Решение № 454 от 08.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502288 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 168 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 332/2024 г., Софийски окръжен съд, VІІІ първоинстанционен състав е отхвърлил изцяло предявения от Н. И. П. срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на сумата от 25 001 лв., резултат от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 16689/2015 г. по описа на СГС.

Съобразно изхода на спора, с решението са разпределени разноските между страните.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 5507/20.05.2025 г. от ищцата Н. И. П..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 07.05.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 20.05.2025 г.) чрез процесуален представител адвокат А. А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.12 от първоинстанционното дело на СГС № 2412/2024 г.

1

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 07.07.2025 г., представен с допълнение към въззивна жалба с вх. № 7517/07.07.2025 г.

С допълнението не се въвежда нов предмет.

С оглед съдебната практика посочена включително и в Определение № 58/17.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 80/2023 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто отделение, настоящото въззивно производство е редовно учредено с подадената в срок въззивна жалба вх.№ 5507/20.05.2025 г. Същата съдържа конкретни пороци на първоинстанционното решение. Доколкото с подаденото допълнение към въззивна жалба с вх.№ 7517/07.07.2025 г., след срока за обжалване, не се въвежда нов предмет, въззивният съд приема същата като допълнителна молба, с която въззивницата-ищца поддържа във въззивното производство конкретните си доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

По същество въззивницата-ищца поддържа, че решението е неправилно и крайно несправедливо, не почиващо на приетите доказателства по делото и особено предвид неглижирането изцяло от първоинстанционния съд на акта на ИВСС, който е компетентен орган установил забавено правосъдие, по което е и предявена претенцията по делото от ищцата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна

Софийски градски съд-ответникът в първоинстанционното производство.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни аргументи изложени в отговора. Противопоставя се на допускане на доказателствените искания заявени с въззивната жалба.

Претендира разноски, за което с отговора представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 168 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 332/2024 г., Софийски окръжен съд, VІІІ първоинстанционен състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивницата-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба изцяло по аргументите 2 изложени в самата жалба. Претендира разноски, не представя списък. По делото е представена писмена защита, която не е подписана от адвокат А..

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник Софийски градски съд в писмена молба оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение на посочените в отговора основания.

Претендира разноски, съобразно представения с отговора списък по чл.80 от ГПК.

Апелативна прокуратура-София, участваща по делото съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, в откритото съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н. И. П. срещу Софийски градски съд за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 001 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които вреди са настъпили в пряка причинна връзка от нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на гр.дело № 16689/2015 г. по описа на СГС, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

На 31.03.2010 г. по искова молба на Н. И. П. срещу „АБС Груп“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, е образувано гр.д.

№ 15396/2010 г. по описа на Софийски районен съд. На 01.04.2010 г. от ищцата е постъпило искане с правно основание чл.389 от ГПК, по което съдията-докладчик се е произнесъл в същия ден. С молба от 09.07.2010 г. по делото е представено удостоверение за данъчна оценка, а с определение от 16.07.2010 г. СРС е прекратил делото пред себе си на основание чл.118, ал.1 от ГПК и на 23.09.2010 г. го е изпратил на родовия Софийски градски съд, където и на 24.09.2010 г. е образувано гр.д. № 10643/2010 г. по описа на СГС, І-14 3 състав. С разпореждане от 29.09.2010 г. исковата молба е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса. С Определение от 29.10.2010 г. исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Това определение и по частна жалба на ищцата, е отменено с Определение № 1985/16.12.2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1820/2010 г. на САС, 2-ри състав, като въззивният съд е приел, че указанията не са надлежно съобщени на ищцата. Делото е върнато на 16.12.2010 г. на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като указанията на въззивната инстанция са изпълнени с разпореждане от 22.12.2010 г. С молба от 04.02.2011 г. ищцата е представила по делото вносен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса. С разпореждане от 07.02.2011 г. исковата молба е изпратена на АВ за вписване, което не е извършено поради непосочване границите на процесния имот. В изпълнение разпореждане на СГС от 15.02.2011 г., с молба от 01.03.2011 г. ищцата е посочила границите на имота, като на 08.03.2011 г. исковата молба повторно е изпратена на АВ за вписване. На 22.03.2011 г. СГС е постановил разпореждане по чл.131 от ГПК.

Поради не намиране на ответника на посочения адрес, връчването на препис от исковата молба е разпоредено чрез залепване на уведомление на 10.06.2011 г., а книжата и на основание чл.47, ал.5 от ГПК са приети за редовно връчени на 24.06.2011 г. Определение по реда на чл.140, ал.1 от ГПК е изготвено от първоинстанционния съд на 12.10.2011 г., с което е насрочено открито съдебно заседание по делото на 05.12.2011 г. На 21.12.2011 г. първоинстанционният СГС се е произнесъл с неприсъствено Решение № 7057, което не подлежи на обжалване. На 06.02.2012 г. ищцата е поискала допълване на решението, което искане е оставено без уважение. Срещу това решение, ищцата е подала въззивна жалба, която с разпореждане от 20.04.2012 г. е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Указанието е изпълнено от ищцата на 03.05.2012 г. На ответната по делото страна, съобщенията са връчвани при условията на чл.50, а.2 от ГПК. На 26.07.2012 г. делото е изпратено по компетентност на Апелативен съд-София, където на 01.08.2012 г. е образувано в.гр.д. № 2817/2012 г., производството по което приключило с Решение № 1550/26.09.2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение. Срещу това решение ищцата е подала касационна жалба на 21.11.2012 г. С разпореждане от 26.11.2012 г. същата е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса. Указанията 4 са изпълнени на 14.01.2013 г. След размяна на книжа, на 11.03.2013 г. делото е изпратено по компетентност на ВКС. Образувано е гр.д. № 2012/2013 г., приключило окончателно с Определение № 180/10.04.2013 г.

