Решение № 187 от 23.10.2026, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Поморие, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20252160100702 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЕС на сграда А /Алфа/ с идентификатор *** в комплекс „Сънсет ризорт” гр. Поморие, представлявани от управителя на етажната собственост „Кондо мениджмънт” ЕООД, чрез процесуалните представители адвокат Е. Г. и адвокат Р. Н. против С. К., М. Р. и М. Р. и тримата граждани на Великобритания. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на апартамент № 2, сграда А / Алфа/ етаж 6, със застроена площ от 95.36кв.м. и че на 22/23.06.2021г. е проведено ОС на ЕС на сграда Алфа и е прието решение размера на вноската за управление и поддържка за 2021г. и 2022г. и е определен срока за внасяне на вноските. Решенията приети на ОС на ЕС проведено на 22/23.06.2021г. са били обжалвани и предявените искове отхвърлени и решенията на ОС на ЕС влезли в сила, но ответниците като собственици на апартамент № 2, сграда А / Алфа/ не са заплатили дължимите суми, като общо тримата дължат такса за 2021г. в размер на 2660.00лв. за 2021г. и 2660.00лв. за 2022г. или общо 5320.00лв. Моли съдът да постанови решение с което да осъди всеки от ответниците да заплати сумата от по 1773.33лв. /906.69 евро/ включваща дължима парична вноска за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. за притежаваната от всеки от ответниците 1/3 ид.ч. от апартамент № 2, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от от 27.10.2022г. до 08.10.2025г.

Моли съдът да постанови решение с което да осъди всеки от ответниците да заплати 1 сумата от 689.08лв. лихва за забава върху дължимата главница. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание поддържа претенциите и сочи, че претендираните вноски не са „периодични плащания“ по смисъла на чл.11, б. „в“ от ЗЗД, като в самия правопораждащ факт липсва установена периодичност и ОСЕС приема всяка година отделни решения и претенцията е еднократна годишна парична вноска, а правопораждащия факт е Решението на ОСЕС. Затова и приложимата давност е 5години. На следващо място сочат, че падежа на вземането е датата на която е влязло в сила Определението с което е отменено спирането на Решението на ОС на ЕС.

Ответниците призовани по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и на основание чл.47, ал.5 ГПК им е назначен особен представител – адв. П.Х.. В срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител – адв. П.Х. с който оспорва претенциите. Твърди, че проведеното събрание е незаконосъобразно, на следващ място прави възражение за изтекла погасителна давност и на следващо твърди, че ответниците не дължат заплащане на разходите за управление и поддържка, тъй като не са пребивавали в имота повече от 30дни.

В съдебно заседание поддържа отговора и ангажира доказателства.

Предявени са против всеки от ответницата по два субективно съединени иска, като претендираните суми са съобразно съсобствеността им в апартамент № 2, сграда А / Алфа/ етаж 6. Единия иск е с правното основание чл.6, ал.1 т.9 / след измен. от 2023г. т.10/ вр. с чл. 38, ал.1 от ЗУЕС и вторият с правно основание чл.86 от ЗЗД.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и видно от представения нотариален акт № 151, том VII, per. № 2937, дело № 1295/2006 г. на Нотариус с per. № 289 от НК, вписан с вх. per. № 3522 от 07.08.2006 г., Акт № 82, том 15 , дело № 3055 на Службата по вписвания гр. Поморие, ответниците са собственици на апартамент № 2 - две , находящ се в сграда „А", етаж 6 / шест/, със застроена площ от 95.36 кв.м., ведно с 17.96 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот в който е построена сградата представляващ УПИ I-3019, кв. 221 по плана на гр. Поморие.

Видно от представения Протокол от ОС на собствениците на сграда А /Алфа/ с идентификатор *** по к. карта на гр. Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт“ гр.

Поморие за 22.06.2021г. е било насрочено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда „Алфа“ , което поради липсата на кворум не е проведено на 22.06.2021г., а е проведено на 23.06.2021г. и на това ОС на ЕС е приет годишен бюджет за 2021г. и 2022г. В приходната част на бюджета са посочени годишните парични вноски за разходите за управление и поддръжка на общите частта на сграда А / Алфа/, дължими за всеки самостоятелен обект, като видно е от приложението, че за апартамент № 2 на ет.6 / А62/ се дължи годишна вноска за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. в размер на по 2660.00лева. Не се спори, че ответниците не са платили дължимата такса.

2

Решенията приети на ОС на ЕС на сграда А /Алфа/ на 23.06.2021г. са били обжалвани от Ан.Ан. и този извод се налага от представената обезпечителна заповед №33/25.03.2022г. издадена по в.ч.гр. дело № 1577/2021г. по описа на ОС Бургас, с която е допуснато обезпечение на предявения от Ан.Ан. иск против ЕС на сграда Алфа в комплекс "Сънсет ризорт" за отмяна на приетите решения на проведеното на 22/23.06.2026г. ОСЕС /л.113/.

