Определение № 204 от 30.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20254300900014 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото първоначално е образувано по постъпила искова молба от „КТБ" АД (н) срещу „Н**** П**" ЕООД (н) и „П** - С****" ЕООД с посочено правно основание чл.135 от ЗЗД, с която е предявен иск за прогласяване на относителната недействителност на извършена непарична вноска /апорт/ от първия ответник в капитала на втория ответник, вписана под № ***** по партидата на „П** - С****" ЕООД в ТР към АВ.

По повод на тази искова молба е образувано т.д. № 1154/2020 г. по описа на СГС. С определение № 26/10.07.2024 г. състав на СГС е прекратил производството по делото като неподсъдно и изпратил същото по подсъдност на ОС – Ловеч. Същото е обжалвано с частна жалба от „КТБ" АД (н) пред АС – София, който с определение № 2963/18.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2790/2024 г. е оставил същата без уважение като неоснователна. Цитираното определение на АС – София е обжалвано с частна касационна жалба от „КТБ" АД (н) пред ВКС, но с разпореждане № 539/03.02.2025 г. жалбата е върната като просрочена.

След запознаване с представените по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира, че така предявения иск е недопустим поради следните съображения:

В ИМ ищецът твърди, че по силата на три договори за кредит и на пет транша е предоставил парични средства на „Н**** П**" ЕООД, както следва: по договор за кредитна линия от 26.05.2011г., транш 50, е предал 13 300 000 щ.д., по същия договор, транш 51 - 10 000 000 щ.д., по същия договор, транш 1

52 – 13 700 000 щ.д., като техния размер е уточнен след дадени от съда указания с допълнителна молба от 28.04.2021 г., по договор за кредит от 26.02.2014г. - 19 906 000 щ.д. и по договор за кредит от 27.03.2014г. - 15 000 000 щ.д. Поддържа, че неиздължените кредити са в размер на 9 505 761.00 лв..

Изтъква, че дружеството длъжник „Н**** П**" ЕООД (н) е учредило свое дъщерно дружество „П** - С****" ЕООД, чийто капитал е формиран от апортна вноска, включваща недвижими имоти, движими вещи и съоръжения, като вписването на новоучреденото дружество е направено в TP на АВ на 15.05.2015 г. под № *****. Заявява, че по отношение на „Н**** П**" ЕООД е било открито производство по несъстоятелност с решение от 06.07.2016 г. по т.д. № 17/2015 г. по описа на ОС – Ловеч. Твърди, че вземанията на „КТБ" АД (н), произтичащи от цитираните договори, са били включени в списъка на приетите вземания с вписване № 20160910134819 по партидата на дружеството, който списък е бил одобрен от съда с определение № 629 от 18.11.2016г., постановено по ч.т.д.№ 68/2016 г. по описа на ОС Ловеч. Счита, че с така извършената разпоредителна сделка - апорт на имущество от търговското предприятие на „Н**** П**" ЕООД, този ответник е увредил интересите на ищеца, тъй като го е затруднил да реализира правата си на кредитор спрямо длъжника. Този интерес обосновава с твърдения, че с апорта е намалено имуществото на „Н**** П**" ЕООД, респ. че същото е преобразувано в дялово участие, което само по себе си затруднява принудителното изпълнение. Излага подробни съображения за знание за увреждането от страна на учредителя на апорта, както и аргументи, че изследването на знание от новоучреденото дружество е обективно невъзможно, доколкото към датата на учредяване на апорта дружеството не е възникнало като самостоятелен субект. Цитира и съдебна практика в тази насока.

След извършената размяна на книжа са постъпили отговори от ответниците на исковата молба и допълнителната ИМ, в които са направили възражения, че делото не е подсъдно на Софийския градски съд, а на Окръжен съд - Ловеч. Изложени са аргументи, че предявеният иск е от кредитор на „Н**** П**" ЕООД (н), чрез който иск се цели охраняване на масата на несъстоятелността на това дружество, поради което местно компетентен съд е този, пред когото се разглеждане производството по несъстоятелност на „Н**** П**" ЕООД (н), а именно Окръжен съд - Ловеч. Считат, че след 2 направените от ищеца уточняване на предявения иск, същият не е с правно основание чл.135 ЗЗД вр.чл.62 ЗБН, а такъв по чл.649, ал.1 ТЗ. На следващо излагат аргументи, че искът е предявен извън преклузивния едногодишен срок по чл.649, ал.1 ТЗ в редакцията му преди изменението с ДВ бр.66/2023г., което го прави недопустим.

С определение от 20.02.2023г. производството по т.д. № 1154/2020 г. по описа на СГС е било прекратено, като образувано по недопустим иск. В мотивите на цитираното определение са изложени доводи, че предявеният иск е по чл.135 ЗЗД вр.чл.60а ЗБН, която разпоредба на особения закон е прогласена за противоконституционна, което обуславя недопустимост на иска.

Прието е, че при квалификация на иска по чл.135 ЗЗД вр.чл.62, ал.1 ЗБН искът също е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като евентуалното му уважаване би довело до връщане на апортираните вещи в масата на несъстоятелността на „Н**** П**" ЕООД (н), като удовлетворяването на кредиторите ще се осъществи именно в това производство. На следващо място като основание за прекратяване на производството е посочено изтичането на преклузивния срок за предявяване на такъв иск. Изтъкнато е, че и при квалификация на иска по чл.649 ТЗ е изтекъл едногодишният преклузивен срок за неговото предявяване (в редакцията на нормата към датата на предявяване на иска), който тече от откриване на производството по несъстоятелност на „Н**** П**" ЕООД (н), което е станало с решение от 06.07.2016г. по т.д.№ 17/2015г. на ОС - Ловеч.

С определение № 477 от 02.08.2023 г., постановено по ч.т.д.№ 542/2023 г. на САС, въззивният съд е отменил определението за прекратяване на производството по т.д. № 1154/2020 г. по описа на СГС и върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на цитираното определение на САС е прието, че съдът е следвало да процедира като пристъпи към отстраняване на съществуващите противоречия и непълноти в ИМ и след установяване на вярната правна квалификация на иска съобразно твърденията на ищеца, да формира извод за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД, вр. чл.62, ал.1 ЗБН. Споделен е извода на първоинстанционния съд, че за банката ищец като ипотекарен кредитор отсъства правен интерес от предявяването на иск за попълване масата на несъстоятелността й при положение, че тя се явява ипотекарен кредитор и разполага с възможност да осребри имуществото, получено от третото лице в самостоятелно 3 изпълнително производство срещу него. при снабдяване с изпълнителен лист за вземанията, обезпечени с това имущество. Посочено е, че извод за недопустимост на иска по чл.130 ГПК може да бъде направен единствено на базата на исковата молба, каквото в случая не е налице и след това да разгледа въпроса относно компетентния съд.

В изпълнение указанията на въззивния съд, с определения от 15.12.2023г. СГС е оставил производството по делото без движение е указал на ищец да конкретизира ясно фактическите основанията на исковата претенция и да заяви съответен на тях петитум с оглед правната квалификация на иска, като при заявен иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.62, ал.1 ЗБН банката да мотивира правен интерес от предявяване на иска като ипотекарен кредитор, доколкото има възможност да предприеме самостоятелно принудително изпълнение спрямо ипотекарния длъжник, както и да посочи дали са предприети такива действия и ако не са, каква е причината за това.

В молба-уточнение от 18.01.2024 г. ищецът „КТБ" АД (н) е пояснил, че предявява иска за прогласяване относителна недействителност на процесния апорт в качеството си на кредитор на .,Н**** П**" ЕООД (н), по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност. Уточнява, че в полза на банката и в обезпечение на кредитите са учредени ипотеки върху три от общо петте недвижими имоти на този ответник, а именно върху П**на база - Плевен, П**на база - Русе и П**на база Бургас, като по отношение на останалите имоти - П**на база - Благоевград, П**на база - Каспичан и П**на база - Пловдив в полза на ,,КТБ'' АД (н) няма учредени ипотеки за обезпечаване на вземанията към „Н**** П**'' ЕООД (н). Твърди, че като кредитор е предприел действия по принудително събиране на вземанията и посочва номерата на образуваните изпълнителна дела. Пояснява, че образуваните изпълнителни дела са били спрени на основание чл.638 от ТЗ поради откритото по отношение на „Н**** П**" ЕООД производство по несъстоятелност. Моли съда да съобрази, че петитумът на предявения иск е конкретизиран с допълнителната искова молба, в която е посочено конкретното имущество, предмет на атакувания апорт. Отново подчертава, че в рамките на процедурата по размяна на книжата е посочел, че с предявения иск се цели попълване масата на несъстоятелност на „КТБ" АД (н) и с извършването на непарична вноска в капитала на втория ответник „П** – С****“ЕООД се уврежда банката като кредитор на „Н**** П**'' ЕООД (н) 4 посредством затрудняван на изпълнението спрямо активите на длъжника чрез трансформирането им в дялово участие в новоучреденото дружество.

При така направените уточнения и изложени фактически твърдения, на които ищецът основава претенцията си, настоящата инстанция намира, че предявеният от ,,КТБ'' АД (н) иск е по чл.649, ал.1 ТЗ вр. с чл.135 от ЗЗД, а не по чл.62, ал.1 от ЗБН вр. с чл.135 ЗЗД. Общата уредба на това производство намира приложение само при липса на специални правила в ЗБН. По приложение нормата на чл.62 от ЗБН е налице многобройна практика, цитираната в постановените по настоящето дело актове от СГС и САС, в която е разяснено, че предмет на изброените в чл.62, ал.1 ЗБН отменителни искове са правни действия или сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и има за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Искът по чл.135 ЗЗД попада в обхвата на чл.62 ЗБН, когато е предявен от временния синдик, синдика или Фонда за гарантиране на влоговете в банките при бездействие на временния синдик или синдика или от кредитор на банката за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на банката на сделка с участие на банката, т.е. когато страна по оспорената сделка е банката. От изложените фактически твърдения в ИМ, допълнителната ИМ и подадените уточняващи молби от ищеца „КТБ" АД( н) се установява, бе банката не е страна по оспорената сделка, поради което не може да предяви иск по чл.62, ал.1 ЗБН.

С поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът „Н**** П**'' ЕООД (н) има непогасени задължения към КТБ" АД( н) в общ размер на 77 686 721.03 щатски долара, произтичащи от пет различни договори за банков кредит, се цели да се обоснове активната му легитимация да води предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В случая с предявения иск се цели да се обяви по отношение на банката ищец относителна недействителност на сделка, сключена от длъжника на банката и трето лице.

Никъде не са наведени твърдения, че получените от „Н**** П**'' ЕООД (н) средства по цитираните договори са вложени от него в недвижимо имущество, движими вещи или дялове, които впоследствие са апортирани под формата на непарична вноска в капитала на „П** С****“ЕООД. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая следва да намерят приложение 5 общите правила на ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.649, ал.1 от ТЗ/ в редакцията на ДВ, бр.20 от 203 г./ искът по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да се предяви в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ. По-горе беше посочено, че с решение от 06.07.2016 г. по т.д. № 17/2015 г. по описа на ОС – Ловеч е открито производството по несъстоятелност на ответника „Н**** П**'' ЕООД (н), а искът на „КТБ" АД(н) е предявен на 22.06.2020 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ. Ето защо съдът счита, че предявеният от „КТБ" АД(н) против „Н**** П**'' ЕООД (н) и П** С****“ЕООД иск с правно основание чл.649, ал.1, вр.с чл.135 ЗЗД е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.