Решение № 352 от 19.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Русе, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500666 по описа за 2025 година за се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от В. Т. В., чрез пълномощника му адвокат М. М., срещу решението, постановено по гр.д.

№858/2022г. по описа на Районен съд-Бяла, с което са отхвърлени исковете му и е осъден да заплати на насрещната страна разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради небоснованост. Сочи, че в хода на съдебното производство първоинстанционният съд е прекратявал делото двукратно /Определение №808/12.12.2022г. и Определение №351/17.06.2024г./ на основания, сходни с изложените в мотивите на решението. C определение №76/24.02.2023г. пo в.ч.гp.дело № 28/2023г. и с определението по другото в.ч.гр.дело Окръжен съд — Русе е отменил това прекратяване и е разпоредил исковата претенция да се разгледа по същество. B своите съдебни актове въззивната инстанция е изложила виждания за същностга на правомощията на ищеца, съдържащи се в правната норма на пap. 72 oт ПPЗ на ППЗСПЗЗ, както и тяхната разлика от правомощията, произтичащи oт разпоредбите на Закона 1 за кооперациите. C обжалваното решение първоинстанционният съд не се е съобразил с тези определения и няколкото становища на ищеца, като е декларирал, че ответната кооперация не е организация no § 12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ, което е едно от основанията да отхвърли исковата претенция. Сочи, че никога и никъдe не е твърдял, че ответната кооперация е организация, попадаща в тази категория. Напротив, заявил е, че и ищецът и неговата наследодателка е правоимащо лице пo смисъла на чл. 27 oт ЗСПЗЗ. Като такова лице всяко oт тях е предоставило на ответната кооперация правата си от имуществото на ликвидираната организация по § 12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ, което обстоятелство не се не се оспорва и oт ответника. Твърди, че ответната кооперация е участвала с правата на ищеца и неговата наследодателка при разпределяне на имуществото на ликвидираната организация пo § 12 от ПЗP на ЗСПЗЗ и е придобила имущecтвo. B този смисъл, ако съдът се е съобразил с възраженията му по oтнoшeниe на приетото заключение, щял да постанови да се дадат отговори на поставените в задачата на вещото лице въпроси, които, респ. отговорите им са от съществено значение за установяването и доказването на факти по същността на спора. B обжалваното решение изобщо липсва анализ на нормата на §72 от ПЗP на ППЗСПЗЗ. От друга страна смесването oт съда на възможностите по чл.14 от 3К и § 72 от ПЗP на ППЗСПЗЗ, които има един член на кооперация при прекратяването на членството, показва, че съдът изобщо не е вникнал в същността на тези правни норми и в различните обществени отношения, кoитo те регулират. Съдът незаконосъобразно е приел, че претендира своето право и правото на неговата наследодателка в качеството им на правоимащо лице по чл. 27, aл. 1 oт ЗСПЗЗ oт организация пo § 12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ, като изцяло е пренебрегнал представените пo делото писмени доказателства / които изобщо не са обсъждани /, които установяват, че ищецът и неговата наследодателка са притежавали права в организация no § 12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ и тях именно са предоставили на ответника в качеството си на негови член-кооператори.

Пренебрегнати ca и писмените доказателства, които установяват, че ответната кооперация чрез свои представители е придобила имущество oт ликвидираната организация по § 12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ с предоставеното и oт ищеца и oт неговата наследодателка дялово участие. Първоинстанционният съд задоволявайки се само с декларативно изразяване на становище, нe e отговорил на въпроса как пo реда на чл. 14 oт 3К ищецът в качествата му на 2 бивш член-кооператор и като наследник на бивш член-кооператор ще претендира получаване на предоставено от тях имущество в хипотезата на § 72 от ПЗP на ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 14 от 3K урежда въпроса за дяловата и встьпителна вноска, които са институти на 3K, различни от имуществото, попадащо под режима на § 72 от ПЗP на ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 14 от 3K урежда реда, процедурата пo която един член-кооператор с прекратени членствени права може да получи внесените от него изчерпателно изброени вноски, докато разпоредбата на § 72 от ПЗP на ППЗCПЗЗ представлява правно основание за възникване на вземане, различно от тези по чл. 14 oт 3K. B тoзи смисъл вземането по § 72 от ПЗP на ППЗCПЗЗ може да се претендира по общия исков ред. Счита, че исковите претенции са доказани по основание с представените писмени доказателства и не са доказани по размер.

Счита, че нормата на § 72 от ПЗP на ППЗCПЗЗ по правната си същност е специален закон по отношение на нормите на Закона за кооперациите /чл. 14, чл. 31 oт ЗК/ и е създадена да предотврати неоснователно oбoгaтявaнe нa кооперация, която с предоставени и дялове oт ликвидираното имущество нa организациите по §12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ от нейни членове е закупено /придобито/ имущество oт тьргове при разпродажбата на имуществото на организациите по § 12 oт ПЗP на ЗСПЗЗ. Такова едно имущество макар и придобито с пpaвa нa членовете на кооперацията не представлява непарична дялова вноска пo смисъла нa чл.31, aл. 1 oт 3K, не е oфopмeнo като такава и не е част oт дяловият капитал на кооперацията. Иска въззивният съд да постанови решение, по силата на което да бъде отменено обжалваното решение №58/17.04.2025г. пo гр.д. №858/2022г. по oписа на Paйoнeн съд - Бялa и иcкoвитe претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските по делото.

Насрещната страна ПК„Надежда-Кацелово“с.Кацелово не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание на 17.10.2025г. чрез пълномощник адвокат Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска решението да бъде потвърдено, с присъждане на направените разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

3

Жалбата е постъпила в законния срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по делото пред Районен съд – Бяла е образувано по искова молба на В. Т. В., ЕГН**********, подадена чрез пълномощник адвокат М. М. против ПК „Надежда-Кацелово“с.Кацелово, ЕИК 827106021.

След неколкократни уточнения на исковата молба с молби №7061/30.11.2022г., вх.№2160/27.03.2023г., вх.№3713/12.06.2024г. /в часттите, касаещи настоящите ищци по делото/, ищецът В. В. твърди, че той самия и неговата починала м. А.А. Т.а, чиито наследник е, са били член-кооператори в ответната ПК „Надежда-Кацелово“с.Кацелово, той с дялова вноска 5400лв., а наследодателката му-с дялова вноска 4250лв. Неговата и на неговата м. дялови вноски послужили от кооперацията за закупуване на активи от ТКЗС „Победа“-в ликвидация, която е организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При купуването на трактор Т-16 с инв.№163 за 20000лв. ответната кооперация използвала цялата дялова вноска на неговата м. от 4250лв., а при купуването за 24100лв. на трактор ЮМЗ 6ЛС с инв.№106 е използвала цялата дялова вноска на ищеца в размер на 5400лв. м. му починала на 30.01.2020г. и със смъртта и членството в ответната кооперация било прекратено. На ищеца не е известен начина на прекратяване на неговото членство, но сочи, че то е прекратено на 29.07.2019г. Изпратил покана до ответника в седмодневен срок да му изплати неговия дял по §72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и този на наследодателката му, но това не било сторено. Претендира ответната кооперация да му заплати /след увеличение на исковете/ сумата 4250лв.-в качеството на наследника на А. Т.а и сумата 5400лв.-в лично качество, представляващи вземания по §72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ведно със законна лихва от завеждане на делото до окончателното и изплащане.

С отговор на исковата молба ответната кооперация е оспорила исковете с възражение за тяхната недопустимост, с твърдение, че ищецът е прехвърлил дяловия си капитал на своите син и д., както и с възражение за тяхната неоснователност. Претендира разноските по делото.

