Решение № 263 от 29.10.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Б., 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20241810100323 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„П.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, с ЕИК: *, чрез пълномощник адв. С. Д. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника К. В. А. от с.Н., ул.Ф. Т. №*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „П.”ЕООД, за което е издадена Заповед № 1145 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1862/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница в общ размер от 2290 лева /две хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща неплатено задължение по Договор за спонсорство от 05.04.2023 година, от които: сумата от 390 лева /триста и деветдесет лева/, представляваща сума по Фактура №2855/10.04.2023г. по Договор за обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД за заплатена такса от „П.”ЕООД за обучение на К. В. А. по професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност маникюр и сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща неустойка по чл. 5 (А) по Договор за спонсорство от 05.04.2023г. за незавършено обучение по професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност маникюр във връзка с Договор за обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 08.11.2023г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в настоящето производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.209/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. С. Д. от САК поддържа исковете моли да се уважат по съображения, изложени в писмени бележки с вх.№ 8636 от 21.10.2024г., изпратени по пощата с п.кл. от 18.10.2024г. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение надхвърля половината от цената на иска.

Ответникът-К. В. А. от с.Н., чрез пълномощник адв.И. Д. С. от САК , е направил 1 възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3752/30.042.2024г., изпратен по ел. поща на съда на 29.04.2024г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове и прави следните възражения:

1. Договорът за спонсорство от 05.04.2023г. и Договорът за обучение №*/10.04.2023г. са нищожни, тъй като противоречат на закона и на добрите нрави. Правоотношението между страните по делото е такова по предоставяне на работна сила от страна на ответника на ищеца като работодател - работа в негови търговски обекти - салони за красота, без да са изпълнени законовите изисквания нито на Кодекса на труда /КТ/, нито на Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/. Противоречието на тези два договори, които са посочени от ищеца като източник на облигационни задължения за плащане на две парични суми на ищеца със закона е толкова съществено, че е в степен да противоречи и на добрите нрави.

2.

При условията на евентуалност ответникът твърди, че описаните по-горе два договори са нищожни поради това, че заобикалят закона, като целят постигане на отношение по предоставяне на работна сила от ответника на ищеца - работодател, но не чрез договор за предоставяне на такава - т.е. договор, уреден в КТ и ЗПОО, а чрез съвкупността от двата договори - вторият сключен по силата на първия (както се посочва и в исковата молба), чрез което се заобикалят правилата на КТ и на ЗПОО относно условията и нормативно установеното съдържание на договорите за полагане на труд - предоставяне на работна сила.

3. При условията на евентуалност ответникът твърди, че описаните по-горе два договори са нищожни поради това, че са привидни и прикриват трудово правоотношение между ищеца като работодател и ответника като работник. Това е така, защото и двете страни са целели ответникът да работи в салоните за красота на ищеца като маникюрист и ответникът действително е работила като такава, обслужвала е клиенти на ищеца в салоните му, за което обслужване те са плащали на ищеца, като работата на ответника е прикривана чрез договор за обучение, но не са изпълнени изискванията на ЗПОО.

4. Описаният по-горе договор за спонсорство е нищожен, освен поради противоречие със закона в частта му относно задължението на спонсорирания да работи при спонсора за период не по-малко от 5 години, 2 още и поради липса на основание /кауза/. Спонсорството е без основание, защото спонсорът плаща сумата по договора за обучение не с цел обучението на спонсорирания, а с цел да се създаде прикритие - привидно основание, спонсорираният да работи в салоните на спонсора. Ползите от труда на ответника - спонсорираното лице по договора, т.е. приходите от услугите, изпълнявани от ответника на клиентите в салоните за красота, са отивали според ответника в спонсора - ищец. И това е кауза изцяло различна от каузата на договора за спонсорство. Отделен довод, че процесният договор за спонсорство е нищожен поради липса на основание е това, че не е правомерно и валидно да бъде договорено, че бъдещ работодател ще плати обучение на бъдещия си работник, срещу което последният ще работи при работодателя в период от минимум 5 години. Такъв тип правоотношение между две страни може да бъде установено /договорено/ само по реда на Кодекса на труда, или по реда на ЗПОО, който препраща във връзка с това към КТ, т.е. чрез някой от договорите по чл. 229 - 235 от КТ, а и с относимите норми на ЗПОО и Наредбите във връзка с прилагането им, поради което са нищожни невалидни и не пораждат правен ефект.

5. Договорът за обучение е нищожен и поради това, че с него ищецът договаря сам със себе си - участва в договора в две противоположни качества - и като възложител и като учебна база - изпълнител. Съгласно чл. 1 от договора за обучение обучението ще се предоставя от „обучаващата организация“ - ЦПО „*“ ЕООД, а според чл. 37 от същия договор извършването на обучението съгласно предмета на договора е задължение на учебната база, която е възложител по договора. Учебната база, т.е. ищецът има и други задължения по договора за обучение, които той също не е изпълнил.

Поради това, ищецът не е бил изправна страна по договора за обучение.

