Акт от 22.06.2018, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- 283/2017
- Подписан
- 22.06.2018
- В сила
- 29.09.2018
Цитирани разпоредби
- чл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150, ал.1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, пр.последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.98, ал.7 · Кодекс за социално осигуряване
Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. Габрово,22.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ при секретаря Радослава Кънева като разгледа докладваното от съдия ЦОНКОВ Гр. дело № 283 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по Искова молба от Ф.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***. Като правно основание за предявяване на иска са посочени разпоредбите на чл.73 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗД/, чл.1 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ и „други“. В Исковата молба се съдържа фактология и твърдения за това, че в резултат на неправомерните действия и бездействия на НОИ изразяващи се в неплащане на задължителните минимални здравни осигуровки, каквито е следвало да му бъдат заплащани, тъй като е инвалид и получава инвалидна пенсия, не е получавал и му е отказвано получаването на здравна помощ. В резултат на това е получил увреждане на здравето, с което са му причинени и претендираните в настоящото производство вреди, без да се уточнява какви и в какво точно се изразяват същите. Претендира присъждането на сума в размер на 5 000 лева, която сума впоследствие с нова искова молба в изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовностите по делото, дадени му с разпореждане № 823/08.11.2017 г., е увеличил на сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, „който иск да се смята за частичен, а сумата за предварителна“, тъй като от липсата на здравно осигурителни плащания са му причинени „големи“вреди. В представена по делото писмена молба след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, от ищеца Д. е постъпила писмена молба за предоставяне на безплатна правна помощ.
Ответникът – Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.К. е подал писмен отговор на 02.11.2017 г. - в срока по чл. 131 от ГПК. Счита, че настоящият иск е неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения в подкрепа на това си становище, свеждащи се основно до следното: Сочи се, че според изложеното в исковата молба от Ф.Д., същият е поискал да му бъдат заплатени пет хиляди лева “за проявена дискриминация и незаконосъобразни актове, действия и бездействия“ на органи и длъжностни лица на НОИ, при което основно се сочат факти и обстоятелства, свързани с изплащането на личната му пенсия за инвалидност, като бил повдигнат и въпросът за невнасянето на здравни осигуровки и отказът за оказване на здравна помощ от здравните органи, по която причина не ставало ясно от кой точно незаконосъобразен акт, действие или бездействие, както и на кой орган, са настъпили вредите претендирани от Д.. В тази връзка се сочи също, че на Д. е отпусната инвалидна пенсия поради трудова злополука, срока на изплащането на която е удължаван периодично в годините със съответните решения на ТЕЛК, последното от които – ЕР на
ТЕЛК № 3456/27.10.2009 г. е било със срок до 01.10.2012 г. С писмо изх.№ МД-21-1013/06.03.2013 г. ТП на НОИ Габрово е уведомено, че Д. не се е явил за преосвидетелстване, поради което с разпореждане № ********** от 02.04.2013 г., получаваните от ищеца пенсии и добавки са спрени, считано от 01.10.2012 г., от който момент е спряно изплащането и на здравно осигурителните му вноски, видно от приложената по делото справка от НАП /л.2/. Разпореждането е обжалвано от Д. по административен и съдебен ред и с Решение № 17 от 26.03.2014 г. на АС-Габрово, постановено по а.д. № 204/2013г. съдът е отменил така обжалваното разпореждане за спиране на пенсията, потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ. Сочи се също, че мотивите на АС Габрово, с които е отменено обжалваното от Д. разпореждане не се споделят от ВАС, шесто отделение в постановеното при касационното обжалване решение № 12114/14.10.2014 г., постановено по а.д. № 6084/2014 г. по описа на ВАС и че изразеното от АС Габрово в мотивите към решението становище, е неправилно. ВАС, шесто отделение изрично бил посочил в решението си, че“…липсата на ново решение на ТЕЛК по правило е равнозначно на липса на основание за получаване на пенсия за инвалидност….“, противно на твърдяното от Д. и че с оглед изключителността на случая, след спирането на пенсията за инвалидност, на Д. все пак следва да бъде отпусната инвалидна пенсия в размер на социалната пенсия за старост, по аналогия на чл.98, ал.7 от КСО. Всички тези обстоятелства се доказвали от пенсионната преписка приложена по делото, а от справка на НАП се установявало и че здравно осигурителните права на Д. са непрекъснати. От така изложеното се налагал извода, че липсва претърпяна вреда и причинна връзка, с действия на органи или длъжностни лица от НОИ, които да са незаконосъобразни. По делото са изискани и приложени по искане на ищеца Ф.Д. а.д. 204/2013 г., а.д. 92/2015 г. и Гр. Дело № 10/2015 г. по описа на АС- Габрово, в които е приложена пълната преписка относно сочените от процесуалния представител на ответната страна обстоятелства и които касаят основно преписката относно обстоятелствата около спиране инвалидната пенсия на Д..