След приключване на делото, с Определение № 453/05.10.2022г. по гр. дело № 558/2021г., ПРС е отменил допуснатото обезпечение с определение № 1122/15.09.2021г. по ч.гр. дело № 1577/2021г. по описа на БОС, като е констатирал, че иска е отхвърлен изцяло с влязло в сила Решение № 34/07.03.2022г. Видно от отбелязването определението с което е отменено обезпечението е влязло в сила на 26.10.2022г. /л.54/

По делото е представено Уведомление по чл.46, ал.1 ЗУЕС от М.М. в качеството на управител на „Кондо Мениджмънт“ ЕООД управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор *** за проведено ОС на ЕС на 09.12.2025г. на което е избран нов управител на ЕС.

По делото са представени изпращани по ел.поща до ответниците С. Р. и М. Р. покани за плащане на дължимата такса.

Във връзка с възражението, относно ползването на имота по малко от 30 дни е изискана справка от ГД „Гранична полиция“, в която е посочено, че към дата 20.05.2026г. не са налични регистрирани преминавания на отвенците през ГКПП на Р България за 2021г и 2022г., но е посочено, че срокът за съхранение на данни в АИС ГК за регистрирания преминавания на лица през ГКПП на Р България , използваните от тях документи за пътуване и превозни средство е 3 години /л.102/.

От изисканата от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД се установява, че комплекс „Сънсет ризорт“ е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение /20кV/ като средството за търговско измерване на потребената електрическа енергия е монтирано на това ниво на напрежение и не са открити самостоятелни партиди за доставка на електроенергия.

Особения представител е представил писмо изпратено от ответниците на 30.06.2021г. по ел. поща до ищеца с което го уведомяват, че за 2021г. желаят да се приложи разпоредбата на чл.51 във връзка с апартамент А6-2 в Алфа.

Представено е и уведомление от ответниците изпратено на 29.04.2022г. до ищеца по ел. поща, с искане за прилагане на чл.51 за апартамент А6-02 за 2022г.

Представени са копие от паспорта на С. Р. и копие от паспорта на М. Р. като и в двата паспорта са поставени отбелязвания /печати/ за влизане в Р България на 19.08.2022г. и излизане на 03.09.2022г. /л.175-176 / и уведомление за престой в апартамента от 5 дни.

Ищецът твърдейки, че в комплекса е доставена електроенергия което не се оспорва по делото, е представил Фактура № 2300044506/03.09.2022г. за доставка на електроенергия на стойност 516 948 лева с посочен получател на доставката „Поморие рентал“ ЕООД и дебитно известие до "Сънсет ризорт" за консумирана ел. енергия и посочена стойност за 3 периода от 01.08.2022г. до 31.08.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита предявения иск за неоснователен.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда, която се намира в режим на етажна собственост. В чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС (управителят) може да предяви иск за осъждане собственика за плати дължимите суми.

Безспорно е установено, че решенията приети на ОС на ЕС проведено на 22/23.06.2021г. сред които и решението с което е определен размера на паричната вноска за разходите за управление и поддържка на общите части за 2021г и 2022г. са влезли в сила след като иска с който са били оспорвани е отхвърлен. След влизането им в сила решенията на общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против или не са участвалите във вземането им и за лицата, които покъсно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание в предвидените срокове.

По направено възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, в редакцията, действаща към процесния период, съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, в редакцията на нормата преди измененията в ДВ бр. 82/2023 г., в сила от 29.09.2023 г., не се заплащат разходите за поддръжка и управление на общите части от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Според трайната съдебна практика тежестта на доказване на твърденията за това, че имотите не са били обитавани повече от 30 дни е на страната, която се ползва от тези обстоятелства, в случая - ответниците.

По делото се установи, че не се поддържа книга на етажната собственост и така етажния собственик не може да поиска вписване в книгата времето през което няма да обитава имота си. Няма самостоятелни партиди за ток и вода и това също затруднява доказването, че имота е бил необитаван.

Според съда обаче по делото се установи, че ответниците не са пребивавали през 2021г. и 2022г. в имота повече от 30 дни, тъй като те са уведомили за това дружеството управител на ЕС, като през 2021г. не са посетила страната, а през 2022г. те се посетили страната, но видно и от представените копия от паспорти са били в България по малко от 30 дни, а са ползвали апартамента 5дни. Затова и съдът счита, че ответниците не дължат заплащане на претендираните суми тъй като не са ползвали имота повече от 30 дни. Макар тази разпоредба да е изменена и към настоящия момент да се дължат таксите за поддръжка и управление без значение дали се ползва имота, за 2021г. и 2022г. е предвидено да не се дължи такса ако имота не е обитаван и следва съдът да съобрази разпоредбата действала към момента за който е претенцията. Предявените искове за осъждане на всеки от ответниците 4

С. К., М. Р. и М. Р. да заплати сумата от по 1773.33лв. /906.69 евро/ включваща дължима парична вноска за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. за притежаваната от всеки от ответниците 1/3 ид.ч. от апартамент № 2, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са е претенции с основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от от 27.10.2022г. до 08.10.2025гв размер на 689.08лв. лихва за забава върху дължимата главница дължима от всеки от ответниците, тъй като при изводите, че не е възникнал главен дълг в полза на ищеца за 2021 г. и 2022 г., то и претенцията за лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът счита, че следва да се произнесе и по правопогасяващото възражението за погасяване по давност на претенцията за 2021г. и 2022г. и счита следното: