Решение № 553 от 29.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Велико Търново, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от Д. ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110200924 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. З. в качеството и на управител и представляващ дружеството „***“ ЕООД с ЕИК *********, гр. ***, представлявано по пълномощие от адв.

Недялкова против Наказателно постановление № 644829-F654608 от 29.06.2022 г. на и. д.

Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.

16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева. Претендира се негова отмяна с бланкетни оплаквания за незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но се представлява от пълномощника си адвокат Недялкова от ВТАК, която поддържа жалбата и представя писмени бележки.

Петендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано с АУАН № F654608 от 16.05.2022 г., съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в отсъствие на свидетели.

Съобразно констатациите в АУАН на 24.02.2022 г. от Агенцията по вписванията, с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите били предоставени списъци - извадки на лица, които не били изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, а именно не били подали в срока до 30.09.2021 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2020 г.

На 26.04.2022 г. в ТД на НАП Велико Търново, при извършена документална проверка на цитираното писмо и списъците към него се установило, че жалбоподателката З.

1

/с отразено ЕГН/, в качеството си на задължено лице – управител/ръководител на предприятието /едноличното дружество с ограничена отговорност/ по смисъла на Закона за счетоводството, не изпълнила задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър на годишния финансов отчет за 2020 г., в законоустановения срок - до 30.09.2021 г., с което нарушила разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от закона за счетоводството.

Като дата на извършване на нарушението е приета - 01.10.2021 г. Към момента на съставяне на АУАН, управителя на дружеството не бил подал заявление за вписване и представяне за обявяване на годишния финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.

38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от закона за счетоводстовото, а АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, поради установяване на нарушението въз основа на официален документ - писмо от Агенцията на вписвания с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на ЦУ на НАП.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, която не се оспорва от страните по делото.

Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми задължителни реквизити посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването на същите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на оспореното наказателното постановление на това основание.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – и.д. Директор на ТД на НАП - гр.

Велико Търново, съгласно заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на Министъра на финансите.

Съдът намира, че Х. З., в качеството си на управител на „***“ ЕООД, гр. *** предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не е изпълнила задължението си да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2019 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок - до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2021 г.

Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетения период 2020 г., видно от представените писмени доказателства (справка от ССЕВ на ДАЕВ – л. 28, 29 от делото).

Към датата на съставяне на АУАН годишният финансов отчет на дружеството за 2020 г. не е заявен за вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Посоченото деяние е извършено на 01.10.2021 г. в гр. В. Търново. Нарушението е установено на 26.04.2022 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенция по вписванията, във връзка с писмо вх. № 1200-48/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП - В. Търновос. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. С посоченото деяние е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по същия закон. По аргумент от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, всички търговци по ТЗ е следвало да публикуват годишния финансов отчет за 2020 г. чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в срок до 30 септември 2021 г. Това задължение в конкретния случай не е изпълнено от санкционираното лице в качеството на управител на "***" ЕООД, като деянието е осъществено на 01.10.2021 г. поради бездействието да извърши в законоустановения срок предвидените в посочените разпоредби действия по представяне на ГФО чрез заявяване за вписване и обявяване в търговския регистър.

В санкционният акт изрично е отразено, че Х. З. в качеството на управител на "***" 2

ЕООД - предприятие по ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ, като е била задължена, не е публикувала ГФО на дружеството за 2020 г., като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30.09.2021 г. Несъмнено е от така посочените фактически обстоятелства, че наложеното административно наказание е за допуснато нарушение от З. в качеството й на управител на посоченото търговско дружество.

Спазени са и соковете по чл. 34 от ЗАНН. По аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Закона за търговския регистър, вписаните обстоятелства съответно представените актове по чл. 5 от същия закон се смятат за известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването, респ. от момента на обявяването. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗТР невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Казано иначе публичността на регистъра и презумпцията за знание се разпростира по отношение на вписаните обстоятелства и обявените актове, но не и по отношение на незаявените за вписване и обявяване. В този смисъл нарушителят не е известен на органите по приходите от момента на пропускането на срока за публикуване на ГФО до 30 септември 2021 г. в конкретния случай. Моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В случая нарушението е установено 24.02.2022 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенция по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП.

Не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила с приложението на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според разпоредбата на ал. 2 когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от съотношението между двете норми, принцип е актът да се издава в присъствието на нарушителя, като изключение се допуска само при известен извършител, който или не може да бъде открит или след покана не се явява за съставяне. Анализът и съотношението на двете норми показват, че първият случай е всякога приложим, когато нарушението се установява в момента на извършването му или непосредствено след това, докато втората хипотеза може да възникне и когато между датата на извършването на нарушението и датата на неговото установяване е изтекъл определен период от време, поради което то не е установено непосредствено. В този смисъл, за да се преодолее необективността при установяването на обективните признаци от състав на нарушение, законът предвижда подписването на акта от свидетели, присъствали при извършването на нарушението или такива, които са присъствали в момента на установяването му. Техните подписи са гаранция за истинността на фактическите констатации, посочени в обстоятелствената част на АУАН.

Всъщност правото на защита на нарушителя включва в съдържанието си процесуалните способи и средства, чрез които се установяват действителните, меродавните обстоятелства, въз основа на които се извежда и приложимото към проявлението им право. Това право е всякога компрометирано, когато е налице потенциална и пряка опасност тези фактически констатации да са неверни. В този смисъл съществено е онова процесуално нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите /обстоятелствата/, които актосъставителят е счел за установени и които са от значение за проявлението на отговорността на съответния нарушител. В тези случаи действително правото на защита е нарушено и това би било основание за отмяна на последващото го наказателно постановление. В настоящия случай, макар АУАН да не е съставен в присъствието на нарушителя, това не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и не може да се счете за проявено съществено процесуално нарушение. АУАН е съставен и на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и връчен лично на жалбоподателката, изрично посочен в съставения процесуален документ. Извън това, от съдържанието му е видно, че същият е връчен на лицето по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като З. е запозната със съдържанието му и с правото на възражения в срок, т. е. при запознаване както с отразените в него 3 обстоятелства, като е осигурено гарантираното от закона право на защита. В този смисъл дори и АУАН да не е съставен в присъствие на нарушителя, то това нарушение не е от категорията на съществените ограничаващо правото на защита на лицето, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана, тъй като АУАН е връчен надлежно, лицето се е запознало с констатациите в него, уведомено е за правото на възражения в законния срок, а в последствие се е възползвало от правото да оспори издаденото НП.

С оглед горните съображения, настоящата инстанция приема, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Обвинението за допуснато от З., в качеството на управител на "***" ЕООД нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал 1, т. 4 от ЗСч, като основание за налагане на административно наказание по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително на тези по т. 5 и т. 6, за пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна.