Решение № 165 от 09.12.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Балчик, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20243210100363 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 183.74 лв., представляваща абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение от *** г. за предпочетен номер *** за периода от 15.12.2021 г. до 14.03.2022 г.; сумата от 16.59 лв., представляваща задължение за вноски по Договор за лизинг от *** г. за ***; сумата от 3.11 лв., представляваща задължение за вноски по Договор за лизинг от *** г. за Базови аксесоари; сумата от 160.13 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***, формирана както следва: 138.88 лв., представляваща три месечни абонаментни такси и 21.25 лв., представляваща разликата между цената на устройството *** без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва, начислена за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №338/18.12.2023 г. по ч. гр. д. №755/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от *** г., Договор за лизинг от 25.10.2023 г., Договор за лизинг от *** г. за ***, Допълнително споразумение от *** г. и Договор за лизинг от 10.06.2024 г. за базови аксесоари. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключените между страните договори, поради което последните били едностранно прекратени от ищеца, на основание чл. 75, вр. чл. 19б, в от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по сключените договори, поради което към 15.05.2022 г. е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в размер на 183.74 лв., за което били издадени фактура №*** г., фактура №*** г. и фактура №*** г., 1 както и за задължения за лизингови вноски в размер на 19.70 лв., от които 3.11 лв. по Договор за лизинг от *** г. за базови аксесоари и 16.59 лв. по Договор за лизинг от *** г. за ***. Поради това и на основание т. 11 от договорите и раздел I II, т. 2 от допълнителните споразумения, в негова тежест са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния размер на месечния абонамент за предпочетения номер. Сочи, че абонатът не е върнал предоставеното му мобилно устройство, поради което същият дължи и заплащането на уговорената в чл. 1, ал. 2 от всеки от договорите допълнителна сума, равняваща се една лизингова вноска, а именно: 16.59 лв. по Договора за лизинг от *** г. и 3.11 лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари от 10.06.2024 г. Излага, че задълженията на ответника са обединени във Фактура №*** г. Твърди, че за посочените неизплатени суми по сключените между страните сделки се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена на последния адрес по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни претенции и претендира разноски по заповедното и исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Д. Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за допустимост и частична основателност на исковете. Не оспорва дължимостта на сумата от 183.74 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Твърди, че претендираната от ищеца неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция на последната и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Счита тази клауза от договора за неравноправна по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП, поради което релевира възражение за нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави. По същество моли за отхвърляне на предявения иск за заплащане на сумата от 160.13 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С молба вх. № 5693/03.12.2024 г. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от особен представител, който оспорва дължимостта на претендираните вземания единствено за неустойка.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между „Йеттел България“ Е А Д (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) и ответника по посочените договори за мобилни услуги, размерът на уговорените месечни абонаментни такси, реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди и съответните номера, едностранното прекратяване на договорите от страна на мобилния оператор, наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на последните и размерът на предявените граждански притезания.

Предмет на исковата претенция са суми, дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 755/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.

47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

2

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер, ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение да е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.

Не е спорно между страните наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на мобилни услуги съгласно Договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от *** г., Договор за лизинг от 25.10.2023 г., Договор за лизинг от *** г. за ***, Допълнително споразумение от *** г. и Договор за лизинг от 10.06.2024 г. за базови аксесоари.

Не се оспорва от ответната страна, че претендираните суми са за реално доставени и потребени от абоната мобилни услуги, както и че договорът е прекратен едностранно от страна на мобилния оператор.

Видно е, че договорните отношения са възникнали за срок до 24 месеца, с уговорени месечни абонаментни такси по договорите. Договорите за мобилни услуги касаят доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните задължения. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка, за който факт страните не спорят, а още повече при липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги.

Ето защо, съдът намира, че сумите, начислени за осъществени услуги, са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях. Доказателства за извършено плащане на потребените услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за главница по договорите, за които са издадени съответните фактури, се явява доказана по основание и в размер, а именно 183.74 лв. – задължения за неплатени абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за отчетен период 15.12.2021 г. - 14.03.2022 г. по Допълнително споразумение от *** г. за предпочетен номер ***, поради което исковете следва да се уважат в пълен размер.

Едновременно с горепосочените договори страните са сключили, съответно са обвързани и от договори за придобиване от ответника на устройство /мобилен апарат/ на изплащане и базови аксесоари. Събраните в хода на производството доказателства обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, като видно от отбелязването върху хартиените носители на същите, лизингодателят е изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи за процесния период. С оглед изложеното ответникът дължи изпълнение на задължението си за заплащане на уговорените лизингови вноски. Ответникът не е ангажирал доказателства за връщане на предадените му мобилно устройство и базови аксесоари или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което и по отношение на сумата от 16.59 лв. - задължение за вноска по Договор за лизинг от *** г. за *** и сумата от 3.11 лв. - задължение за вноска по Договор за лизинг от *** г. за базови аксесоари исковете следва да се уважат.

3

С оглед установеното по делото неплащане на начислените и дължими суми за предоставените мобилни услуги, договорите се прекратяват на основание чл. 75 във връзка чл. 19б от ОУ. Анализът на редакцията на чл. 19б, съотнесен към съдържанието на чл. 19в от ОУ сочи, че в първата хипотеза на прекратяване, поради неплащане, страните дерогират задължението за едномесечно писмено предизвестие за прекратяване. Следователно, следва да се приеме, че процесните договори за мобилни услуги се прекратяват в съответствие с действащите Общи условия и без необходимост от писмено предизвестие. Но дори и да се приеме, че е нужно едностранно предизвествие за прекратяване, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че с получаване на исковата молба и приложенията към нея от ответника, както и на покана за доброволно плащане – л. 65 от делото, това условие се изпълнява в хода на процеса и следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Предвид неизпълнението от ответника на задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и лизингови вноски и невръщане на получените устройства, тези неправомерни юридически факти имат за последица начисляване на два вида неустойка, които се формират чрез кумулиране на две величини, обезпечаващи две различни престации на кредитора – по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за лизинг на устройство на преференциална цена, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

От анализа на ангажираните по делото доказателства за дължима се преценява претендирана неустойка за прекратяване на договора, както и за неустойка съизмерима с разликата в цената на предоставеното лизингово устройство и заплатената от потребителя преференциална цена.