Решение № 4732 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4732 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110148942 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ.

Производството е образувано по предявен от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че 06.10.2023 г. в ***************, е реализирано ПТП между л.а. Рено с рег.№ *************** и паркирал т.а.

Фолксваген Пасат с рег.№ ***************, при маневра и по вина на водача на първия автомобил. Поддържа, че въз основа на сключена застраховка „Автогрижа“ за т.а. Фолксваген Пасат, в ищцовото дружество била предявена претенция и образувана ликвидационна преписка № 211575597. Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „КАРТГРУП - 1“ ЕООД, като за извършените ремонтно-възстановителни работи по гореописания автомобил, била издадена фактура № 3930/01.12.2023 г. на стойност 455,75 лева. Ищецът поддържа, че с преводна нареждане от 08.12.2023 г. превел сумата на сервиза, извършил ремонта. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Рено с рег.№ *************** за сумата от 470,75 лева, ведно с 15,00 лева ликвидационни разноски, на плащането било отказано. Предходното обусловило подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, но тъй като издадената заповед по ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по описа на СРС била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че 1 ответникът му дължи сумата от 470,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211575597, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В подадения в срока чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява становище, че представения от ищеца двустранен констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните изисквания на ЗДвП и Наредба № I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Ето защо, описаният в исковата молба механизъм за неговото настъпване, се оспорва. Отделно от предходното се изразява становище, че претенцията е завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа се становище, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя съгласно приетата от КФН Наредба № 24/2006 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на иска, поради липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 39901/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 470,75 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211575597, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането

По делото е приложена полица № 0312220460037358 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, от която се установява, че увреденият товарен автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***************, е имал валидно сключена застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото дружество.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 06.10.2023 г. в 08:00 часа, в ***************, между превозно средство А - Рено Меган с рег.№ *************** и превозно средство Б Фолксваген Пасат с рег.№ ***************, е настъпило ПТП. В протокола е посочено, че произшествието е настъпило при паркиране от страна на водача на превозно средство А, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.

По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в 2 ищцовото дружество преписка по щета – искане за оценка на вреди, документи за регистрация на увредения автомобил, опис на претенция, възлагателно писмо, описзаключение по претенция, приемо-предавателен протокол, фактура, ликвидационен акт.

По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на 08.12.2023 г. ищцовото дружество е превело сумата от 455,75 лева на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил.

Видно от приложената по делото регресна покана от ищеца до ответника е, че последния е уведомен за настъпилата суброгация и е поканен да заплати платеното застрахователно обезщетение в размер на 470,75 лева, в т.ч. 15,00 лева – ликвидационни разноски.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетелите В. В. М. и П. Д. Ш..

В показанията си св.М. разказва, че е причинил процесното ПТП при маневра при потегляне от спряло състояние. Другият автомобил бил паркиран .Твърди, че дори не разбрал за случилото, а бил уведомен на следващият ден, когато му се обадили от районното управление. На следващия ден се срещнал със собственика на другия автомобил и се разбрали, но не са подписвали двустранен протокол.

В показанията си св.Ш. разказва, че живее на улицата, на която е бил паркиран увредения автомобил. Разбрал за инцидента, след като жената, с която живее на семейни начала му се обадила, за да му каже, че автомобилът е „ожулен“ и има оставена бележка. Свидетелят взел бележката, с която отишъл в КАТ. На място полицейският служител установил собственика на автомобила, с който разговарял по телефона и на когото заявил, че може да му бъде наложена глоба за това, че е напуснал мястото на инцидента. Разбрали се да се видят, като свидетелят М. заявил, че ще плати щетите. Междувременно свидетелят Ш. проучил, че сумата за ремонта на автомобила му ще е 600,00 лева. На срещата между двамата водачи присъствал и бащата на водача на л.а. „Рено Меган“, който казал, че това са много пари и няма да платят. По съвет на представител на ищцовото дружество, свидетелят Ш. съставил двустранен протокол за ПТП, в който водачът на л.а. Рено поел вината за настъпване на процесното ПТП. След това откарал автомобила на ремонт, който бил заплатен от застрахователя по застраховка „Каско“.

По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени доказателства е посочило, че може да се допусне извод, че описаните по автомобил „Фолксваген пасат“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на застрахователното събитие и последица от него. При средно пазарни условия стойността на ремонта на горопосочения автомобил възлиза на сумата от 455,75 лева, като по автомобила няма увредени части със степен „Подмяна“, което да 3 изисква влагане на нови части, включително и такива от алтернативни доставчици.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинноследствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.

В конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ РВ 1789 РН; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил на стойност 455,75 лева.

Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинноследствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на дължимото обезщетение.

Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата на чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да 4 удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.

Съдът не кредитира показанията на св.М., като приема, че същите представляват негова „защитна версия“, доколкото същият е напуснал местопроизшествието.

Заявеното от свидетеля цели да избегне налагане на предвиденото в закона наказание.

Отделно от предходното, показанията на този свидетел не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на водача – св.Ш., който последователно разказва събитията от узнаване за настъпилото ПТП до срещата му със св.М. и отремонтирането на автомобила. Този свидетел е незаинтересован от изхода на спора, тъй като в показанията си заявява, че той не е платил за ремонта, показанията му са еднопосочни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Отделно от предходното, показанията на свидетеля Ш. кореспондират с изводите на вещото лице по приетата по делото автотехническа експертиза, което е изготвило същата освен въз основа на писмените доказателства и въз основа на своите знания и опит.

С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия.