

Във въззивната жалба се твърди , че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Като неправилен се сочи извода на първоинстанционния съд , че в проведеното пред него исково производство не е допустимо инцидентно произнасяне по законосъобразността на регистрираната от ищеца словна търговска марка. Излагат се съображения за това , че ищецът бил регистрирал незаконосъобразно словната марка „ Т. М.“, тъй като наименованието касаело чуждестранен мавзолей, който е архитектурен и исторически паметник, обект на световното 1 наследство на Юнеско, което било достатъчно основание за отказ от регистрация по чл. 11, ал.1 от ЗМГО. По тази причина се излага , че марката не е следвало да бъде регистрирана и че използването й от ответника не съставлява използване на чужда марка. Излага се също така , че марката не се ползва с отличителност, тъй като обичайно търговците , занимаващи се с ресторантьорски бизнес и предлагащи индийска кухня, използват същото словосъчетание , а и ресторанти със същото наименование имало в цяла Европа. Изразът „ Т. М.“ бил широко познат и използван в обичайния език като обозначение на архитектурния паметник.Сочи се ,че регистрацията на словната марка „ Т. М.“ противоречи на Регламента за марките на ЕС / Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017год., тъй като процесната словна марка описва именно обект от Световното наследство. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС- съединените дела С-108/97 и С 109/97.

Поддържа се също така , че по делото не са събрани доказателства , установяващи ползването на словната марка от ответника. Приложените разпечатки от интернет страни не били на ответника, а на трети лица.Не била доказана и вероятност от объркване на потребителите за това , че ресторантът на ответника всъщност се управлява от ищеца. Това било така , тъй като ответникът предлага услуги от заведение за хранене, което се намира в гр.Плевен и което се определя като „ индийски бар и грил“, а ресторантът на ищеца се намира в гр.София. Тази разлика била видима и от използваните от ответника словосъчетания във Фейсбук, където словосъчетанието „ Т.

М.“ винаги било използвано с различни добавки, които го различават от марката на ищеца.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявените искове да бъдат отхвърлени , ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ Крона „ ООД писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се ,че по делото било установено , че ищецът е притежател на регистрираната словна марка „ Т. М.“ , че ответното дружество експлоатира търговски обект-ресторант –закусвалня/снекбар/ в гр.Плевен с наименование „ Т. М.“, а и това обстоятелство –използването от ответника на наименованието „ Т. М.“ в своята търговска дейност било прието като безспорно обстоятелство по делото , както и че използването на словната марка на ищеца било без негово съгласие. Използваният от ответника знак „ Т. М.“ бил идентичен на регистрираната марка, както и се използва за идентични по същество продукти- ястия от традиционната индийска кухня. Същият бил използван и в рекламните съобщения в интернет от ответника, където се идентифицирал като „ Индийски ресторант Т. М.“. С оглед на горното се сочи , правилно първоинстанционния съд бил достигнал до извод за извършено от ответника нарушение на чл. 13, ал.1 , т.1 от ЗМГО, както и наличието на вероятност от объркване у потребителя. Последното било установено и от изготвената по делото съдебно-маркова експертиза .

Твърди се , че с оглед основателността на иска по чл.116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО правилно първоинстанционният съд бил стигнал до извод за основателност и на иска по чл. 116, ал.1 , т.2 от ЗМГО. Уважаването му съответствало и на заложената от законодателя цел- осуетяване на бъдещото поведение на ответника, насочено към необезспокояваното упражняване на изключителното право върху регистрираната търговска марка от страна на нейния притежател.

По делото било установено ,че извършеното от ответника нарушение на правото му върху търговската марка е причинило на ищеца имуществени вреди, който съгласно чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМГО подлежат на обезщетяване , в който смисъл бил и извода на първоинстанционния съд.

Претърпените от ищца вреди били съизмерими с неполученото лицензионно възнаграждение за използването на регистрираната марка и тези вреди били изчислени от вещото лице в размер на 6 830лева, в който размер правилно бил уважен и иска по чл. 116, ал.1 т.3 от ЗМГО.

В писмения отговор на въззивната жалба се сочи като недопустимо искането на жалбоподателя за преценка в настоящото производство на наличието на основания за отказ за регистрация на процесната мярка. Поддържа се , че в настоящото производство е недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол по законосъобразността на регистрирането на марката , тъй като искането за заличаване регистрацията на марка са от компетентността на органите на Патентното ведомство.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.

2

Апелативен съд – София , в изпълнение правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

Пред СГС са предявени при условията на активно субективно съединяване искове с право основание чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО за установяване на нарушение извършено от ответника върху регистрирана от него словна търговска марка „ Т. М.“ под № 00057448 за клас 43 МКСУ -„ ресторантьорство, временно настаняване“ . Ищецът е твърдял , че е притежател на горепосочената словна марка , че ответникът е нарушил правата му върху марката като нарушението се изразява в предлагането на широк асортимент от ястия от ответника, в експлоатиран от последния ресторант – закусвалня в гр.Плавен с наименование „ Т. М.“ и предлагането на тези ястия , рекламата им и продажбата им чрез интернет чрез използването на идентичен на с регистрираната марка знак - форми на използване по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2,т.4 и т.5 от ЗМГО.

Поддържал е , че използването е станало без негово съгласие , поради което съставлява нарушение на правата му върху посочената марка по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗМГО.

Заявил е искане при уважаване на иска по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението ,както и да му заплати обезщетение за претърпените от това нарушение имуществени вреди съгласно чл. 116, ал.1 ,т.3 от ЗМГО. Поддържал е , че тези вреди са съизмерими с неполученото от него лицензионно възнаграждение, в случая че с ответника бяха сключил лицензионен договор и са в размер на 6 830лева.

Ответникът е оспорил законосъобразното регистриране на словната марка от ищеца. Посочил е , че Т. М. е индийски мавзолей, обявен за обект на световното наследство на Юнеско, поради което нямало как световноизвестно наименование на един мавзолей- архитектурен и исторически паметник да бъде марка по см. на чл.9 от ЗМГО. Така още при заявяване за регистрация на словната марка „ Т. М.“ са били налице основания за отказ за регистрация и по тази причина не се явявал ползвател на чужда марка . Посочил е , че изразът „ Т.

М.“ не е регистрабилен, тъй като занимаващите се с ресторантьорски бизнес и предлагащи индийска кухня, я предлагат под наименованието „ Т. М.“. Изразът „ Т. М.“ се асоциирал от потребителите с предлагането на индийска храна, и в България и в Европа имало множество ресторанти с такова наименование, поради което регистрирането на това наименование като търговска марка било незаконосъобразно. Заявил е , че е използвал наименованието „ Т.

М.“ винаги заедно с допълнителни словосъчетания, поради което потребителите не биха объркали неговото заведение със заведението на ищеца.

Предвид изложеното е поискал предявените спрямо него искове да бъдат отхвърлени.

По така предявените искове първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е уважил. За да уважи искова по чл. 116, ал.1 ,т.1 от ЗМГО е приел , че ищецът е притежател на словната марка „ Т. М.“, че при осъществяване на търговската си дейност ответникът е използвал наименованието „ Т. М.“ , което е идентично на регистрираната от ищеца словна марка и при това е използвана за предлагане на пазара на стоки и услуги, сходни на предлаганите такива от притежателя на марката. Приел е също така, че констатираната идентичност и сходство създават вероятност от объркване на клиента за предлагани на пазара продукти от ищеца,както и че липсва съгласие от ищеца за използване от ответника на притежаваната от него марка. Определил за недопустимо разглеждането и произнасянето в настоящото производство на възраженията на ответника за незаконосъобразното регистриране на процесната марка . Приел е също така , че поради извършеното от ответника нарушение на правата на ищеца върху регистрираната словна марка последният е претърпял имуществени вреди , изразяващи се в пропуснати ползи ,то при определяне на техния размер се е позовал на изготвената по делото съдебно-маркова експертиза .

Обжалваното решение е правилно . Същото е постановено при фактическа обстановка, установена от събраните по делото доказателства , поради което настоящият съдебен състав препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Въз основа на установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован извод за основателност на исковите претенции, мотивите за което се споделят от настоящия съдебен състав и към които 3 препраща на основание чл. 272 от ГПК.

За да бъде основателен иска по чл. 116, ал.1, т.1 от ЗМГО ищецът следва да докаже , че е притежател на посочената от него словна марка „ Т. М.“ , че ответникът е използвал по твърдения начин знак, който е идентичен на марката на ищеца , като е достатъчно ищецът да твърди , че не е давал съгласие за такова използване. Това използване следва да е от естество да може да въведе в заблуждение потребителите за лицето, което предлага стоките.