Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 468 от 14.11.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 442/2023
Вид
Решение № 468
Подписан
14.11.2023
В сила
13.12.2023
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон
  • чл.332 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. гр.Несебър, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100442 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД.

Ищецът “В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Б., улица ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответникът „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Н.***, представлявано от управителя А.С.А., е абонат на ищцовото дружество с абонаментен номер *** и като такъв е потребител на доставените му В и К услуги за обект, находящ се в к.к.

Слънчев бряг – Запад, Складова база. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял на обекта на потребление на ответника потребените от последния В и К услуги, но ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща стойността на услугите, потребени през периода от 21.07.2022г. до 19.01.2023г. За задължението на ответника има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 258/2023г. по описа на Несебърския районен съд. На ищеца, в качеството му на заявител по заповедното производство, е било указано от заповедния съд, че следва да предяви искове за установяване съществуване на вземането му за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата в размер на 486,80 лева, за която са издадени фактури през периода от 31.08.2022г. до 30.01.2023г., както и сумата в размер на 14,88 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва върху отделните периодични 1 плащания, начислена общо за периода от 01.10.2022г. до 27.03.2023г., както и законната лихва върху общия размер на главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноски в заповедното производство и такива, извършени в настоящото исково производство.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител. С писмена молба, подадена от юристконсулт, се пояснява, че ответникът е собственик на водоснабдения обект и като такъв е потребител на доставените от ищеца В и К услуги, заявил е това свое качество със заявление за откриване на партида, поради което през процесния период страните са били обвързани с валидно облигационно отношение.

Ответното дружество също не се представлява в съдебно заседание от законен или от процесуален представител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2008г., обективиран в нотариален акт № 79, том II, рег.№ 1308, дело № 272/2008г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който договор „С.К.“ ООД е имал качеството на купувач, същият е придобил на това основание собствеността върху следните да недвижими имоти, а именно: 1) Склад на площ от 389 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в складова база, блок „Г“ в северната част на к.к. Слънчев бряг, с идентификатор ***, цялата на площ от 3 308 кв.м., находяща се поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот за съответния обект (склад), и 2) Склад на площ от 389 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в складова база, блок „Г“ в северната част на к.к. Слънчев бряг, с идентификатор ***, цялата на площ от 3 308 кв.м., находяща се поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот за съответния обект (склад).

На 10.03.2008г. „С.К.“ ООД, чрез управителя, е подал до „ВиК“ ЕАД Б. молба за откриване на партида на новомонтиран водомер на адрес: к.к. Слънчев бряг – запад, Складова база, в резултат на което е придобил качеството на потребител на доставените от „ВиК“ ЕАД Б. в обекта на потребление услуги с абонатен номер ***.

От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника „С.К.“ 2

ООД се установява, че за въведения от ищеца период той е начислил на ответника следните количества потребени ВиК услуги: на 22.08.2022г. е начислил 18 куб.м. вода за периода от 21.07.2022г. до 22.08.2022г., на 21.09.2022г. е начислил 15 куб.м. вода за периода от 23.08.2022г. до 21.09.2022г., на 20.10.2022г. е начислил 13 куб.м. вода за периода от 22.09.2022г. до 20.10.2022г., на 21.11.2022г. е начислил 15 куб.м. вода за периода от 21.10.2022г. до 21.11.2022г., на 21.12.2022г. е начислил 21 куб.м. вода за периода от 22.11.2022г. до 21.12.2022г., и на 19.01.2023г. е начислил 19 куб.м. вода за периода от 22.12.2022г. до 19.01.2023г. В справката-извлечение е отразено, че ежемесечното отчитане на водомера е извършвано дистанционно.

С фактура № 00044082711 / 31.08.2022г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 14,86 лева без ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 21.07.2022г. до 31.07.2022г., както и сумата в размер на 49,64 лева без ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 01.08.2022г. до 22.08.2022г., или общо сума по фактурата в размер на 77,40 лева с включен ДДС.

С фактура № 0044245123 / 30.09.2022г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 74,47 лева с включен ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 23.08.2022г. до 21.09.2022г.

С фактура № 0044400691 / 31.10.2022г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 64,54 лева с включен ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 22.09.2022г. до 20.10.2022г.

С фактура № 0044549394 / 30.11.2022г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 74,47 лева с включен ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 21.10.2022г. до 21.11.2022г.

С фактура № 0044689136 / 23.12.2022г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 104,26 лева с включен ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 22.11.2022г. до 21.12.2022г.

С фактура № 0044831924 / 30.01.2023г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 28,96 лева без ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 22.12.2022г. до 31.12.2022г., както и сумата в размер на 47,42 лева без ДДС като стойност на предоставените в обекта му на потребление В и К услуги за периода от 01.01.2023г. до 19.01.2023г., или общо сума по фактурата в размер на 91,66 лева с включен ДДС.

Въз основа на подадено на 30.03.2023г. от „В.и К.“ ЕАД град Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е било образувано ч.гр.д.№ 258/2023г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 120/30.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която длъжникът „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Н.***, представлявано от управителя А.С.А., следва да заплати на кредитора „В.и К.“ ЕАД, ЕИК 3

***, със седалище и адрес на управление: град Б., квартал П., улица ***, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от Г.Й.Т., сумата в размер на 486,80 лева – главница, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури през периода от 31.08.2022г. до 30.01.2023г., с отчетен период от 21.07.2022г. до 19.01.2023г. за ползвани В и К услуги от длъжника с абонатен номер *** за водоснабден обект с адрес град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, складова база, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 14,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 27.03.2023г., както и сумата в размер на 75 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева – юристконсултско възнаграждение и 25 лева за заплатена държавна такса.

Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение по реда и в срока по чл.414 от ГПК. Това възражение е подадено от длъжника на 05.04.2023г., а кредиторът е бил уведомен за него на 25.04.2023г.

На 05.05.2023г. ищецът е предявил настоящия установителен иск за съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

В хода на производството е представено доказателство, че на 15.05.2023г. ответникът е извършил плащане в полза на ищеца като му е превел сумата в размер на 501,68 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът по заповедта и ответник в настоящия процес е дължал сумите по нея, като всички задължения той е изплатил не само след издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, но и след завеждане на иска по чл.422 от ГПК, въз основа на който е образувано настоящото дело.

Фактът на плащането, чрез което е погасено задължението, настъпил след завеждането на иска, съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради което искът следва да се отхвърли. Плащането е извършено за сумите, за които са издадени фактурите, което по същество означава, че ответникът е признал задължението си в претендираните от ищеца размери, включително и за заплатената от него мораторна лихва.

По въпроса за разноските, направени от ищеца в заповедното производство, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г., т.12 на ОСГТК. Съобразно правилата на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25 лева. Следва да бъде осъден да заплати и ненаправените от ищеца разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, която сума също е предмет на заповедта за изпълнение, съобразно установената практика на съдилищата в полза на 4 юридически лица, представлявани от юристконсулт, да се присъждат и ненаправени разноски и в размер посочен и претендиран от самия юристконсулт.

На същото основание и по същите съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски за доплатена държавна такса в размер на 75 лева. На същото основание следва да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на юристконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена в размер на 150 лева. Въпреки извършеното от ответника плащане на задължението по главницата и мораторната лихва, предмет на съдебния спор, същият не следва да бъде освободен от заплащането на тези разноски, респ. те да останат за сметка на ищеца, тъй като в случая не са налице нито в кумулативна наличност нито по отделно която и да е от двете предпоставки за това по чл.78, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.и К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Б., кварлат П., улица ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., иск за признаване за установено, че „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Н.***, представлявано от управителя А.С.А., му дължи сумата в размер на 486,80 лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и 80 ст.), представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода за обект с абонатен номер *** по издадени фактури през периода от 31.08.2022г. до 30.01.2023г., с отчетен период по фактури от 21.07.2022г. до 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 14,88 лв. (четиринадесет лева и 88 ст.), представляваща общ размер на мораторните лихви върху отделните периодични вземания, начислени общо за периода от 01.10.2022г. до 27.03.2023г., за които суми е издадена Заповед № 120 от 30.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 258/2023г. по описа на Несебърския районен съд, поради погасяване изцяло на задълженията в резултат на извършено плащане след предявяване на иска.