Определение № 244 от 25.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. К., 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500157 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. № 5310/08.05.2025 г. (п. кл. от 05.05.2025г.), подадена от адв. Е.И. от АК - П. като пълномощник на ищеца А. Р. Р., срещу определение № 516/12.04.2025 г., постановено по гр. д. № 157/2025 г. на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса, с искане с искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което бъде освободен от заплащане на същата.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредабата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищецът има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с доход в минимален размер, липса на имущество, от което да реализиран доходи и множество банкови сметки, по които не са налице парични средства, с което се препятства достъпа на ищеца до правосъдие, като не са обсъдени на основание посочената разпоредба предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.

Производството по гр. д. № 157/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба вх. № 1430/06.02.2025 г. (п. кл. 05.02.2025 г.), подадена от А. Р. Р. от гр. К., чрез ЕАД „Е.И.“, с която са предявени: 1) и с к против „И.“ АД за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № 4818517/06.06.2023 г. и 2) иск против „Ф.“ ЕООД за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4818517/06.06.2023 г., сключен чрез „И.“ АД с „Ф.“ ЕООД.

1

С разпореждане № 412/12.02.2025 г. исковата молба е оставена без движение, с указания в едноседмичен срок от съобщението ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса в общ размер на 100 лв. или 50 лв. по всеки един от предявените искове.

С молба вх. № 2332/26.02.2025 г. (п. кл. от 24.02.2025 г.) ищецът е отправил към съда искане за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на дължимата държавна такса, тъй като сумата е непосилна за него. Към молбата е приложена декларация за семейно, материално и имотно състояние, видно от която молителката е на 38 години, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1090 лева и детски надбавки в размер на 55 лева; отглежда малолетното си дете Й.Ш. Р., родено на * г.; не притежава недвижимо имущество и МПС-та; не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, както не разполага с влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лева, по които не успява да заплаща месечните вноски.

С Разпореждане № 545/26.02.2025 г. районният съд е оставил без движение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване препис на разпореждането да посочи конкретен размер на месечните вноски към банки и фирми за бързи кредити за твърдените задължения от 50 000 лева и да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдържаща дата на попълването и подписването й, като ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в цялост и срок, искането за освобождаване от държавна такса ще бъде оставено без уважение. Със същото разпореждане са изискани справки от НАП, Агенцията по вписванията, ОД на МВР – К., НОИ, БНБ, Търговския регистър и НБД „Население“.

С молба вх. № 3188/18.03.2025 г. (п.кл.14.03.2025 г.), процесуалния представител на ищеца – адв. Е.И. е заявил, че декларацията е подписана под страх от наказателна отговорност, непосредствено преди депозиране на исковите молби в Районен съд – К. и е поискал съдът служебно да извърши справка за образуваните от ищеца дела срещу фирми за бързи кредити, от която да установи общият размер на задълженията й.

С обжалваното определение № 516/12.04.2025 г. съдът е приел следното: обстоятелството, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност 50 000 лв. съобразно посоченото в декларацията, не може да бъде a priоri аргумент нито за възможност, нито за невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски. По делото не са представени доказателства, от които да е видно кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях, за да се направи преценка каква част от доходите, които ищцата получава като трудово възнаграждение, се отнасят до погасяване на твърдените кредитни задължения. В този смисъл се цитира Определение № 4022 от 13.09.2024 г. по ч. гр. д. № 574/2024 г. на ВКС. Тези обстоятелства не може да бъдат установени и чрез служебна справка на заведените дела в РС-К., тъй като не е възможно да бъде установено кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях.

2

На следващо място, ищцата не е изпълнила указанията на съда да посочи дата на подписване на декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като посочването на обстоятелството, че същата е подписана от ищцата непосредствено преди депозиране на исковата молба в съда не представлява изпълнение на това нейно задължение. Дори и да се приеме за редовна така подадената декларация, същата удостоверява неверни обстоятелства, доколкото от постъпила справка от БНБ се установява че ищцата има разкрити банкови сметки в няколко финансови институции, а именно в „Б.“ АД, „Т.“ ЕАД и „Ц.“ АД, също така и платежни сметки за извършване на платежни операции в „П.“ АД и „И.“ АД.

В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че когато не са декларирани суми, влогове и/или вещи се касае за укриване на имущество, /в представената пред съда декларация/, което е самостоятелно основание да обуслови неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. /В т. см. определение № 386/19.11.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 6080/13 г. II г. о. и други/. Липсата на изявление от ищцата в указаният смисъл, съдът квалифицира като неизпълнение на съдебно разпореждане.

