Решение № 115 от 17.07.2026, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Гражданско дело 786/2024
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- Член 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 32, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Луковит, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20244320100786 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано е по искова молба от А. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез адв. Д. Г. вписан в АК – Л., със служебен адрес в [заличен адрес по GDPR] срещу „С.-К.“ АД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR], за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 1 206,36 лева, недължимо платена при изначална липса на основание, от която : 760,14 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 1 200 лв.; 24,08 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 1 200 лв.; 56 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 350 лв.; 31,92 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 950 лв.; 210,77 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 950 лв.; 25,80 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 1 500 лв.; 25,79 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 1 500 лв.; 26,00 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 2 000 лв. и 45,86 лв. по договор за заем от ****** г. с главница 2 000 лева.
В исковата молба се твърди, че в периода 2021 г. – 2023 г. между А. Г. М. и „С.-К.“ АД са сключени множество договори за потребителски кредит. Всеки един от тях А. Г. М. е погасявал предсрочно в кратък срок. Ищецът твърди, че във всички договори за кредит е била включена клауза за заплащане неустойка при непредоставяне на обезпечение, разходите по която не са били включени в ГПР, поради което договорите за кредит са изцяло недействителни. Претендира се, че част от сумите платени по тези договори за кредит са получени при изначална липса на основание, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Твърди се, че ищецът е получил и платил сумите:
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 1 200 лв., за който са платени 1 960,14 лв., от които 760,14 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 1 200 лв., за който са платени 1 224,08 лв., от които 24.08 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 350 лв., за който са платени 406 лв., от които 56 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 950 лв., за който са платени 981.92 1 лв., от които 31.92 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 950 лв., за който са платени общо 1,160.77 лв., от които 210,77 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 1 500 лв., за който са платени 1,525.80 лв., от които 25,80 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 1 500 лв., за който са платени 1,525.79 лв., от които 25,79 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 2 000 лв., за който са платени 2 026 лв., от които 26,00 лв. платени при изначална липса на основание.
На ****** г. е сключен договор за заем с главница 2 000 лв., за който са платени 2 045.86 лв., от които 45,86 лв. платени при изначална липса на основание.
Предвид недействителността на договорите за кредит и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ищецът счита, че платените при изначална липса на основание суми са 1 206,36 лева.
Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД „С.-К.“ АД да заплати на А. Г. М. сумата от 1 206,36 лв., платени при изначална липса на основание.
Претендира присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, за който е представен договор за правна защита и съдействие, както и за присъждане на сторените в производството деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез адв. Х.Н. от АК Р..
С отговора се изразява становище относно допустимостта и основателността на иска.
Признава сключването между страните на процесните 9 бр. договори за потребителски кредит. Относно неустойката при непредоставяне на обезпечение се твърди, че такава не е начислявана и събирана от дружеството, освен това същата е валидна и отговаря на изискванията на закона. Навежда доводи, че ищецът е действал недобросъвестно в нарушение на чл. 12 ЗЗД.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства ******/, че между страните са сключени описаните в исковата молба 9 бр. договори за потребителски кредит.
Не е спорно и се установява от представените заверени копия на платежни нареждания ******, че по процесните договори за потребителски кредит са платени от ищеца извън главницата, претендираните с исковата молба суми.
Видно от съдържанието на процесните договори за потребителски кредит, всеки от договорите съдържа идентична клауза /чл. 27, а в договор № ****** от ****** г. е чл. 29/ , че потребителят дължи неустойка в размер 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение при неизпълнение на задължение /чл. 17 съотв. чл. 19 от договор № ****** от ****** г. / на заемателя /потребителя/ в срок от три дни от подписване на договора да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски. По договор за заем основното задължение на длъжника е да върне получената сума ведно с договорената лихва. В настоящия случай клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение не е насочена към стимулиране на длъжника да изпълни основното си задължение /връщане на погасителните вноски по заема в срок/, нито е насочена към обезщетяване на вредите от евентуално неизпълнение на това основно задължение, а целта й е неоснователно обогатяване на кредитора. Тъй като целта, за която е уговорена претендираната неустойка, излиза извън 2 присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, следва да се приеме, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави /т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК/. При това тази неустойка е включена в погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита – по същество представлява добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно.
Не е спорно, че неустойката не е включена в ГПР, посочен в процесните договори за кредит.
Уговарянето на разхода за "неустойка" има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Вземането за неустойка представлява непозволено от закона оскъпяване на заема, т. е. вземане, с което се цели да се заобиколи забраната на закона визирана в чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно допустимия размер на ГПР.
Член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в ЗПК начин. Посоченият във всеки един от процесните договори за кредит ГПР не съставлява действителният ГПР по кредита, което е равнозначно на непосочване на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесните договори са недействителни на основание чл. 22 ЗПК.
Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, какъвто е случаят, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C714/22.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница.
В случая искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е основателен за платените извън главницата суми. Техният размер не е спорен между страните по делото.
Съгласно чл. 4 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е евро, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, следва да бъдат остойностени в евро по официалния курс и прилагане на правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 50 лева /25.56 евро/ за държавна такса.
Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на каквото процесуалният му представител има право. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките на едно съдебно заседание, конкретно проявената процесуална активност на адвоката и защитавания материален интерес по предявения иск, определя адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца за предявените искове в размер на 245.42 евро /480.00 лева/ с ДДС, което отговаря и на конкретно направеното от адвоката искане.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД „С.-К.“ АД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR] ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR] сумата от общо 616.80 евро – шестстотин и шестнадесет евро и 80 евроцента /1 206,36 лева / недължимо платена без основание в полза на ответното дружество, от която: 388.65 евро /760,14 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 1 200 лв.; 12.31 евро /24,08 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 1 200 лв.; 28.63 евро /56.00 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 350 лв.; 16.32 евро /31,92 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 950 лв.;
107.76 евро /210,77 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 950 лв.; 13.19 евро /25,80 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 1 500 лв.; 13.19 евро /25,79 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 1 500 лв.; 13.29 евро /26,00 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 2 000 лв. и 23.45 евро /45,86 лв./ по договор за заем от ****** г. с главница 2 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.-К.“ АД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR] да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR] сумата в размер на 25.56 евро – двадесет и пет евро 56 евроцента /50.00 лева/ разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „С.-К.“ АД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR] да заплати на адв. Д. Г. вписан в АК – Л., със служебен адрес в [заличен адрес по GDPR] сума в размер на 245.42 евро /двеста четиридесет и пет евро и 42 евроцента/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ответника А. Г. М. безплатно процесуално представителство пред Районен съд – Луковит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Разпечатката съдържа 49 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9c7cd79-b6e3-4785-8057-44b8338ebda0