Решение № 487 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330200081 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-0333001555/08.12.2025г., издадено от началник група в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУСтамболийски, В ЧАСТТА, в която на Д. П. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лв. (153,39 евро) за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП в обжалваната част и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок (НП е връчено на 19.12.2025г., а жалбата е подадена на 23.12.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, намери от фактическа страна следното:

1

На 26.11.2025г. в 10,01ч. жалб. З. управлявал л.а. Фолксваген Голф с рег.

№ **** в гр. Стамболийски, по ул. Търговска с посока на движение от изток на запад. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които св. К.. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че водачът нямал предпазен колан. При изискване на документите му за проверка, жалб. З. им представил притежаваното от него СУМПС образец САЩ с номер ******. Същото не било придружено от легализиран превод на български език. За така констатираното св. К. издал АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството доказателства.

На първо място, съдът съобрази презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В случая доказателствената сила на АУАН не се опровергава, а напротив – напълно съответства и на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие св. К. – актосъставител. От представеното копие на СУМПС от страна на жалбоподателя се установява и че същото е с посочения в АУАН номер - ****** (л. 13-л.15 от съдебното производство). В случая от жалбоподателя не се твърди, нито се представят доказателства въпросното свидетелство за управление да е било придружено от легализиран превод, който да е бил представен на полицейските служители.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.11.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 08.12.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за 2 установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че жалбоподателят е управлявал МПС със свидетелство, издадено от САЩ, невалидно за Република България, тъй като не е придружено от легализиран превод на български език.

Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора. Съгласно нормата на чл. 161 от ЗДвП /ДВ, бр. 43 от 2002 г./, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;

3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Принципно правилни са възраженията на жалбоподателя, че посочените обстоятелства се намират в условията на алтернативност. Същевременно обаче, не се установява чуждестранното свидетелство, ползвано от жалбоподателя, да отговаря на което и да е от горепосочените изисквания.

В случая, на първо място, управлението на превозното средство е извършено с издадено в САЩ свидетелство за управление на МПС, което не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, тъй като САЩ не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, подписана 3 във Виена през 1968 г. и не е ратифицирала същата. За прецизност и във връзка с възражението на жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи, че в международен аспект, преди приемането на Виенската конвенция са били приети четири конвенции, които разглеждат международните стандарти за движение по пътищата – това са Международната конвенция за автомобилното движение и Международната конвенция за движението по пътищата, и двете подписани на 24 април 1926 година в Париж, Конвенцията за правилата на автомобилното движение между американските страни, открита за подписване на 15 декември 1943 година във Вашингтон, и Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване на 19 септември 1949 година в Женева. С чл. 48 от Виенската конвенция е прието, че с приемането й Конвенцията прекратява и замества в отношенията между договарящите страни предходните конвенции. Тоест, след като САЩ не са страна по Конвенцията за движението по пътищата няма как СУМПС, издадено от тях, да е валидно по смисъла на чл. 161 от ЗДвП, без да е придружено с легален превод на български език, като законодателят също не е включил в обхвата на валидните СУМПС тези по Женевската конвенция (или по някоя от другите гореизброени конвенции).

Отделно от това, процесното СУМПС не попада и в хипотезата на чл.

161, т. 2 от ЗДвП, тъй като не касае свидетелство на член на въоръжените сили или цивилен компонент (по смисъла на чл. 4, б. А и чл. 1, т. 1, б. А и б. Б от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили). Представеното от жалбоподателя в хода на проверката СУМПС не съответства и на изискванията на Приложение № 7 от Конвенцията за движението по пътищата, за да бъде приложена хипотезата на чл. 161, т. 4 от ЗДвП, тъй като не представлява международно свидетелство за управление на МПС.

Не е приложима и хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, защото процесното СУМПС не е издадено от Конфедерация Швейцария, а е издадено от САЩ, която не е част от Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

При така изложеното, доколкото не е била налице никоя от хипотезите на т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от чл. 161 от ЗДвП, жалбоподателят, за да управлява МПС на територията на българската държава с чуждестранноto свидетелство 4 за управление, издадено от САЩ, е следвало да има легализиран превод на същото.

В този смисъл е и трайната практика на административните съдилища в страната – така и Решение № 4486 от 6.10.2025 г. на АдмС - Благоевград по адм. д. № 1158/2025 г., Решение № 6048 от 20.10.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 5974/2022 г.; Решение № 3143 от 18.10.2024 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 499/2024 г., Решение № 2626 от 4.06.2025 г. на АдмС Благоевград по адм. д. № 412/2025 г. и др.

Неоснователно се явява възражението и във връзка с приложението на чл. 162 от ЗДвП и неизследването на въпроса кога жалбоподателят е влязъл на територията на Република България. Чл. 162 от ЗДвП урежда периода, в който българските и чуждестранните граждани могат да управляват на територията на Република България МПС с издаденото им чуждестранно свидетелство за управление, но същото при всички положения следва да отговаря на изискванията на чл. 161 от ЗДвП. Тоест при положение че липсват предпоставките на предвидените в чл. 161, т. 1-т. 5 от ЗДвП хипотези, то и чуждестранното свидетелство се явява невалидно и водачът не може да управлява с него на територията на българската държава, вкл. в предвидените в чл. 162 от ЗДвП срокове, както разбира се и след изтичането им. В този изричен смисъл са и Решение № 685 от 20.01.2025 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2509/2024 г.; Решение № 3632 от 28.01.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 11203/2025 г. и др.

Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото условие за валидност на чуждестранното свидетелство за управление е съответствието му с някоя от хипотезите на чл. 161 от ЗДвП, което, както вече се посочи, не е изпълнено. Наложената санкция – глоба в размер на 300 лв. (153,39 евро) е абсолютно определена от законодателя в посочения размер към датата на извършване на деянието – 26.11.2025г. и не подлежи на коригиране.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно в обжалваната му част и като такова следва да бъде потвърдено.

Разноски не са били претендирани от страна на въззиваемата страна, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

5

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

25-0333001555/08.12.2025г., издадено от началник група в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУСтамболийски, В ЧАСТТА, в която на Д. П. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лв. (153,39 евро) за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6