При тези мотиви е постановил обжалвания съдебен акт, с който е оставил без уважение искането за освобождаване от ДТ.

За да изгради своите изводи, окръжният съд прецени, че ищецът е представил декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл.313 от НК, че не е семейна, има едно малолетно дете, родено на *г., получава трудово възнаграждение от 1090 лв. и това са единствените доходи на членовете на семейството й, наред с получавани детски надбавки от 55 лв., като тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество и МПС-та, както и ищецът не притежава ценни книги, движими вещи на значителна стойност, не притежава влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лв., по които не успява да заплаща месечните вноски.

От изискани от районния съд и постъпили по делото справки и информация от ТД на НАП К., НОИ, БНБ, Агенция по вписванията и Сектор „ПП“ при ОД на МВР К., се установява, че ищецът има едно малолетно дете, родено на * г., не е регистрирана в ТРРЮЛНЦ, няма регистрация като безработно лице и не получава обезщетение за безработица, има открити банкови сметки в търговски банки, както и платежни сметки в П.

АД и И. АД, получава по действащ трудов договор възнаграждение от 1090 лв. като облагаем доход, няма недвижимо имущество. С оглед указанията на съда ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка за образувани дела срещу ищеца от фирми за бързи кредити, от която да се установи общият размер на задълженията му, което искане районният съд не е приел за основателно.

Въз основа на тези данни относно имуществото на ищеца, включ. изисканите справки, районният съд е приел, че ищецът може да заплати държавната такса по делото и е оставил без уважение отправеното искане по чл.83 от ГПК.

При правилно установени фактически обстоятелства относно имущественото състояние на ищеца, районния съд е направил неправилни правни извод, че не е налице 3 пълна невъзможност на ищеца да заплати дължимата по всеки от двата предявени иска държавна такса в размер на по 50 лв.

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК /а и от разноски въобще/, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 т.1-7 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса.

В хода на делото ищецът е представил декларация за материалното, гражданското си и здравословното си състояние, при условията на чл.313 от ГПК, като декларираните от ищеца обстоятелства относно доходи и имуществено състояние на ищеца са установени и от съдържанието на изисканите от първоинстанционния съд справки от ТД на НАП-К., НОИ, БНБ, Агенция по вписванията, както и от справката от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-К., въпреки която не е се опровергава заявената от ищеца невъзможност да заплати дължимата по делото държавна такса.

Ищецът е на 38 години, в случая са представени и 3 броя решения на ТЕЛК, удостоверяващи намалена работоспособност на ищцата; не притежава недвижимо имущество, подлежащо на деклариране, получава доход в размер на минималната работна заплата, има едно малолетно дете, с оглед на което може да се направи обоснован извод, че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимата от него държавна такса от 100 лв.

Тази невъзможност следва от законоустановения обхват на несеквестируемите доходи в чл.446 и сл. от ГПК и от законоустановения размер на минималната работна заплата за страната от 1077 лв..

Така, по арг. от чл.444 и чл.446 от ГПК следва, че ищецът има едно единствено секвестируемо движими имущество без данни за стойността му и дали има реална пазарна цена, но няма секвестируем доход, по която причина същият следва да се освободи от заплащане на държавна такса по предявените от него искове, възлизаща общо в размер на 100 лв., от които 50 лв. по първия и 50 лв. по втория предявен иск, поради което обжалваното определение за отказ за освобождаване на ищеца от държавна такса следва да се отмени и вместо него ищецът да се освободи от дължимата се по гр.д. № 157/2025 г. по описа на Районен съд - К. държавна такса, а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на изложените мотиви.

По горните съображения и на основание чл.278, ал.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК, 4 въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 516/12.04.2025 г., постановено по гр.д. № 157/2025 г. на Районен съд – К. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца А. Р. Р. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването от заплащане на държавна такса по делото, вместо което:

ОСВОБОЖДАВА ищеца А. Р. Р., ЕГН **********, гр.К., кв.В.-П. № *, от заплащане на държавна такса по гр.д. № 157/2025 г. на Районен съд – К., в общ размер от 100 лв., от която 50 лв. по първия предявен против „И.“ АД иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № 4818517/06.06.2023 г. и 50 лв. по втория предявен против „Ф.“ ЕООД за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4818517/06.06.2023 г., сключен чрез „И.“ АД с „Ф.“ ЕООД.