Решение № 435 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900490 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, и чл. 429, ал.

3 КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. К., чрез адв. С. Ж. П., против „ЗК Лев Инс“ АД, за осъждане да му заплати сумата от 70 000 лв., частична претенция, цялата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП на 10.01.2024 г., предизвикано от водач на лек автомобил „Ситроен С4“, с peг. № ****, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 29.01.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира и заплащане на сторените в производството разноски и определяне на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

В исковата молба се твърди, че на 29.01.2024г., около 17:50 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. ****“, водачът на лек автомобил „Ситроен С4“, с peг. № ****, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска и блъска ищеца М. К., пресичащ на пешеходна пътека тип „Зебра”. След удара пострадалият бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД- гр. Пловдив за лечение. В следствие претърпяното ПТП получил телесни увреждания - контузия на гръдния кош, други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза;

1 счупване на тялото на лява лакътна кост; повърхностна травма на други части от главата; оток в окосмената част на главата; охлузване на челото; частично счупване на коронките на долните резци /зъби 31, 32, 41, 42/; кръвонасядания по долните крайници; охлузвания в поясната област двустранно. Освен това прeживял и силен стрес, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, което наложило посещение и при психиатър. В следствие на причинените травми и силния стрес търпял цялостен дискомфорт, както и болки, които не били отшумели, като все още не бил възстановен нито от получените травматични увреждания, нито от преживения силен стрес, не бил в състояние да се натоварва психически и физически, а изживения стрес щял да остане за цял живот в неговото съзнание.

В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ, на 21.08.2023г. ищецът депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция, като му било определено застрахователно обезщетение в размер на 23 000 лв., което счита крайно недостатъчно. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за претенциите.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗК Лев Инс“ АД, чрез юрк. И. Г., в който се оспорват предявените искове, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се счита прекомерно завишен и несъобразен с принципа на справедливост, претендираната сума недължима, поради наличие на съпричиняване и необходимост от прилагане на чл.51, ал. 2 ЗЗД, а обезщетението за забава недължимо, поради недължимост на главния иск, евентуално дължимо три месеца след предявяване на претенцията, по аргумент на чл. 497, ал. 2 КЗ, евентуално от изтичане на 15 работни дни от предявяване на претенцията, на осн. чл. 497, ал. 1 КЗ.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение и предявяване на застрахователна претенция.

Счита, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 108, ал. 1 от ЗДП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДП, според които пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДП и чл. 165, т.

2 и т. 3 от ППЗЗДП, съгласно които пешеходците трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, както и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДП и чл. 166, т. 1 и т. 2 от ППЗДП да не навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича при ограничена видимост. Твърди, че ищецът е бил облечен в тъмни дрехи и произшествието е настъпило в тъмната част на деня, същият не е бил видим за водача, пострадалият не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, 2 като в противен случай нямаше да се стигне до транспортния инцидент. Поради това счита, че произшествието е било предотвратимо за ищеца, респективно неговото поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент, като именно той, като пешеходец, създал предпоставките за настъпване на произшествието и станал единствена причина за осъществяването му. При условие на евентуалност прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради неспазване на цитираните разпоредби на ЗДП, тъй като неговото поведение е допринесло към поведението на водача за реализиране на транспортния инцидент.

Оспорва причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба травматични увреждания и ПТП, посочените в исковата молба болки и страдания и тяхната продължителност, като твърди, че липсват данни за проведено лечение.

В подадената допълнителна искова молба се оспорват всички направени възражения от ответника, като се считат неоснователни. Ищецът оспорва възражението за нередовност на исковата молба, както и възраженията относно обема на търпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка на причинените вреди с ПТП. Поддържа посочения в исковата молба механизъм на ПТП, заявява, че ищецът е бил със светли дрехи, а мястото осветено, а за описаните неимуществени вреди се сочат доказателства. Оспорва направеното възражение от ответника за съпричиняване, като счита същото неоснователно и недоказано. Обосновава основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, като сочи, че за застрахователя такова е възникнало след изтичане на седем дни от ПТП, така, както е посочено в исковата молба.

В постъпилия допълнителен отговор на допълнителна искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени твърдения, възражения и искания, сочи, че в исковата молба се претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя. Оспорва да е бил уведомен от делинквента за причиненото ПТП.

В съдебно заседание, в ход по същество, се поддържат направените искания и възражения от страните, а ищецът, чрез процесуалния си представител, обсъжда събраните по делото доказателства в писмена защита, като обосновава искането си да бъдат уважени изцяло предявените искове и присъдени разноски в производството, включително адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 ЗА на пълномощникът му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 10.01.2024 г. около 17,50 ч. е посетено местопроизшествие в гр.

Пловдив, на кръстовище на ул. ****, където водачът на лек автомобил „Ситроен С4", с peг. № ****, С. К., притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, удря 3 движещ се на пешеходна пътека пешеходец – М. К., като му причинява фрактура на лакътна кост, контузия на корем, глава, гърди. Като причина за ПТП е посочено допуснато нарушение от водача на МПС да намали скоростта и да спре при приближаване към пешеходна пътека, по която се движи пешеходец.

От приложеното към настоящото НОХД 727/25 г. по описа на РС – Пловдив е видно, че с протокол от съдебно заседание от 13.02.2025 г. е одобрено споразумение между страните за решаване на делото, по силата на което подсъдимият С. С. К. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. последно б.”а“ пр. 1 вр. ал. 1 б.“б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че на 10.01.2024г. в гр.

Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение, а именно чл. 119, ал. 1 от ЗДП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Д. К., изразяваща се в счупване на тялото на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като му е определено наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение.

Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, а това е удостоверено и в цитирания констативен протокол за ПТП с пострадали лица и приложена справка от Гаранционен фонд, че към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" за МПС марка „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № ****, обективирано в застрахователна полица № **** със срок на валидност една година считано от 14.11.2023г. до 13.11.2024г., както и предявяване на извънсъдебна претенция от ищеца, депозирана на 19.03.2024г. по реда на чл. 380 от КЗ.

От приетото по делото писмо относно образуваната щета от ответника е видно, че от застрахователя е било определено обезщетение в размер на 23 000 лв. и ищецът поканен да сключи споразумение.

От приетите по делото медицински документи и съдебно медицинска експертиза, приета без възражение от страните, чието заключение съдът възприема изцяло, се установява, че при инцидента на 10.01.2024 година на ищеца М. Д. К. е било причинено счупване на тялото на лявата лакътна кост; частично счупване на коронките на долните резци /зъби 31, 32, 41. 42/; контузия на гръдния кош; други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; повърхностна травма на други части от главата; оток в окосмената част на главата; охлузване на челото; кръвонасядания по долните крайници; охлузвания в поясната област двустранно; състояние след имобилизация на левия горен крайник, като травматичните увреждания са причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп 4 предмет или неговото косо действие и е възможно по начин и време да са получени по начина, посочен от ищеца в исковата молба. Счупването на лявата лакътна кост е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, а останалите травми са причинили разстройство на здравето и довели до изпитване на болка и страдание. В острия следтравматичен период пострадалият К. изпитвал сравнително силни болки и страдания, които са били със затихващ характер и в рамките на 2- 3 месеца са отзвучали напълно с единични усещания за дискомфорт и слаби болки.

От експертното заключение се установява също, че след инцидента М. К. е бил изследван и консултиран от хирург, неврохирург, дентален специалист и ортопед и са извършени параклинични и образни изследвания. След установяване на счупване на лявата лъчева кост, ръката е била гипсирана, ищецът е освободен от болницата, а лечението е било домашно-амбулаторно, като възстановяването е приключило за срок от 2-3 месеца, ведно с рехабилитацията на контрахираната мускулатура. В съдебно заседание е уточнено, че костта е зараснала за месец, месец и половина, но травмата обхваща и околните тъкани, поради което се лекува и мускулатурата, като не са налице данни за настъпили усложнения при възстановяването.

Установява се от представеното съдебномедицинско удостоверение и амбулаторен лист, издаден от дентален специалист, както и от приетото експертно заключение, че при ПТП се отчупват малки фрагменти от дъвкателните повърхности на четирите долни резеца, които са довели до минимална загуба на дъвкателна способност във фазата на отхапването при хранене, като дъвченето не е било затруднено, а болка при отхапване е имало в рамките на 7-10 дни.