Решение № 1773 от 06.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100513287 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.08.2021 год., постановено по гр.дело №5056/2021 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Д.Я.М., действащ като ЕТ „ДМ – Д.М., срещу „Н.П.К.“ ЕООД иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД вр. с чл. 535 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 000 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед, издаден на 30.03.2019 год. и с падеж 30.05.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2020 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №44034/2020 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, до окончателното й изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в размер на 1 000 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Н.П.К.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че представляващият дружеството не бил участвал нито лично, нито чрез адвокат, в проведеното открито съдебно заседание на 11.05.2021 год. в първоинстанционното производство поради особени непредвидени обстоятелства, които били посочени в молби от 11.05.2021 год. и 12.05.2021 год., подадени по електронна поща – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Независимо от това представляващият дружеството се явил пред залата, в която заседавал 126 съдебен състав 1 при СРС, като, изчакал да приключи воденото в момента заседание и се представил на съдията-докладчик, но бил уведомен, че делото е обявено за решаване и трябва да напусне залата. В законоустановения срок „Н.П.К.“ЕООД, в качеството си на ответник бил подал отговор на исковата молба, като първоинстанционното производство било протекло в едно единствено открито съдебно заседание на 11.05.2021 год., в което бил даден ход на делото, без да са взети предвид доводите, изложени в писмения отговор. Първоинстанционния съд бил преценил, че в подадените молби по електронна поща не са формулирани искания за „възстановяване на срока“ по чл. 64 ГПК, не са изложени всички обстоятелства, на които се основават, и не са приложени доказателства за основателността им, както и едновременно с „молбата за възстановяване на срока“ не са представени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока. Ответникът обаче бил представил надлежно доказателство за опита си да преодолее настъпилите непредвидими обстоятелства, както и книжа, които искал, но не могъл да представи в откритото съдебно заседание пред СРС. На второ място сочи, че съгласно чл.127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба трябвало да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. В частност в исковата молба не се съдържали твърдения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение между страните по делото, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед от 30.03.2019 год. Следвало да бъдат съобразени разясненията по т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК.

Ответникът бил подал възражение по чл. 414 ГПК, в което бил посочил, че няма никакви търговски отношения със заявителя /ищеца/. Липсвали данни при какви обстоятелства бил подписан процесният запис на заповед. Релевираната претенция била недопустима. Видно било от процесния запис на заповед, че за „място на плащане“ и „място на издаване“ бил посочен адрес: гр. София, ул.“****. До мястото на издателя бил посочен адрес: гр. София ул.“****, което не отговаряло на изискванията на чл. 535, т. 4 и 6 ТЗ. Поради това и по аргумент от чл. 536, ал. 1 ТЗ се налагал извода, че записът на заповед на заповед е недействителен. Видно било от данните в Търговския регистър, че ответникът бил със седалище и адрес на управление, както следва: гр. София, ж.к. Изгрев, ул.„****, “3“, ет.****.

Постоянният адрес на управителя М.Д.Р. бил в гр. София, ж.к. Изгрев, ул.„**** “3“, ет.****.

В записа на заповед имало изрично указание за място на плащане и поради това разпоредбата на чл. 536, ал. З ТЗ не намирала приложение. Изрично посоченото място на плащане не било достатъчно индивидуализирано, доколкото не създавало необходимата яснота за мястото на което следва да бъде изпълнено поетото менителнично задължение.

Посочването на населено място, улица и номер като място на издаване и място на плащане на записа на заповед не е достатъчно, за да удовлетвори законовите изисквания за реквизити на менителничния ефект, които предполагат посочване на точно определен адрес на издаване и плащане. Непълнотата на записа на заповед не можело да бъде преодоляна по правилата на чл. 536, ал. З и 4 ТЗ, доколкото в записа на заповед бил посочен неточен адрес и до името на издателя. Нарушаването на изискванията относно формата опорочавало записа на заповед до степен на нищожност и го лишавало от присъщия му по закон менителничен ефект. Понятието „адрес" се свързвало със съвкупност от данни за населено 2 място, улица, номер, сграда, апартамент и др., чрез които можело да се определи точното място, където живее или пребивава дадено физическо лице, където се намира управлението на юридическо лице или институция или където следва да се извърши някакво действие.

Разглеждан като определено място в пространството, адресът имал значение за индивидуализацията на два от задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ – място на плащане /т. 4/ и място на издаване /т. 6/. Тези реквизити следвало да се разглеждат едновременно предвид правилото на чл. 536, ал. З ТЗ, че ако не е уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащането. Необходимостта от вписване на адрес като част от реквизитите „място на плащане" и „място на издаване" произтичала от характера на менителничното задължение, породено от записа на заповед. Задължението по записа на заповед било търсимо и трябвало да бъде изпълнено на означеното от издателя място на плащане, а ако то не е посочено – по аргумент от чл. 536, ал. З и 4 ТЗ на мястото на издаване, съответно на мястото, посочено до името на издателя. Това предполагало текстът на записа на заповед да е формулиран по начин, че още при издаването му да съществува абсолютна яснота относно конкретното място, в което при настъпване на падежа издателят и платец щял да може да предложи и извърши плащане на обещаната парична сума, а поемателят – да упражни насрещното си право да получи плащането като се легитимира с ценната книга. Когато записът на заповед бил издаден с падеж на предявяване или на определен срок след предявяване, конкретизацията на мястото било предпоставка за извършване на действията по предявяване като необходимо условие за настъпване на изискуемостта на менителничното задължение. Определянето на мястото на издаване и плащане било възможно само тогава, когато реквизитите „място на плащане" и/или „място на издаване" били индивидуализирани чрез вписване на адрес, т.е. на съвкупността от данни за улица, сграда, апартамент и др. на територията на посоченото от издателя населено място, където може и трябва да бъде потърсено, предложено и осъществено плащането на обещаната със записа на заповед парична сума. Вписването на адрес охранявало в еднаква степен интересите на издателя и на поемателя, защото предотвратявало риска поради неяснота относно това къде следва да се плати и получи плащане издателят да се окаже в положение да отговаря за забава въпреки готовността си да изпълни точно, а поемателят – да търпи неблагоприятни последици от неоказването на съдействие за изпълнение на поетото от издателя парично задължение. Законът не обвързвал мястото на издаване и мястото на плащане със седалището и с постоянния и/или настоящ адрес на издателя, поради което при отсъствие на вписан адрес неяснотата относно мястото на плащане не можело да бъде преодоляна от поемателя чрез справка в търговския регистър или в регистрите на населението за местонахождението на издателя. Адресът /на издаване и плащане/ не бил самостоятелен реквизит по чл. 535 ТЗ на записа на заповед, но бил необходим за индивидуализацията на задължителните реквизити „място на плащане" /чл.