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира, че исковата претенция е неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер и като такава следва да се отхвърли.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност и доводите на страните по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От правна страна съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, НОИ-София следва да отговаря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на негови органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да се посочи, че отговорността на държавата по ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата/общините да спазват правата и законните интереси на гражданите, респективно на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, включително в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Видно от фактическите твърдения на ищеца Ф.Д., съдържащи се в исковата молба и допълнително приложените такива по делото, същият претендира първоначално присъждането на сума в размер на 5 000 лева, която сума впоследствие с нова искова молба от 02.01.2018 г./л.165/, е увеличил на сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, „който иск да се смята за частичен, а сумата за предварителна“, тъй като от липсата на здравно осигурителни плащания са му причинени „големи“вреди. В молбата се съдържат твърдения, че от 2011 година получавал заплахи за спиране на получаваната от него пенсия, при положение, че продължава да пише жалби и да води дела за дискриминацията на която е бил подложен. Явил се в ТЕЛК Габрово на 13.09.2012 г. за преосвидетелстване, но решение не му било издадено след получени заплахи от Д-р Ч., въпреки, че бил инвалид от 23.10.2001 г. и имал четири решения за инвалидност над 90%, след което от 02.04.2013 г. пенсията му за инвалидност е била спряна с разпореждане на началника на пенсионния отдел в ТП на НОИ Габрово. След предприети от негова страна обжалвания на постановените от ръководител пенсионно осигуряване и директор на ТП на НОИ Габрово актове, с които пенсията му е било спряна и които актове били отменени от съда, му е отпусната в изпълнение на съдебните решения инвалидна пенсия в размер на минималната социална пенсия за старост, до новото му освидетелстване от ТЕЛК/такова и до настоящия момент същия не е извършил/. Сочи също, че според съдебни решения е следвало и НОИ е бил задължен да му внася минимални здравни осигуровки, но такива не били правени и по тази причина бил с прекъснати осигурителни права, по която причина през м. януари 2016 г. му е отказано лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр.Габрово. Моли НОИ – гр.София да бъде осъден да му заплати 5 000 лева „за проявена дискриминация и незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност“, без да сочи и конкретизира за какви точно административни актове или действия/бездействия /незаконосъобразни/ се касае, както и за какво следва да му бъде присъдена претендираната сума, тоест за претърпяни вреди ли се касае или друго, както и за какви вреди се касае - имуществени или неимуществени, в какво се изразяват същите, съответно да бъдат конкретизирани.
В исковата си молба от 02.01.2018 г./л.165/ конкретизира, че първоначално претендираната сума в размер на 5 000 лева касае имуществени вреди оценени на сума в размер на 250-300 лева от направени разходи за лечението му след изписване от хирургическото отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, при болничния му престой от 24 часа поради измръзване в началото на м.януари 2016 г., а останалата сума до 5 000 лева са неимуществени вреди за претърпяните болки и страдания за период повече от два месеца, който период на възстановяване при болнично лечение би бил по кратък. За тези обстоятелства ищецът не сочи доказателства, с изключение на Оперативен протокол № 17/05.01.2016 гф./л.205/ и Предоперативна епикриза/л.206/, касаещи извършени оперативни процедури и лечение при измръзване на дланите.
