Решение № 1115 от 25.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2048/2024
- Вид
- Решение № 1115
- Подписан
- 25.08.2024
- В сила
- 18.09.2024
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1115 гр. Пловдив, 25.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330202048 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0435-000121 от 26.03.2024 г. на - Началник сектор в 02 РУ на ОДМВР Пловдив, с което на Р.
Н. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5 т. 2 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата си, a в съдебно заседание и лично, жалбоподателя моли съда да отмени НП. По същество Д. не отрича извършеното нарушение. Позовава се на допуснато според него процесуално нарушение свързано с липсата на пешеходна пътека точно на адрес бул.
„Пещерско шосе“ № 80. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна - Началник сектор в 02 РУ на ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В изпратена до съда молбастановище се изразява молба за потвърждаване на издаденото НП. Прави се възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното определено в Наредба № 1 от 2004г. на ВАС.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
На 11.03.2024г., около 07.56ч. жалбоподателя Д. управлявал лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **, в гр. Пловдив, по бул. „Пещерско шосе“ до № 80, в посока запад – към кв. Прослав, като не пропуснал пешеходци преминаващи по пешеходната пътека намираща се в близост до № 80 на бул. „Пещерско шосе“. Посоченото обстоятелство било възприето от свидетеля М. Т. – ** в ОДМВР Пловдив и неговия колега Ц.Р., които се движели след жалбоподателя с полицейски автомобил. Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал, и спрели нарушителя за проверка при което установили самоличността му – настоящия жалбоподател.
За констатираното нарушение свидетеля Т., съставил на жалбоподателя Д. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 920464 от 11.03.2024г., в който посочил, че с горното деяние е била нарушена разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за това че на 11.03.2024г., в 07.56ч. при управление на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **, в гр. Пловдив, по бул. „Пещерско шосе“ в близост до № 80, в посока запад, не пропуснал преминаващи пешеходци по пешеходната пътека. Актът бил подписан от нарушителя без възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, не постъпили такива. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващия орган издал обжалваното НП в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с този даден в съставения АУАН.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. Т. – актосъставител, който потвърждава констатациите в АУАН, и разказва че жалбоподателя се движел с автомобила в посока кв. Прослав, а той и неговия колега се движели след автомобила на жалбоподателя. На пешеходната пътека в близост до магазин Лекси, намираща се на бул.
„Пещерско шосе“ лично видял как жалбоподателя не пропуснал преминаващ по пешеходната пътека пешеходец който пресичал от ляво на дясно. Той бил вече на пешеходната пътека когато жалбоподателя не го пропуснал. По отношение на мястото на което е извършено нарушението, св. Т. е категоричен че това е пешеходната пътека на бул. „Пещерско шосе“ която се намира в близост до магазин Лекси, и тъй като той бил много навътре от булеварда, полицейските служители написали „при № 80“, което бил административния адрес на сграда в близост до пешеходната пътека. Свидетелят посочи че в близост от 200метра няма друга пешеходна пътека и разказа че жалб. Д. не възразил, и не отрекъл извършеното нарушение като казал че не е пропуснал пешеходеца поради невнимание. Свидетеля разпозна нарушителя в съдебната зала.
Показанията на св. Т. се подкрепят от събраните по делото доказателства. От писмо с вх. № 65025 от 18.06.2024г. по описа на РС 2
Пловидв на Директор ОП „ОКТ“ Пловдив и приложената към него схема, безспорно се установи че в близост до магазин „Лекси“ в гр. Пловдив, по бул.
„Пещерско шосе“ в близост до № 80, действително има пешеходна пътека. От схемата се установи че при движение в посока към кв. Прослав, пешеходната пътека се намира на кръстовището преди магазин „Лекси“ като в кръстовището преди нея и две кръстовища след нея няма други пешеходни пътеки по бул. „Пещерско шосе“. От схемата се установява и че отново в посока кв. Прослав, след магазин „Лекси“ се намира АГ болница „Селена“.
Отразеното на тази схема съответства и на разпечатките от общодостъпната платформа Гугъл карти, видно от която административния адрес бул.