Договорът за обучение е дотолкова вътрешно противоречив (основните дейности по обучението са предвидени да се изпълняват от ищеца, а не от „обучаващата организация“ - ЦПО „*“ ЕООД - чл. 37, 39, 41 и др., и от управителя на ищеца П. П. и служител на ищеца В. М. - чл. 7, а не от служители на обучаващата организация и дотолкова противоречащ на закона чл. 11, че той е напълно нищожен. А като договорът за обучение е нищожен, от това следва, че ищецът не е изпълнил основното си задължение по договора за спонсорство, скрепен в чл. 1 от него - да плати за обучението на спонсорирания от обучаваща организация. Следователно ищецът не е 3 изправна страна по договора за спонсорство и не е имал право на разваляне на договора за спонсорство, а ответникът има право по чл. 90 ЗЗД.

Ако бъде прието, че процесният договор за спонсорство е валиден, ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си към ответника, посочени като задължения на спонсора в договора за спонсорство и тези, посочени като задължения на „учебната база“ - ищеца, в договора за обучение.

Ищецът не е платил по валиден договор за обучение - изцяло са нарушени императивните изисквания на ЗПОО с процесния договор за обучение и той е нищожен, а ако не е, то той не е изпълнен нито от обучаващата организация, нито от ищеца. И поради това ищецът не е изправна страна по договора за спонсорство. Следователно ответникът има срещу него възражение за неизпълнен договор - по чл. 90 от ЗЗД, и това възражение се предявява с настоящия отговор срещу иска като евентуално спрямо горепосочените правоизключващи възражения. И поради това, на отделно основания ответникът твърди, че исковете са неоснователни.

Видно от чл. 2, т. А на договора за спонсорство обучението е уговорено да е в „П.“ - т.е. при ищеца. Същото е видно и от чл. 6 от договора за обучение, а също и от чл. 37 и 41 от него. А видно от чл. 11 от договора за обучение, учебният процес по него се осъществява чрез труд, положен от курсиста ответника. Т.е. обучението по процесния договор е в салоните на ищеца, осъществява се от ищеца, чрез „преподаватели“ - представляващото ищеца лице управител - П. Пешева и служителя на ищеца В. М. (чл. 7), ищецът осигурява материалната база и нужните консумативи и материали (чл. 39), при обучението курсистът полага труд, който не му се заплаща и очевидно е в салоните на ищеца, и за всичко това ищецът плаща на ЦПО „*“ ЕООД едната от двете искови суми - 390 лева.

Според ответника процесните договори и особено договорът за обучение са напълно противни на закона и на добрите нрави и плащането от ищеца на сумата от 390 лева не е в полза на ответника. Поради това не може да бъде прието за установено от съда, че тя го дължи на ищеца.

Клаузата на чл. 11 от договора за обучение и фактическата обстановка по процесния спор, според ответника водят до извод, че ако бъде прието, че в процесния случай е осъществявано каквото и да е обучение на ответника, то може да се квалифицира само като такова по чл. 17а, ал. 1 и 2 от ЗПОО.

4

Според ал. 1 обучението чрез работа (дуална система на обучение) е специфична форма на обучение за придобиване на професионална квалификация, която се организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор, между един или няколко работодатели (в настоящия случай ищецът) и: т. 1. институция в системата на професионалното образование и обучение (в настоящия случай ЦПО „*“ ЕООД). Според ал. 2. обучението чрез работа (дуална система на обучение) включва т. 1. практическо обучение в реална работна среда, и т. 2. обучение в съответната институция по ал. 1, т. 1 или 2. В настоящия случай не е провеждано никакво обучение на ответника в институция по чл. 17а, ал. 2, т. 2 на ЗПОО. А това е било задължение, за което отговаря ищецът. Поради това той не е изправна страна.

Съгласно чл. 17а, ал. 3 от ЗПОО обучението чрез работа (дуална система на обучение) се организира и осъществява в съответствие с този закон, Кодекса на труда и Наредбата по ал. 7. Според чл. 12, ал. 8 от Наредбата работодателят сключва с лицата трудов договор по чл. 230, ал. 1 КТ за целия срок на обучението по професията и специалността. Трудовият договор се сключва преди началото на обучението.

На следващо място ответникът прави възражение за прихващане по чл.

103 ЗЗД на вземанията на ответника за възнаграждение за положения от нея труд при и в полза на ищеца по време на процеса по договора за обучение, което възнаграждение според ответника сумарно е в размер надвишаващ исковата сума по настоящото дело - 2290 лева, и поради това претендираното вземане на ищеца се е погасило още към датата 26.07.2023г. - посочена на стр.

3. от исковата молба. Ответникът прави възражение за прихващане като евентуално - ако съдът приеме, че претендираните вземания на ищеца към ответника или което и да е едно от тях, са възникнали и съществували.

Настоящото възражение за прихващане има обратно действие по силата на чл.

104, ал. 2 ЗЗД, т.е. могло е да настъпи и се счита настъпило към дата 26.07.2023г. Тогава вземанията на ответника за възнаграждение на труда й (по чл. 11 от договора за обучение) при ищеца са били изискуеми, защото чл. 11 от договора за обучение е напълно нищожна клауза, поради липса на кауза и поради противоречие със закона и със справедливостта. Ответникът е работила при ищеца до средата на месец август 2023г., т.е. ищецът дължи възнаграждение за труда на ответника до 15.08.2023 г. и на него се основава 5 настоящото възражение за прихващане (при условията на евентуалност) срещу иска.