536, т. 4 ТЗ/ и „място на издаване" /чл. 536, т. 4 ТЗ/. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

Ответникът по жалбата Д.Я.М., действащ като ЕТ „ДМ – Д.М., счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил 3 приел, че ищецът е поемател по процесния запис на заповед, а ответникът – негов издател, че на 30.03.2019 год. ответникът едностранно се бил задължил да заплати на ищеца сумата 9000 лв. на падежната дата – 30.05.2019 год., че записът на заповед съдържал всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ, в т.ч. и че в него били посочени място на издаване и място на плащане, че записът на заповед е действителен и удостоверява изискуемо вземане в полза на ищеца /настъпил е моментът, в който ответникът е трябвало да погаси задължението по записа на заповед/, както и неговия размер. СРС бил приел, че основанието за издаване на процесната ценна книга не следвало да се доказва по делото, тъй като ответникът само бланкетно оспорвал наличието на каузално правоотношение /като твърдял, че между страните няма никакви търговски отношения, като липсвало възражение, основано на конкретно твърдяни факти/. Доводите във въззивната жалба във връзка с основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение и цитираните разпоредби на чл. 303 ГПК били неотносими. Посочените в жалбата основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение се явявали неприложими в конкретния случай, но и липсвали – не били налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Правото на защита на ответника не било нарушено – той бил упражнил правото си на писмен отговор на исковата молба и бил призован за насроченото на 11.05.2021 год., в 15.40 ч. открито съдебно заседание по делото. Това, че имал друго дело в друг съд и представляващият дружеството не бил успял да се яви навреме в заседанието по настоящото дело не било основателна причина за отлагането му. В отговора на исковата молба не били въведени фактически твърдения, възражения и не били направени доказателствени искания, които да изискват допускане и събиране на други доказателства. Възможността на ответника за ангажиране на съответните доказателства била преклудирана с отговора на исковата молба. Дори и при явяване на негов представител в съдебното заседание евентуални възражения и доказателствени искания от негова страна щели да са несвоевременно направени, т.е. преклудирани. Такива твърдения, възражения и искания не били направени и с молбата от 12.05.2021 год., подадена по електронен път на 11.05.2021 год. А и приложените към нея документи нямали характера на нови доказателства и освен това били неотносими към предмета на делото. На следващо място сочи, че липсата на твърдения за конкретно каузално правоотношение не съставлявало нередовност на исковата молба. Въвеждането на такова твърдение било възможност за страните и можело да има значение за определяне предмета на изследване и доказване по делото и за разпределение на доказателствената тежест. Липсата му обаче не водела до нередовност на исковата молба и не опорочавала съдебния процес и постановеното в същия съдебно решение по същество – виж разясненията по т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК. В частност съдът не бил длъжен да изследва, както и ищецът не бил длъжен да сочи и доказва, съществуването на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което бил издаден записът на заповед. Записът на заповед бил самостоятелно основание за плащане и самостоятелно основание за съдебна претенция. Ответникът също не бил въвел твърдения относно каузално правоотношение. Задължение за доказване на съдържанието на каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът на 4 заповед, възниквало за поемателя само ако от страна на издателя-длъжник било налице твърдение за конкретната причина за издаване на записа на заповед и то, ако тази причина била различна от твърдяната от кредитора, но в конкретния случай липсвали твърдения за конкретно каузално правоотношение. Неоснователно било възражението на жалбоподателя за недопустимост на предявения иск. Процесният запис на заповед бил редовен от външна страна и действителен, с изискуемото съдържание по чл. 535 ТЗ. Законодателят не бил дал определение за „място на плащане“ и за „място на издаване“, но съгласно константната съдебна практика, по отношение на тези реквизити, законодателят имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното населено място. Към разбирането, че под „място на плащане“ и „място на издаване“ следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място, като напр. улица, номер на сграда, етаж, апартамент, се придържала и правната теория. Следователно, за да е редовен записа на заповед по смисъла на чл. 535, т. 4 и 6 ТЗ било достатъчно само да е посочено населеното място, където записа на заповед е издаден и/или следва да бъде платен. Поради това и адресът /на издаване и плащане/ не бил задължителен реквизит по чл. 535 ТЗ, нито бил необходим за индивидуализация на задължителните реквизити „място на плащане“ /чл. 536, т. 4 ТЗ/ и „място на издаване“ /чл. 536, т. 6 ТЗ/ и липсата на вписан от издателя адрес не водела до нищожност на записа на заповед. Но дори и да се възприемела тезата, че не е достатъчно да се посочи само населено място, то в процесния запис на заповед за място на плащане и за място на издаване бил посочен адрес в конкретното населено място, а именно гр.София, ул.