„Пещерско шосе“ № 80 се намира на сграда пред АГ болница „Селена“, като административния адрес бул. „Пещерско шосе“ № 72 се намира преди пешеходната пътека за която става въпрос. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични, последователни и непротиворечиви, като последните си кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Същите изхождат от незаинтересован от изхода на делото източник поради което и съдът не намери никаква причина св. Т. да иска да влоши положението на жалбоподателя.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На база така установените фактически обстоятелства и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин констатираното нарушение по чл.
119, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”. В настоящия случай безспорно се установи че на 11.03.2024г., в 07.56ч., жалб. Д. при управление на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **, в гр. Пловдив, по бул. Пещерско шосе, посока запад – кв. Прослав, не пропуснал стъпили на пешеходната пътека намираща се в близост до № 80, пешеходци. Този факт не се оспорва от нарушителя и се потвърди и от показанията на св. Т. /който дори разпозна в съдебно заседание жалбоподателя/ и от съставения АУАН чиято презумптивна доказателствена сила уредена в чл. 189 от ЗДвП, не беше оборена от събраните по делото доказателства.
3
Единствения спор по делото е има ли допуснато съществено процесуално нарушение свързано с липса на яснота къде точно се намира пешеходната пътека на която е извършено нарушението. Според настоящия състав обаче макар и в АУАН, и НП да не е посочено абсолютно точно местонахождението на пешеходната пътека, то тя е индивидуализирана в достатъчна степен така че да няма съмнение за коя точно пътека става въпрос.
Поради изложеното и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и той напълно ясно е разбрал къде е извършил нарушението. За да достигне до този извод настоящия състав съобрази че от писмото на Директор ОП „ОКТ“ Пловдив и приложената към него схема, безспорно се установи че в близост до магазин „Лекси“ в гр. Пловдив, по бул. „Пещерско шосе“ в близост до № 80, действително има пешеходна пътека. Движейки се в посока кв. Прослав, пешеходната пътека се намира на кръстовището преди магазин „Лекси“, като по продължението на бул. „Пещерско шосе“ от предходното кръстовище до кръстовището на която е позиционирана процесната пешеходна пътека, преди магазин „Лекси“, и по продължение на булеварда, две кръстовища след пешеходната пътека няма други пешеходни пътеки позиционирани на бул.
„Пещерско шосе“. От схемата се установява и че отново в посока кв. Прослав, след магазин „Лекси“ се намира АГ болница „Селена“, а пред нея е позиционирана друга сграда с административен адрес бул. „Пещерско шосе“ № 80. Отразеното на тази схема съответства и на разпечатките от общодостъпната платформа Гугъл карти, видно от която административния адрес бул. „Пещерско шосе“ № 80 се намира на сграда пред АГ болница „Селена“, като административния адрес бул. „Пещерско шосе“ № 72 се намира преди пешеходната пътека за която става въпрос. От всичко изложено до тук става ясно че единствената пешеходна пътека намираща се на бул.
„Пещерско шосе“ от № 72 до кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул.
Рая, и кръстовището след нея, в посока кв. Прослав, е тази на която е извършил нарушението жалбоподателя. Не съществува друга пешеходна пътека която да е в близост до бул. „Пещерско шосе“ № 80, и до магазин „Лекси“, така че да се създаде объркване у жалбоподателя, на коя точно пешеходна пътека е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение. Поради изложеното и съдът прие че нарушението е описано достатъчно ясно, така че жалбоподателя да го разбере и да може да организира защитата си, което той е и сторил видно от жалбата до съда и неговата защитна позиция.
Наказващия орган правилно е определил и съответната за извършеното административно нарушение санкционна норма. Разпордбата на чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда че се наказва с глоба 100 лева, водач който не осигури предимство когато преминава през пешеходна пътека, какъвто е настоящия 4 случай. Административното наказание е определено в твърд размер, поради което и не подлежи на ревизиране. По изложените съображения съдът намира че административнонаказващия орган правилно е определил размера на наложената глоба.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода от спора, право на разноски би имал единствено възиваемата страна. Тя обаче не е направила такова искане и не е посочила сторени от нея разноски поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, ПРС XVI наказателен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0435-000121 от 26.03.2024 г. на - Началник сектор в 02 РУ на ОДМВР Пловдив, с което на Р.
Н. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5 т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5