Решение № 1403 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300501441 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. К. К., с ЕГН:

**********, от село К., ул. ***, чрез адвокат Т., против Решение № 871/28.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 6848/2023 г. на ПдРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против П. З. П., ЕГН: ********** от село К., ул. *** иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника, поради изтекла давност, плащане на общо 5 699.80 лева, представляващи: 4 649.87 лева - главница към 17.01.2007г., 1 049.93 лева просрочена лихва за периода от 15.05.2006г. до 17.01.2007г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2007г. до окончателното плащане на сумата, ведно с разноски от 114 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 210 лева, за събирането на които е издаден изпълнителен лист от дата 22.01.2007г. по частното дело № 285/2007г. на ПдРС и е било образувано изпълнително производство № 464/2018г. при ЧСИ Мариана Обретенова.

Жалбоподателят Р. К. обжалва изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като е нарушен процесуалния и материалния закон. Поддържа становището, че в разглеждания случай вземането на ответника е погасено по давност, като приложение следва да намери ППВС № 3/18.11.1980 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. З. П., ЕГН: ********** от село К., ул. ***, чрез адвокат Л., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното 1 решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на Р. К.

К. против П. З. П. , с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от общо 5 699,80 лева, представляващи: 4 649.87 лева - главница към 17.01.2007г., 1 049.93 лева просрочена лихва за периода от 15.05.2006г. до 17.01.2007г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2007г. до окончателното плащане на сумата, ведно с разноски от 114 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 210 лева, за събирането на които е издаден изпълнителен лист от дата 22.01.2007г по частното дело № 285/2007г. на ПдРС и сумата от 2000 лева- главница по запис на заповед от дата 24.04.2007г., с падеж на 11.06.2007г., ведно със законната лихва от дата 07.07.2009г.до окончателното изплащане на вземането , и 140 лева разноски по делото , за които е издаден изпълнителен лист от дата 10.07.2009г по частното дело № 7965/2009г. на ПдРС, въз основа на които е било образувано изпълнително производство № 464/2018г. при ЧСИ Мариана Обретенова.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, като е изложил съображения, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите действия по принудително изпълнение, които прекъсвали давностния срок.

С Решение № 2011/07.05.2024 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, по гр.д.

№ 6848/2023 г. на ПдРС, съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя против П. З.

П., ЕГН: ********** от село К., ул. *** иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сума от 2000 лева- главница по запис на заповед от дата 24.04.2007г., с падеж на 11.06.2007г., ведно със законната лихва от дата 07.07.2009г.до окончателното изплащане на вземането , и 140 лева разноски по делото , за които е издаден изпълнителен лист от дата 10.07.2009г по частното дело № 7965/2009г. на ПдРС и е било образувано изпълнително производство № 464/2018г. при ЧСИ Мариана Обретенова. Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивна жалба подадена против Решение № 871/28.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 6848/2023 г. на ПдРС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по изп. д. № №20078270400077 по описа на ЧСИ Величко Апостолов, което е било продължено от ЧСИ Константин Павлов с изпълнително дело № 2017824042058. Това дело пък от своя страна е прекратено от ЧСИ Павлов на дата 21.05.2018г., тъй като взискателя не поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия. На 11.06.2018г. срещу ищеца било образувано ново изпълнително дело №20187580400464 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова.

Първостепенният съд е приел, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземане по изпълнителни дела , образувани до 26.06.2015 г. Поради това макар в периода от 2010 2 г. до 27.03.2018 г. да не са извършвани изпълнителни действия, това обстоятелство е без значение за изхода на спора. По изложените съображения съдът е счел, че за процесното вземане не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност, поради което е отхвърлил като неоснователен предявения иск.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приложеното изпълнително дело №20187580400464 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, че в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№285/2007г. по описа на XIV гр. състав на PC - Пловдив,по силата на който ищеца- Р.

К. К., като кредитополучател и ответника - П. З. П., като поръчител били осъдени да заплатят солидарно сума от 5 699.80 лева, представляващи: 4 649.87 лева - главница към 17.01.2007г., 1 049.93 лева просрочена лихва за периода от 15.05.2006г. до 17.01.2007г., както и законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2007г. до окончателното плащане на сумата, ведно с разноски от 114 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 210 лева. Първоначално за събиране на вземането на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувано изпълнителното дело № 77 по описа на ЧСИ Величко Апостолов за 2007г. Това задължение е било платено изцяло, като К. внесъл сумата 2 821.89 лева, а П. - сумата от 5055.41 лева, след което по негова молба той бил конституиран като взискател на мястото на удовлетворения кредитор и изпълнението било продължено срещу К. за платените от поръчителя 5055.41 лева. Това е станало на дата 04.03.2009г. На 07.09.2009г по изпълнителното дело е присъединен за събиране втори изпълнителен лист между същите страни. По делото има проведени изпълнителни действия , наложен е бил запор върху притежаван от К. лек автомобил. Продан не е извършена. Вписана е възбрана върху недвижими имоти на длъжника , продан отново не е проведена. Последното по това дело действие по изпълнението ,опис на недвижим имот на длъжника- ищец, е от дата 18.11.2009г.

В изпълнение на Заповед № СД-04-57/30.06.2017г. на Министъра на правосъдието и на Заповед №115/03.07.2017г. на Председателя на Окръжен съд Пловдив изпълнителното дело №20078270400077 по описа на ЧСИ Величко Апостолов било продължено от ЧСИ Константин Павлов с изпълнително дело № 2017824042058. Това дело е било прекратено от ЧСИ Павлов с постановление от 27.03.2018 г., тъй като взискателят не поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия.

В последствие на 11.06.2018г. при ЧСИ Мариана Обретенова с района на действие ПдОС е образувано, въз основа същия изпълнителен лист, изпълнително дело № 464 по описа на този съдебен изпълнител за 2018г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

3

Съгласно чл. 138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Разпоредбата на чл. 139 от ЗЗД предвижда, че поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при потежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.

Според чл. 140 от ЗЗД, поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. Правната норма на чл. 141 от ЗЗД предвижда, че, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. Според чл. 429 от ГПК, поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

Според правната теория и трайно установената съдебна практика, регресното вземане на поръчителя, чието задължение към кредитора е изпълнил е до размера на изпълнената част и възниква с факта на плащане. От този момент поръчителят става кредитор на главнния длъжник на лично основание за свое вземане. Регресното право на поръчителя се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок предвиден в чл. 110 ЗЗД.

Вземането на поръчителя възниква от момента, когато е изпълнил задълженията към кредитора и се формира от размера на изплатения чужд дълг.

Основанието, въз основа на което за платилия на главния кредитор поръчител възниква възможност да насочи изпълнение срещу останалите солидарни длъжници / поръчители и главен длъжник / за платеното от него вместо тях е да е изплатен целият дълг към кредитора, от когато започва да тече и погасителната давност за вземанията на суброгиралия се. Едва с погасяването на целия дълг поръчителят има право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу останалите съдължници, включая и за разноските по събиране на дълга – в този смисъл решение № 74/01.07.1959 г. по гр. д. № 51/1959 г. на ОСГК на ВС и определение № 214/13.03.2018 г. по гр. д. № 2853/2017 г., ІV г. о. на ВКС. Поръчителят е лично задължен заради длъжника по изпълнителния лист, а за изпълнението той отговаря с цялото си имущество –чл. 122 ЗЗД.