Решение № 815 от 03.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Казанлък, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510103051 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „А. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. против Г. А. Д., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ищецът “А. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. А. Д., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи да заплати на “А. ЕООД, ЕИК ***, сумите: 1463,37 лева- главница;

205,77 лева- договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева- наказателна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 93,27 левавъзнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 8,39 левазаконна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва върху главницата от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 136,00 лв. разноски, от които 36,00 лева – държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че 28.03.2023 г. Г. А. Д., ЕГН ********** е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К." ЕАД с ЕИК *** .Процедурата била започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на К., а именно www.credissimo.bg В полетo на сайта ответникът е попълнил личните данни три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес 1

(е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция

/[email protected]/, мобилен телефон /0898855480/ и др. В процеса на заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ") на К., Стандартен европейски формуляр /,,СЕФ"/, Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 с Погасителния план. След запознаване с условията по кредита, г-жа Д. била отправила обвързващо електронно волеизявление по чл.

2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ"/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.". Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит.

Обезпечение", т. 11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла й били изпратени автоматично Договор № 2749331/28.03.2023 г. /„Договора за кредит"/, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на кредитора К. за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.

По реда на ЗЕДЕУУ на 28.03.2023 г., между кредитора К. и кредитополучателя Г. А. Д., ЕГН ********** бил сключен Договор за кредит № 2749331/28.03.2023 г. за сумата от 2000,00 лева - главница и уговорен срок на погасяване на предоставената сума- 30.09.2024 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.

Д. била усвоила главницата по желания от нея начин.

Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /"ЗПФУР"/ и приложимото законодателство. Същият бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

При кандидатстването си за кредит от К., Д. сама била избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на А. /имала е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/.

Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване. Договор за предоставяне на поръчителство с А. също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления - договорът бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на А. и бил сключен от ответника чрез предоставения й по телефон CMC код, изпратен на телефонния номер на ответника -0898855480. Чрез предоставянето на CMC се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна А. било извършило 2 електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор на е-мейла на ответника: [email protected].

Договорът за предоставяне на поръчителство между „А.“ и Д. по същността си бил договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който А. предоставя гаранционна услуга, като се задължи да сключи с К. договор за поръчителство по чл. 147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по нейния Договор за кредит. За предоставената услуга от А. Д. се съгласила да заплаща месечно възнаграждение за срока на Договора за кредит, съгласно от Раздел II на Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство.

Възнаграждение по договор за поръчка се дължило, в случай че е уговорено, какъвто бил и настоящият случай: „Чл. 286 ЗЗД: Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено." „А.“ твърди, че е изпълнило задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключило с „К.“ Договор за поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред „К.“ солидарно с ответника за изпълнението на нейните задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от нейното неизпълнение. Г. А. Д. се задължила да върне заемната сума по Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно възнаграждение на „А.“ за предоставената услуга по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът твърди, че ответникът бил търсен многократно от „К.“ с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията й. Въпреки това Д. не била изпълнила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит било основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от „К.“ посредством изпращане на е- mail на посочения в Договора за кредит от Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на 12.06.2024 г.

С оглед неизпълнение задълженията на ответника по Договора за кредит на 12.06.2024 г. „К.“ изпратило искане за плащане до поръчителя „А.“.„А.“ своевременно изпратило уведомление по чл. 143 от ЗЗД до Д. с е- мейл до [email protected], в което посочило всички дължими суми и предстоящо погасяване от А. към К. на задълженията на ответника. Твърди, че ответникът не платил в дадения срок и на 14.06.2024 г. „А.“ изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми към „К.“, а именно: 1463,37 лева /главница/; 205,77 лева /договорна лихва/; 31,99 лева /наказателна лихва за забава по Договора за кредит/, и встъпило в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата „А.“ уведомило длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника: [email protected] за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора „К.“. Сочи, че съгласно чл. 15 във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, Д.

3 се съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронен адрес от ответника, а именно: [email protected]. Ето защо, изпратената от К. комуникация, както и уведомленията от „А.“, в т.ч. по чл.

143 - 146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в полза на К., били надлежно връчени.

„А.“ претендира следните вземания, за които е встъпило в правата на кредитора „К.“ като поръчител, който е погасил задълженията на длъжника Г.

А. Д., ЕГН ********** по Договор за кредит N" 2749331/28.03.2023 г. с К., а именно:

Главница по кредита - 2000,00 лева

Договорната лихва в размер на 205,77 лева , дължима от дата 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г. или датата на настъпване на предсрочната изискуемост /дължима в цялост по погасителен план до края на периода на Договора за кредит/. С оглед изложеното, не се претендира договорна лихва извън уговорената такава съгласно погасителния план по Договора за кредит.

Наказателна или мораторна лихва в размер на 31,99 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена в Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от ответника по силата на чл. 2, раздел X. ЗАБАВА. ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ ОТ ОУ, неразделна част от процесния договор за кредит, съгласно който при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Ищецът претендира начислените договорна и наказателна или мораторна лихва, дължими към „К.“ (за което вземане били встъпили в правата на кредитора) били начислени върху главницата по Договора за кредит, съобразена в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП. Законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 25.06.2024 г. до изплащане на задължението, се дължала поради забавено изпълнение на парично задължение. Същата била определена в Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения и била дължима върху главницата от момента, в който дългът стане съдебен. 93,27 левавъзнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство 8,39 левазаконна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство.

„А.“ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. д. № 1567/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък. Съдът уважил изцяло заявлението и издал заповед за изпълнение за следните суми: 1463,37 лева- главница; 205,77 лева- договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 леванаказателна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 93,27 левавъзнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 8,39 левазаконна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, както и 4

136,00 лева- разноски, от които 36,00 лева- държавна такса и 100,00 леваюрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславяло правния интерес на „А.“ да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г. А. Д., ЕГН ********** съществуването на вземания в полза на „А.“, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1567/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък, за следните суми: 1463,37 лева- главница; 205,77 лева- договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева- наказателна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 93,27 лева- възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 8,39 лева- законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва върху главницата от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 136,00 лева разноски по ч. гр. д. № 1567/2024 г., по описа на Районен съд Казанлък, от които 36,00 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Моли да му бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК.