Решение № 1359 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20231100900360 по описа за 2023 година

Производството е по предявени от името на „Л.И.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „И.Г.К.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 54 840,00 лв. – възнаграждение за полагане на пътна маркировка, дължимо по фактура №38/16.12.2019г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 17 716,37 лв. – лихви за забава върху главното вземане, дължими за периода от 16.12.2019г. до 20.02.2023г.

Ответникът оспорва исковете с твърдения, че между страните по делото действително са водени преговори за сключване на договор за предоставяне на услугата, за която е издадена процесната фактура, но договор не е сключен и услугата не е предоставена от ищеца.

Процесната фактура №38/16.12.2019г. е приета като писмено доказателство по делото и съдържанието й е достатъчно да бъдат определени всички съществени елементи на облигационни правоотношения по договор за изработка – страни, възложена работа, размер на възнаграждението за изпълнената работа.

Фактурата не носи подпис от името на ответника и поначало няма противопоставима по отношение на него доказателствена сила в исковото производство, но от заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че сумата по фактурата е осчетоводена от ответника като задължение към ищеца и е включена в дневника за покупките и справката-декларация по ЗДДС, подадена от ответника за м. 12.2019г.

Осчетоводяването на сумата по фактурата и включването й в справката-декларация по ЗДДС за м. 12.2019г. представлява извънсъдебно признание от ответника за сключването и изпълнението на договора за услугата, за която е издадена фактурата, както и за размера на дължимото възнаграждение.

От заключението на счетоводната експертиза обаче се установява, че на 01.05.2020г.

1 ответникът е извършил и счетоводна операция за отписване на сумата по фактурата като задължение към ищеца и като основание за приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС по фактурата, а счетоводната операция за сторниране на фактурата е отразена и в справкатадекларация по ЗДДС, подадена от ответника за м. 05.2020г.

Извършените счетоводни записи във връзка със сторнирането на фактурата по съществото си представляват оттегляне на извънсъдебното признание от ответника на задълженията по фактурата, направено с предходните счетоводни записи, а тъй като сторнирането е извършено повече от две години преди предявяването на осъдителния иск за сумата по фактурата, не са налице и основания да се приеме, че счетоводната операция не е извършена ответника за отразяване на действителното положение в отношенията между страните, а за създаване на доказателства във връзка с образуваното исково производство.

По изложените съображения установените от счетоводната експертиза по делото записи в счетоводството на ответника не доказват, напротив - опровергават съществуването на задължения на ответника по процесната фактура.

Както се посочи по-горе, сама по себе си фактурата също не доказва възникнали правоотношения между страните с описаното в нея съдържание, тъй като е подписана само от името на ищеца и няма противопоставима по отношение на ответника доказателствена сила.

Други доказателства за възникнали облигационни правоотношения между страните по договор за извършване на услугата, за която е издадена процесната фактура, респективно за изпълнение на задълженията на ищеца по тези правоотношения в обем, съответен на размера на възнаграждението, за което е издадена фактурата, не са ангажирани в производството по делото, поради което и по изложените съображения предявеният осъдителен иск за сумата по фактурата се явява недоказан по основание и подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по предявения акцесорен иск за лихви.

Отхвърлянето на предявените искове предпоставя, че дължимата държавна такса за разглеждане на исковете, от чието предварително внасяне ищецът „Л.И.“ ЕООД (в несъстоятелност) е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на дружеството.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.И.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл******* срещу „И.Г.К.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* ******* осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 54 840,00 лв. – възнаграждение за полагане на пътна маркировка, дължимо по фактура №38/16.12.2019г., и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.

1, изр. 1 ЗЗД за сумата 17 716,37 лв. – лихви за забава върху главното вземане, дължими за периода от 16.12.2019г. до 20.02.2023г.

ОСЪЖДА „Л.И.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл******* да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата 2 902,25 лв. – държавна такса за съдебното производство.

2

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3