Определение № 2539 от 12.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2539 гр. София, 12.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседА.е на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20231000502681 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 22056/06.10.2023 г. по описа на САС, депозирана от А. Н. В. против определение № 7456/16.06.2023 г. по гр.д. № 6191/2021 г. на СГС, I-3 състав. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като същото е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено и разноските по делото да бъдат определени съобр. Наредба № /09.07.2004 г. в редакцията преди измененията с ДВ бр. 88/04.11.2022 г. Сочи, че с постановеното решение на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9900 лева, след като ищцата направила възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК в съдебното заседА.е на 23.11.2023 г. Ответникът бил упълномощил двама адвокати, като първият подал молбата по чл. 362, ал. 2 ГПК и се явил в заседА.ето на 23.11.2022 г., а вторият само се явил в същото съдебно заседА.е и заявил, че поддържа отговора, подаден от първия адвокат. Възнаграждение било уговорено само за втория адвокат и към датата на сключване на договора с него било в сила изменението по Наредба № 1. Защитата обаче започнала, когато в сила е била старата редакция на същата Наредба. Страната имала право на разноски само за един адвокат.

Съдът не изложил мотиви защо е присъдил разноските за втория адвокат, а не присъдил разноски за първия адвокат, за когото жалбоподателката счита, че е следвало да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. Посоченото решение жалбоподателката счита за необосновано.

Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателката доводи, въз основа на събрА.те доказателства, намира следното:

Производството по гр.д. № 6191/2021 г. на СГС, в което е постановено решение на 02.12.2022 г. е такова по чл. 362, ал. 2 ГПК – за обезсилване на решението по гр.д.

№ 5040/2016 г. на СГС, с което е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот и същото е инициирано от А. В. с молба от 05.06.2019 г. В 1 това производство ответникът А. В. А. е бил защитаван първо от адв. И. Д. М., който е депозирал отговор на исковата молба и след това се е явил в насроченото за 21.12.2022 г. съдебно заседА.е. За същият по делото е представено само пълномощно. В същото съдебно заседА.е се е явил и втори пълномощник – адв. И. Н. Б., която е представила пълномощно и договор за правна помощ, в който е уговорено и с който е удостоверено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 9900 лева. ПретендирА. с аразноски от отдевтника и е представен списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени разноски за адв. Б. в размер на 9900 лева. Ищцата е направила възражение за прекомерност на тези разноски.

С постановеното на 02.12.2022 г. решение искането по чл. 362, ал. 2 г. е отхвърлено и на ответника са присъдени сторените разноски в размер на 9900 лева, като липсва произнасяне по направеното възражение за тяхната прекомерност. В срока за обжалване на решението е депозирана „въззивна жалба“ срещу решението в частта за разноските, имаща характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е поискано съдът да се произнесе по направеното възражение за прекомерност с доводи идентични на тези, посочени в частната жалба. С определение от 16.06.2023 г. СГС е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Счетено е, че доколкото цената на иска е 70 000 евро с левова равностойност близо 137 000 лева, то минималното адвокатско възнаграждение е над 10 000 лева, поради което платеното не се явява прекомерно.

Това определение е връчено на А. В. на 28.06.2023 г., а на 10.07.2023 г. е депозирана частна жалба срещу него.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна, предвид следното:

Производството по чл. 362, ал. 2 ГПК е исково по своя характер, като в съдебната практика се приема, че постановеното по него решение, с което се обезсилва решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има правните последици на развалянето на един двустранен договор поради неизпълнение. Следователно този иск е билзък по последици с иска за разваляне на договор с предмет недвижим имот и съответно цената на този иск следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК – или същата се определя от данъчната оценка на имота, предмет на предварителния договор (така и решение № 60345/02.12.2021 г. по гр.д. № 3997/2020 г. на ВКС, III г.о.), а не от цената по предварителния договор, която купувачът е следвало да доплати в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както е приел СГС. В случая данъчната оценка на имота, предмет на процесния предварителен договор, е в размер на 92 598.70 лева и минималното адвокатско възнаграждение, под което съдът не може да намалява разноските по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се определи спрямо нея. В частната жалба липсва оплакване относно базата, на която първата инстанция е определила минималното адвокатско възнаграждение, но съобразно Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК огрА.ченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

В случая ответникът, в чиято полза е постановено решението по чл. 362, ал. 2 ГПК и който има право на разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, е доказал такИ. в размер на 9900 лева – платено адвокатско възнаграждение за втория упълномощен от него адвокат И. Н.. Според чл. 78, ал. 1 ГПК страната има право на разноските, които е платила за един адвокат. По делото няма данни ответникът да е правил разноски за първия упълномощен от него адвокат М.. Неоснователно е 2 твърдението на жалбоподателката, че въпреки това съдът е следвало да му определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. Ако такова не е било уговорено между стрА.те по договора за правна помощ, компетентен да определи адвокатско възнаграждение е съответният адвокатски съвет, а не съда – чл. 36, ал. 3 ЗА. Посоченото не е и релевантно в производството по присъждане на разноски, тъй като съдът присъжда такИ. само доколкото е поискано от страната и само разноските, които е поискала и които действително е сторила. В случаите, когато страната, която има право на разноски, е платила възнаграждение за двама адвокати, по силата на посоченото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК тя може да претендира разноските само за един от двамата адвокати, като изцяло от нейната воля зависи кои разноски да претендира.

Съдът не може да избира разноските за кой адвокат да присъди. Ето защо е неоснователно оплакването, че СГС не е избрал да присъди разноски за първия упълномощен адвокат.

В случая, освен че разноски за адв. М. не са доказА., такИ. не са и търсени.

Страната е избрала да претендира разноските за втория адвокат – Н., като такИ. е доказала да е сторила в размер на 9900 лева с договор за правна помощ от 21.11.2022 г.

Приема се в съдебната практика, че преценката относно наличието на прекомерност в платеното адвокатско възнаграждение се преценява към датата на сключване на договора, с който същото е уговорено или в случая това е 21.11.2022 г. Към тази дата е действаща редакцията на Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение, обн. ДВ бр. 88/04.11.2022 г., поради което е неоснователно искането на жалбоподателя възнаграждението да бъде определено при старата редакция на Наредбата. Съобразно чл. 7 от същата, при цена на иска в размер на 92 598.70 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 8 057.90 лева. Доколкото фактическата и правна сложност на проведеното производство по чл. 362, ал. 2 ГПК е ниска, то адвокатско възнаграждение над минималното се явява прекомерно.

Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да отмени обжалваното определение като неправилно и вместо него да намали присъдените разноски в полза на ответника на 8 057.90 лева.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7456/16.06.2023 г. по гр.д. № 6191/2021 г. на СГС, I-3 състав и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решението по гр.д. № 6191/2021 г. на СГС от 02.12.2022 г. в частта за разноските, присъдени на А. В. А., като НАМАЛЯВА същите на 8 057.90 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от връчването му на стрА.те, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4