Решение № 9 от 23.02.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Търговско дело 129/2021
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 03.03.2022
- Състав
- Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл.1 ал.2 т.1 · Търговски закон
- чл.607а ал.1 · Търговски закон
- чл.608 ал.1 · Търговски закон
- чл.608 ал.1 т.1 · Търговски закон
- Чл.608 ал.3 · Търговски закон
- чл.620 ал.1 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл.629б ал.1 · Търговски закон
- чл.632 ал.1 · Търговски закон
- чл.634 · Търговски закон
- чл.634в · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №
20214100900129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба от длъжника „Н. т.“ ЕООД със седалище гр.В. Т., чрез пълномощника му адв. Д. Г. от ВТАК, изрично упълномощен, в която са изложени твърдения, че молителят не е в състояние да изпълни свои изискуеми и безспорни парични задължения към единствения си кредитор към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – „В. т.“ ООД, породени от търговски сделки, а именно от четири договора за кредит, сключени на дати 18.04.2000г., 12.02.2001г., 09.05.2019г. и 09.05.2019г. Сочи се, че дружеството – молител няма публично – правни задължения, няма назначени работници и служители с неплатени трудови възнаграждения, не разполага с парични средства в брой, банкови сметки или вземания от трети лица, които да послужат за удовлетворяване на задълженията към кредитора. Твърди се, че дружеството – молител не разполага с активи – движими вещи и недвижими имоти, прекратило е търговската си дейност към 2019г. Моли съда да постанови съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
В СЗ молителят, чрез адв.Д. Г. от ВТАК, изрично упълномощен, поддържа молбата. С писмена молба от 10.02.2022г. представя писмена защита, с която моли да бъде уважената молбата по чл.625 ТЗ и постановено решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
Съдът, след като разгледа молбата и съобрази приложените към същата писмени доказателства и заключението на назначената ССчЕ за установяване финансовото състояние на дружеството, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване финансово – икономическото състояние на длъжника по делото са събрани приложените към молбата по чл.625 ТЗ писмени доказателства и е назначена ССчЕ.
Видно от неоспореното писмено заключение на ВЛ Р.Б. по допуснатата ССчЕ, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, основен, но не единствен кредитор на длъжника „Н. т.“ ЕООД е „В. т.“ ООД по представените с молбата по чл.625 ТЗ договори за кредит от 18.04.2000г., 12.02.2001г., 09.05.2019г. и 09.05.2019г. с размер на задължението за главница от 1 496 601,76лв. Видно от ССчЕ, по счетоводни данни към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ /28.10.2021г./ и към датата на извършената от 1
ВЛ проверка, общият размер на задълженията на длъжника към всички кредитори, подробно посочени в изготвената таблица на стр.4 от ССчЕ, е 1 853 284,86лв., включващи, освен задълженията към основния кредитор „В. т.“ ООД, и такива към доставчици, разчети към собственика, задължения към персонала, задължения към други кредитори.
ВЛ по ССчЕ посочва, че молителят няма налични публично - правни задължения.
Видно от ССчЕ, на 23.04.2021г., на 08.06.2021г. и 24.06.2021г. от „Н. т.“ ЕООД са извършени частични плащания към основния кредитор „В. т.“ ООД /чрез прихващания/ за погасяване на задълженията по кредити, общо в размер на 626 413,24лв., след които дати друго погасяване към кредитора не е извършвано, и задължението остава в размер на 1 496 601,76лв. Видно от ССчЕ, ако бъде взето предвид направеното от длъжника последно плащане към доставчик за услуга, свързана с дейността му, последната дата на плащане би била 26.10.2021г.
От ССчЕ се установява, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ /28.10.2021г./ стойността на актива на „Н. т.“ ЕООД, включващ КМА, е 89 561,83лв., в т.ч.:
74 303,97лв. – Вземания от клиенти, 10 400,57лв. – Други вземания, 3 960,11лв. – Вземания от бюджета, 897,18лв. – Парични средства в брой и банкови сметки, респ. стойността на пасива е : 1 852 520,22лв., в т.ч. задължения по краткосрочни заеми – По договори за кредит към „В. т.“ ООД – 1 496 601,76лв.
Видно от ССчЕ, наличните парични средства в касата към 30.11.2021г. са в размер на 315,43лв., които са в недостатъчен размер за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, определени от ВЛ по ССчЕ в размер на 7 170лв. за период от 6м. /включващи само възнаграждението и осигурителните вноски за синдик/, както и за посочените в ССчЕ вземания на „Н. т.“ ЕООД не може да бъде определено дали същите ще бъдат събрани чрез плащане или същите ще бъдат уредени чрез прихващане за покриване на задължението към кредитора „В. т.“ ООД, поради което молителя не би могъл да погаси началните разноски в производството по несъстоятелност, както и съществуващите задължения.
Според ССчЕ, молителят е прекратил окончателно производствената и търговската си дейност на 01.01.2020г., като ВЛ заключава, че ако до 31.12.2019г. затрудненията на молителя са били временни, то през периода от 01.01.2020г. те са се превърнали в затруднения с траен характер.
Видно от ССчЕ, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ - 28.10.2021г. ТД – молител не разполага с ДМА, собственият му капитал е отрицателна величина - отчита отрицателни финансови резултати /загуба/ за периодите на 2019г., 2020г. и към 28.10.2021г.
ВЛ по ССчЕ заключава, че след 01.01.2020г., от когато е прекратена дейността на молителя, спира реализирането на приходи от производствена и търговска дейност и същият не е могъл да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към всички посочени кредитори, които остават постоянни. Видно от ССчЕ, получените нулеви стойности на показателите за ликвидност /обща и бърза ликвидност/ са в диапазона 0,38 -0,05, които за периода 2017г. – 2021г. занижават стойностите си до нулеви. ВЛ по ССчЕ заключава, че изчислените стойности на незабавната и абсолютна ликвидност, поставят дружеството в състояние на лоша ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Видно от ССчЕ, изчислените стойности на коефициентите на фин. автономност и задлъжнялост са с отрицателен знак, не подлежат на финансов анализ, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано, че няма финансова независимост и изцяло е зависимо от обема на задлъжнялост, т.е. от чуждите /привлечени/ средства. Според ССчЕ, според получената стойност на показателя, определен по метода на Алтман, молителя е бил във фактическо състояние на фалит още през 2019г.
Заключението на ВЛ по ССчЕ е, че изчислените стойности на финансово – икономическите показатели показват, че молителят е в обективно състояние на невъзможност да обслужва задълженията си към кредиторите, в т.ч. и към основния кредитор „В. т.“ ООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство 2 по несъстоятелност на предявеното в същата основание като материално – правна предпоставка – неплатежоспособност по смисъла на чл.607а ал.1 вр. чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно, за да бъде открито производство по несъстоятелност следва молителят да е търговец, който да е неплатежоспособен, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ. В процесният случай молителят – длъжник е търговско дружество с правно организационна форма на ЕООД и е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.
Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Чл.608 ал.3 ТЗ въвежда оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Съгласно чл.608 ал.3 ТЗ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.
В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи наличието към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /28.10.2021г./ на безспорни и изискуеми парични задължения на молителя към основния му кредитор „В. т.“ ООД в размер на 1 496 601,76лв., породени от търговски сделки, а именно от договори за кредит, сключени на дати 18.04.2000г., 12.02.2001г., 09.05.2019г. и 09.05.2019г., както и задължения към доставчици, породени от търговски сделки. Направеното от длъжника последно частично плащане към основания кредитор „В. т.“ ООД е на 24.06.2021г., респ. към доставчик на услуга, свързана с дейността на молителя, на 26.10.2021г., поради което неплатежоспособността се и предполага на основание чл.608 ал.3 ТЗ.
Налице е и установена от ССчЕ трайна и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите безспорни и изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки – към основния си кредитор „В. т.“ ООД, както и към доставчици. Установено от ССчЕ, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 28.10.2021г., стойността на пасива на дружеството – молител /1852 520,22лв./ многократно надхвърля стойността на актива /КМА/ /89 561,83лв./, краткотрайни активи ликвидни са само наличните парични средства в размер на 315,43лв., които са в недостатъчен размер, както и не може да бъде определено дали установените от ССчЕ вземания на молителя ще бъдат събрани чрез плащане или същите ще бъдат уредени чрез прихващане за покриване на задължението към кредитора „В. т.“ ООД, поради което молителят не би могъл с посочените средства да погаси както началните разноски в производството по несъстоятелност, така и съществуващите си парични задължения. Видно от ССчЕ, дружеството – молител за 2019г., 2020г. и към 28.10.2021г. отчита отрицателен финансов резултат /загуба/, считано от 01.01.2020г. е прекратена дейността му и спира реализирането на приходи от производствена и търговска дейност, поради което е в обективна невъзможност да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към кредиторите си, породени от търговски сделки, в т.ч. към основания си кредитор, които остават постоянни, както и 3 още през 2019г., видно от ССчЕ, е бил във фактическо състояние на фалит.
Показателите за ликвидност, като качествена характеристика за дейността на търговско дружество, показват възможността му да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Тези показатели показват добро състояние, когато са със стойност над 1-ца. В процесният случай, видно от ССчЕ, получените нулеви стойности на показателите за ликвидност поставят дружеството - молител в състояние на лоша ликвидност, в невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Изчислените стойности с отрицателен знак към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ на показателите за финансова автономност, които не подлежат на финансов анализ, показват, че дружеството – молител няма финансова независимост и изцяло е зависимо от обема на задлъжнялост.
Трайната и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да изпълнява безспорните и изискуемите си парични задължения към основния си кредитор и към доставчици, породени от търговски сделки, се извлича и от факта, че дружеството от 01.01.2020г. е преустановило търговска дейност, като за 2019г., 2020г., вкл. датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 28.10.2021г. отчита отрицателен финансов резултат /загуба/, което е довело до отрицателна стойност на собствения капитал на дружеството, вследствие на което, видно от ССчЕ, дружеството – молител се определя като декапитализирано.
Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9c48473-c2f8-44fd-8f41-3832c3b9e4ce