Присъда № 185 от 13.11.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 185/13.11.2024 година по НОХД №4874/2023г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №431-ЗМ600/2022г. по описа на 01 РУ МВР гр.Бургас, Пор. №2379/22г., Вх. №14828/22г. на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Р. К. М. – роден на ******, ЕГН: **********, за това че на 27.09.2022г. в условията на опасен рецидив, в гр.Бургас, ул.„Алеко Богориди“ №6, от обект за бързо хранене, собственост на „Уин Фуудс“ ЕООД гр.Бургас, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 2151 /две хиляди сто петдесет и един / лева и един брой кенче с фанта портокал, с вместимост 330 мл. на стойност 1,43 лв., всички вещи на обща стойност 2152,43лв. /две хиляди сто петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ лева, от владението на М. Д. К. от гр.Бургас - управител на фирма „Уин Фуудс“ ЕООД, ЕИК: 206251602, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Защитникът на подсъдимия - адв. С. – БАК, посочва, че извършването на деянието от страна на подзащитния му е доказано по несъмнен начин, но не и по отношение на размера на вредите от престъплението, които претендира да са в по – нисък размер. С оглед на изложеното пледира и недоказаност размера на гражданската претенция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. К. М., ЕГН: **********, е роден на ******. Същият е с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Около 06,00 часа през сутринта на 27.09.2022г. подсъдимият Р. К. М. се разхождал заедно със свидетеля П. В. М. по ул.“Богориди“ в гр.Бургас. В района около хотел „България“ подсъдимият казал на свидетеля М. да го изчака, а самият той се насочил към намиращия се в близост обект за бързо хранене. Последният се помещавал в сграда с административен адрес: гр.Бургас, ул.„Алеко Богориди“ №6 и бил собственост на „Уин Фуудс“ ЕООД, ЕИК: 206251602, с управител М. Д. К.. Тъй като не разполагал с парични средства, подсъдимият решил да отнеме такива от така описания търговски обект. В изпълнение на намерението си М. отворил плъзгащата врата на заведението, която знаел отпреди това, че не се заключва и се насочил към касата, която на свой ред била заключена, но ключът й бил привързан към самата нея. Подсъдимият отключил касата и от нея взел парична сума в размер на 72 /седемдесет и два/ лева. След това той взел от хладилник, находящ се в помещението на заведението, един брой кенче „Фанта портокал“, с вместимост 330 мл. на стойност 1,43 лв., като всички присвоени вещи са на обща стойност 73,43 /седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ лева.

След като отнел противозаконно горните вещи подсъдимият се завърнал при свидетеля М., който го чакал без да знае, че М. е отишъл да извърши кражба. След завръщането си подсъдимият носил със себе си кенче с „Фанта портокал“, което било забелязано то сведетеля М.. По – късно през вечерта подсъдимият М. разказал на М., че е извършил кражба от бившата му месторабота, а именно процесното заведение за бързо 1 хранене на ул.“Богориди“. Пред него той заявил, че е взел от заведението парична сума в размер на около 70 лева .След това двамата посетили казино, находящо се на ул.“Христо Ботев“ в гр.Бургас, където подсъдимият заложил и загубил всички средства, предмет на кражбата.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на свидетелите П. В. М. /л.217-2185 от ДП и прочетените такива на осн. чл.281, ал.4 НПК/, А. Ч. Ч. /л.150 от делото/, А. П. Т. /л.87 от делото/, К. К. К. /л.142-143 от делото/, В. Я. А. /л.142 от делото/ и отчасти от показанията на свидетеля М. Д. К. /л.84-86 от делото и прочетените такива на осн. чл.281, ал.4 НПК/, както и от обясненията на подсъдимия Р. К. М. /л.87-89 от делото и прочетените такива на осн. чл.279, ал.2 НПК; писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.46-51 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.52-54 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.66, л.67 от ДП/, дневни фискални отчети /л.74-75 от ДП/, заключението по изготвената съдебно – оценъчна експертиза /л.56 от ДП/, заключението по изготвената техническа експертиза /л.59-62 от ДП/, справка за съдимост; наличните по делото оптичен диск DVR-R 4,7GB и CD-R 700МВ /л.63 от ДП/ и оптичен диск /л.127 от делото/, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

На първо място, съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. Ч. Ч., А. П. Т., В.

Я. А. и К. К. К., като намери, че същите за незаинтересовани от изхода на делото, непротиворечиви, ясни и последователни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото. Независимо един от друг и съобразно индивидуалните възможности на всеки от тях да запаметява и възпроизвежда факти от обективната действителност, свидетелите дадоха пред съдебния състав идентични показания, които изцяло кореспондират с изложеното в обвинителния акт и останалите доказателства и доказателствени средства по делото. От разпита на така посочените свидетелки /полицейски служители/ по безспорен начин се установява, че са били констатирани липси в процесния търговски обект заведение за бързо хранене, находящо се в гр.Бургас, ул.„Алеко Богориди“ №6, собственост на „Уин Фуудс“ ЕООД. Тези свидетели посочват, че са се отзовали на сигнала за извършена кражба, като при посещение на обекта са установили, че в същия е възстановен работния процес. Управителят на ощетеното юридическо лице е заявил също така пред част от така посочените свидетели отнемане от обекта на сумата в размер на около 2000лв.

Съдът кредитира и изготвенатите по делото техническа и оценъчна експертизи.

Вещите лица по тях компетентно и в рамките на своите знания са дали отговор на поставените им въпроси. Експертът по техническата експертиза е свалил на хартиен носител кадри от изследваните записи от охранителни камери, на които ясно се вижда, как подсъдимият взема вещите, предмет на кражбата и напуска обекта без да ги заплати на каса.

Не са установени от експерта признаци за интервенци /манипулация/ върху записаната информация. Видно от заключението е също така, че кадрите са негодни за лицева идентификация на лицето, тъй като същите са заснети от екрана на компютър, поради което са с много ниско качество. Съдът намира в тази връзка, че именно подсъдимият е извършителят на процесното деяние, като взе предвид снетите на хартиен носител кадри от видеозаписите от охранителните камери и камерите на Община Бургас, както и съдържанието на самите видеозаписи, предявени на страните посредством възпроизвеждането им в съдебно заседание. На същите безспорно се вижда как именно лице, облечено с иззетите като веществено доказателство дрехи на подсъдимия отнема процесните вещи. Това обстоятелство се потвърждава и от самопризнанията на самия подсъдим и показанията на свидетеля П. М.. Тези свидетели описват по какъв маршрут са се 2 движели в централната част на града и как са се разделили в районна на хотел „Буългария“, което кореспондира в пълнота с движението им проследено на камерите на Община Бургас.

След разделянето им именно едно от тези лица /облечено с дрехите на подсъдимия/ пристъпва към отнемане на процесните вещи, поради което и съдът намира за безспорно установено, че това лице е именно подсъдимия.

На свой ред вещото лице по изготвената съдебно – оценъчна експертиза след извършване на сравнителен анализ на цените на подобни вещи към датата на деянието е определило пазарната стойност на отнетата вещ – кен „Фанта портокал“ на 1,43лв.

Видно от протокол за доброволно предаване /л.66 от ДП/ по делото са били доброволно предадени от подсъдимия един брой мъжка спортна долница, сива на цвят с бели и червени ленти, с бял надпис VOGUE, размер М, един брой мъжка спортна горница, сива на цвят с бели и червени ленти, с бял надпис VOGUE, размер М, с цип и с качулка. При съпоставка на протокола за оглед на тези веществени доказателства /л.52-54 от ДП/ и разпечатката на хартиен носител на кадри от записа от охранителните камери в обекта, се установява както беше посочено по- горе, че именно с тези дрехи е бил облечен подсъдимият при извършване на деянието.

Съдът кредитира и изготвения по ДП протокол за оглед на местопроизшествие /л.4651 от ДП/ при съобразяване на обстоятелството, че видно от показанията на разпитаните свидетели, а и приложения към самия протокол албум със снимки, местопроизшествието не е било надлежно запазено и в обекта е възстановена търговската дейност преди извършването на необходимите действия от страна на полицейските служители.

На практика всички посочени по – горе доказателства са безпротиворечиви и допълващи се и навеждат към извода за съпричастност на подсъдимия към вменената му във вина престъпна деятелност. На практика и този въпрос не е спорен между страните, които излагат разнопосочни твърдения единствено касателно размера на присвоената сума пари от обекта и липсата респ. наличието на взломяване на заключващия механизъм на вратата на обекта от страна на подсъдимия. В тази връзка могат да се формират две групи гласни доказателства, като първата се формира от показанията на свидетеля П. В. М. и обясненията на подсъдимия Р. К. М., които твърдят, че вратата на обекта е била отворена, а отнетата сума е в размер на 72лв. В противовес на тях са показанията на свидетеля М. Д. К., който твърди наличие на взломяване на заключващия механизъм на вратата на обекта от страна на подсъдимия, както и че присвоената сума е в размер на около 2000лв.

Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и се намират в съответствие с показанията на свидетелите по делото в по – голямата си част. Съдът извърши проверка на обясненията на подсъдимия при съпоставката им с показанията на свидетеля П. В. М., като не констатира сериозни противоречия, а тъкмо напротив установи се възпроизвеждане на една и съща фактическа обстановка от тях. И двамата твърдят, че свидетелят М. е работил преди процесната дата в обекта, поради което и подсъдимият е знаел къде се намира касата на същия, колко пари се съхраняват в нея, както и му е било известно обстоятелството, че вратата на обекта не се заключва. И двамата са категорични и по отношение на размера на присвоената сума – 72лв. Съдът намери, че показанията на тези свидетели са безпротиворечиви и допълващи се и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, поради което им даде вяра в пълнота. Не така стои въпросът обаче с показанията на свидетеля К., чиито показания съдът кредитира частично – единствено касателно датата и мястото на извършване на деянието и начинът на установяване на извършената кражба и сигнализиране на органите на реда. Съдът не даде вяра на показанията на този свидетел в останалата им част, тъй като се констатираха съществени 3 противоречия между тях и възпроизведените в съдебно заседание записи от камерите за видео наблюдение в обекта и тези на Община Бургас. Така например, свидетелят посочи изрично в съдебно заседание: „подчертавам, че вратите от страната на ул. „Богориди“ № 6, не се отварят отвън, нито може да се влезе по някакъв начин. Аз винаги влизам отзад и заключвам отвътре“. В същото време обаче, от възпроизведените записи е видно, че подсъдимият влиза именно през предната врата на обекта /находяща се на ул.“Александър Богориди“/ и то без да упражнява какъвто и да е натиск/сила, тъй като вратата на заведението е отключена. На записа се вижда също така как подсъдимият взима от касата на обекта банкноти, но и множество монети, част от които изпуска и се навежда да събере.