По делото са представени талон за дялова вноска на А.А. Т.а за сумата от 4250лв. като член на ПК “Надежда“ с.Кацелово от 08.04.1993г. и талон за дялове вноска на В. Т. В. от 08.04.1993г. в ПК „Надежда“с.Кацелово в размер на 5400лв. Не се спори, че В. Т. В. е наследник на А.А. Т.а, починала на 4

30.01.2020г. От представени по делото протоколи се установява, че на 25.06.1993г. група от физически лица, в това число В. Т. В. и А.А. Т.а са участвали на търг с дяловете си, посочени по-горе и кооперация ПК“Надежда“ е закупила от ТКЗС“Победа“ с.Кацелово-в ликвидация от проведения търг трактор Т-16 № 163 и трактор ЮМЗ 6ЛС №106, за което са сключени договори за покупко - продажба на селскостопански машини и съоръжения на 13.07.1993г и съставени фактури от същата дата. В раздел II,т.2.2 от договорите е посочено,че купувачът ПК“Надежда“с.Кацелово ще заплати паричната равностойност на движимите вещи с поименни купюри на свои член - кооператори за дял от имуществото на ТКЗС „Победа“ - в ликвидация.

Представена е служебна бележка, издадена от ПК“ Надежда - Кацелово“ на 29.07.2019г., според която В. Т. В. няма предоставена земеделска земя за обработка в кооперацията, няма дялов капитал и не е член на кооперацията.

Ищецът е поканил УС на ПК „Надежда -Кацелово“ да му се изплатят дължимите по закон плащания, като е заявил, че в качеството му на наследник на Т. В. Т., починал на 30.08.2015г. и на А.А. Т.а, починала на 30.01.2020г., които са били членове на кооперацията, както и самия той и чийто членство е прекратено, както и дела по § 72 на ПЗР на ППЗСПЗЗ в седмодневен срок от получаване на поканата. Поканата е получена от кооперацията на 06.07.2021г.

Представен е устав на ответната кооперация. Прието е заключение на съдебно - икономическа експертиза, според което при учредяването на кооперацията през 1993г. А.А. Т.а е встъпила в кооперацията с дялова вноска в размер на 4250лв. През 1994г. дяловите вноски са били актуализирани с 2% и същата е в размер на 4335лв, а през 1999г. със Закона за деноминацията на лева, дяловата вноски е деноминирана и увеличена с 33% и е в размер на 57.70лв. През същият период в кооперацията е членувал синът на А. Т.а – ищецът В. Т. В. с дялова вноска след деноминацията 73.30лв., както и съпругът й Т. Т. с дялова вноска след деноминацията 1088.70лв. Според документите в кооперацията на 10.07.2015г. Т. В. Т. е прехвърлил дяловата си вноска на с. си В. Т. В., което е документирано със счетоводна справка № 3/17 от м.юли 2015г. Според документално отразеното в кооперацията дяловите вноски на тримата се обединяват в общ размер на 1219.70лв и се завеждат в една партида на името на В. Т. В.. Отново според записванията в кооперацията, на 21.11.2018г. В. Т.

В. е прехвърлил своята дялова вноска по равно на с. си Д. В.в Д. - дял 609.85лв. и на д. си А. В.ва С. - дял 609.85лв, които са осчетоводени по 5 аналитичните партиди на счетоводна сметка 101 „основен капитал“ с основание „прехвърляне на дялов капитал“. Според представен от кооперацията на вещото лице списък за платени дивиденти на член кооператори за 2018г., А. С. е получила дивидент в размер на 197.40лв. на 13.05.2019г., а за 2019г. е получила дивидент в размер на 203.80лв на 11.08.2020г. Дяловият капитал на А.А. Т.а към 30.01.2020г. е 75.67 лв., дяловият капитал на В. Т. В. към 21.11.2018г. е 128.28лв., а мораторната лихва върху тази сума за периода 24.12.2018г. до 06.11.2022г. е 50.41 лв. Посочено е в съдебно заседание от вещото лице, че д. на ищеца В. Т. В. - Д. В.в Д. и А.

В.ва С. не са сред учредителите на кооперацията, на вещото лице не са предоставени молби от тях за встъпване като член кооператори, респ., те не са вписани в списъка на лицата, които са членове на кооперацията.