С
Разпореждането си от 08.11.2017 г./л.159/, а впоследствие и с протоколно определение от 27.02.2018 г./л.182-гърба/ съдът е указал на ищеца и е разпределил доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, а именно, че ищецът следва да посочи и представи доказателства относно това, че е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, за кой период, както и да докаже пряката причинно – следствената връзка между вредите и неправомерните действия и бездействия на органи и длъжностни лица от НОИ-София или негово териториално поделение, за каквито твърди в исковата си молба. По конкретно в тази връзка на ищеца е указано, че основна предпоставка за завеждането на исковете по чл.1 от ЗОДОВ е твърдените вреди да са произтекли от незаконни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административната дейност. В исковата молба не е посочено от какви конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействия са произтекли вредите, както и за вреди ли всъщност се претендира обезщетението, което се търси и за какви, чието обезщетяване търси ищеца, за да бъде установено наличието на предпоставка за водене на производство по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като се прави единствено искане НОИ да бъде осъден да му заплати претендираната сума. В тази връзка следва да се посочи, че исковата молба съдържа общи оплаквания за “действия и бездействия”, без същите да са конкретизирани, като единствено се сочи за това, че не му били внасяни осигуровки и е с прекъснати здравно осигурителни права, които към настоящия момент са възстановени. Освен това на ищеца е указано, че иск по реда на чл.
203 и сл. от АПК може да се предяви след отмяната на административния акт, съответно установяване незаконосъобразността на действието или бездействието на конкретен административен орган или длъжностно лице, от които са произтекли евентуално причинените му вреди, чието репариране се търси, както и че съгласно чл. 204, ал.2 от същия нормативен акт искът може да се предяви и заедно с оспорването на същите до приключване на първото заседание по делото, като в тази насока е и разпоредбата на чл. 150, ал.1, т.6 от АПК. Съгласно именно тази разпоредба ищецът следва да посочи в резултат на какви незаконосъобразни действия или бездействия на ответника са му причинени вредите-имуществени или неимуществени, установени ли са и по какъв начин такива незаконосъобразни действия или бездействия или това следва да стане ведно с разглеждането на предявения пред настоящата съдебна инстанция граждански иск, предявен по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. Наред с горното на ищеца е указано и че следва да посочи точно и ясно произхода на твърдяните вреди. При положение както се твърди, че същите са причинени от конкретно действие или бездействие на орган или служител, следва да посочи кратко и ясно за кое действие или бездействие става въпрос, кога е възпроизведено то и от кое лице. Освен, че ищецът не е посочил вида и произхода на вредите, не е конкретизирал и техния размер, а това не е функция нито на съда, нито на назначени от него вещи лица, поради което той е следвало да направи уточнение и в тази насока, с изключение на посочени суми относно претърпяни имуществени и неимуществени вреди до размера от 5 000 лева, каквато е първоначалната претенция, уточнение направено в повторната искова молба. Претенцията за обезвреда по иска обхваща твърдените като претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, но както се посочи липсва конкретизация в какво се изразяват същите, първите оценени на 250-300 лева, но без доказателства от какво точно са причинени, а вторите останалата част от претендираната първоначално сума до 5 000 лева, без да се сочи в резултат на какво точно са причинени и в какво се изразяват, а за увеличения размер до 20 000 лева, контретизация изобщо липсва. Доказването на вредите, незаконосъобразните действия/бездействия /за каквито се твърди/ и причинната връзка между тях е изцяло в тежест на ищеца. В съдебната практика еднозначно е прието, че отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата, респективно общината, отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата/общината, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Разпечатката съдържа 16 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9bf49eb-46b3-4023-9a66-bf75b4baa806