На 07.02.2014 г. е постъпила молба от „АБС Груп“ ООД за отмяна на постановеното по гр.д. № 10643/2010 г. по описа на СГС, І-14 състав Решение, като с Разпореждане от 10.02.2014 г. СГС е върнал молбата като просрочена.

Против това разпореждане е подадена частна жалба от „АБС Груп“ ООД, въз основа на която на 13.03.2014 г. в Апелативен съд-София е образувано ч.гр.д.

№ 943/2014 г. С Определение, постановено на следващия ден-на 14.03.2014 г., обжалваното разпореждане е отменено като незаконосъобразно и делото върнато на СГС за администриране на молбата за отмяна на неприсъствено решение. Въпреки, че в определението на въззивния съд изрично е посочено, че същото не подлежи на обжалване, то ищцата го е обжалвала с частна жалба вх. № 3321/03.04.2014 г., препис от която е изпратен своевременно на ответната страна, а жалбата ведно с разменените книжа е изпратена по компетентност на ВКС на 20.05.2014 г., където и на 23.05.2014 г. е образувано ч.гр.д. № 3199/2014 г. по описа на ВКС. С Определение № 273/14.07.2014 г., частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. На 07.08.2014 г. е постъпила молба от ищцата П. с искане за възобновяване на срока за обжалване на постановеното определение, а на 22.07.2014 г. е постъпила молба от „АБС Груп“ ООД с искане за допълване на определението, в частта за разноските. По искането на П., ВКС се е произнесъл с Определение № 334/08.10.2014 г., оставяйки го без уважение. А по искането на „АБС Груп“ ООД, ВКС се е произнесъл с Определение № 70/19.03.2015 г.

На 07.07.2015 г. и по молбата „АБС Груп“ ООД за отмяна на постановеното по гр.д. № 10643/2010 г. по описа на СГС, І-14 състав Решение, е образувано гр.д. № 2783/2015 г. по описа на САС. С разпореждане от 13.07.2015 г. молбата е оставена без уважение, като указанията на съда са изпълнени с молба от 30.07.2015 г. С Определение постановено по реда на чл.267 от ГПК, на молителя са допуснати двама свидетели и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.11.2015 г. С Решение № 2513/17.12.2015 г., Апелативен съд-София е уважил молбата за отмяна, като е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при изпращането на призовки и съобщения до ответника, поради 5 което е налице не надлежно връчване на призовката за първото и единствено по делото съдебно заседание. В решението си съдът изрично е посочил, че същото е окончателно.

Въпреки това на 20.01.2016 г. ищцата П. чрез процесуалния си представител подава касационна жалба, която поради нередовност е оставена без движение с разпореждане от 10.02.2016 г. Указанията на съда са изпълнени с молба от 09.03.2016 г. С разпореждане от 14.03.2016 г. съдът е разпоредил да се извърши размяна на книжа и след постъпването на отговор на 08.04.2016 г., е изпратил делото по компетентност на ВКС на 12.04.2016 г. На 15.04.2016 г. във ВКС е образувано гр.д. № 1664/2016 г. по което и с Определение № 146/03.05.2016 г., ВКС, Трето ГО, е оставил без разглеждане КЖ като недопустима. Срещу така постановеното определение, ищцата е подала частна жалба вх. № 5890/06.06.2016 г., която като нередовна е оставена без движение с разпореждане от 07.06.2016 г. Жалбоподателката не е намерена на посочения адрес, поради което на 22.08.2016 г. уведомлението е залепено на адреса й, посочен по делото. Указанията не са изпълнени, поради което с Определение № 272/13.10.2016 г. ВКС е постановил връщане на частната жалба. Това определение не е обжалвано и делото е върнато на САС на 21.11.2016 г. От своя страна САС е върнал делото на СГС на 23.12.2015 г.

На 28.12.2015 г. е образувано гр.д. № 16689/2015 г. по описа на СГС. На 04.01.2016 г. е постановено разпореждане по реда на чл.131 от ГПК. Отговор на исковата молба е постъпил от ответника на 01.03.2016 г. С разпореждане от 07.12.2016 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.05.2017 г., което е отложено по молба на процесуалния представител на ищцата П.. Следващо по делото заседание е било насрочено за 29.06.2017 г., когато е даден ход на делото, извършени са процесуални действия и заседанието е отложено за 15.02.2018 г. за събиране на доказателства. В съдебното заседание, проведено на 15.02.2018 г. делото е обявено за решаване, като решението е постановено на 23.04.2018 г. От датата на постановяване на решението до 01.06.2018 г. след многократни опити на съда, препис от решението не е връчен на ищцата П., поради невъзможността да бъде открита на посочените по делото адреси, включително и чрез процесуалния й представител, поради което първоинстанционният СГС е приел, че постановеното по делото решение е влязло в сила на 09.07.2018 г. На 06.08.2018 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на 6 ответника разноски. На 10.10.2018 г. и 15.10.2018 г. ищцата е подала четири молби за определяне на срок при бавност по делото, оставени без уважение.