Решение № 290 от 10.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. гр. Хасково, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200620 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

Р.

Х.

М., с

ЕГН

******, от

*******************е депозирал жалба против Наказателно постановление № 24-1253-004040/04.12.2024г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на *************** , по ***********************, управлява мотоциклет „*********“ с рег.№ **************, като водачът не е поставил задължителна защитна каска по време на движение и не спира най-вдясно на пътното платно при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил от униформен служител на МВР, с което за виновното нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лев а, и за виновното нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лев а и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, а на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и жалбоподателят моли същото да бъде изцяло отменено. С жалбата претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. на оказалия му безплатна правна помощ адв. М. Т. от АК-Хасково.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява.

Упълномощеният му процесуален представител заявява, че поддържа жалбата и излага подробни доводи за недоказаност на описаната в АУАН и НП 1 фактическа обстановка, при която са извършени твърдяните нарушения, както и за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в административно - наказателната процедура по ангажиране отговорността на жалбоподателя. Оспорва компетентността на АНО да издаде процесното НП.

Пледира за отмяната на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски, както и на адвокатско възнаграждение по чл.

38 от ЗАдв.

Административно-наказващия орган- Началник Група в ОДМВРХасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково - редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към АНП излага становище жалбата да се остави без уважение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатските разноски на жалбоподателя.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На ****** полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково - св.Ц. Б. и св.И. Ч. изпълнявали служебните си задължения. Същите били в района на *********, където към 13:35 часа до ****** видели да се движи мотоциклет „***********“ с рег.№ **********, в посока към ********. Вниманието им било привлечено от факта, че водачът на мотоциклета го управлява без предпазна каска. Именно поради липсата на поставена от водача предпазна каска, полицейските служители разпознали водача, който им бил служебно известен отпреди, във връзка с други извършени от него нарушения преди процесната дата. Свидетелите подали на водача на мотоциклета звуков и светлинен сигнал на патрулната кола, за да спре за проверка, но водачът не спрял, а ускорил скорост и поел в посока към вилната зона на града. Свидетелите го последвали с патрулния автомобил и така го преследвали около 1 км., но същият влезнал с мотоциклета в тясна улица, където патрулния автомобил нямало как да влезе и поради тази причина полицейските служители спрели да го следват. Мотоциклетът продължил в неизвестна посока и те изгубили контакт с него. Същият ден служителите предприели действия по издирването на водача, но не успели да го намерят. Във връзка с тези констатирани на ********* нарушения – управление на мотоциклета без поставена предпазна каска от водача и за неспирането му на подадения от полицейските служители звуков и светлинен сигнал, от св.Ц. Б. била съставена докладна записка с отбелязана дата на съставяне 20.10.2024г. и заведена с рег.№ УРИ 1253р-15237/31.10.2024г.

По-късно - на 30.10.20204г. св.Б. и св.Ч. отново били на работа, когато по време на смяната си случайно установили същия водач да се движи със същия мотоциклет, но вече с поставена защитна каска, по бул. „***********“ до аптека „Гален“8 в гр.Хасково, при което го спрели за проверка. След извършена му проверка по документи констатирали, че жалбоподателят Р. Х.

М. е собственик на управлявания от него мотоциклет „********“ с рег.№ *********. Като собственик на процесното МПС му били снети писмени обяснения за случая на ********г., в които същият заявил, че не си спомня на посочената дата кой е управлявал мотоциклета и изобщо дали някой го е карал. Било му обяснено, че за нарушенията от 20.10.2024г. ще му бъде съставен АУАН.

Така на Р. Х. М. на 30.10.2024г. бил съставен АУАН с е р и я GA №3315377., в който акт са отразени констатираните на 20.10.2024г. от св.Б. и 2 св.Ч. нарушения, посочени с цифрова правна квалификация като такива по чл.137Е от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, който акт жалб.М. подписал без да посочва възражения.

За случая от св.Ц. Б. е била съставена и втора докладна записка с отбелязана дата на съставяне 30.10.2024г. и заведена с рег. № УРИ 1253р15227/31.10.2024г.

На базата на така съставения АУАН, административно-наказващият орган издал процесното Наказателно постановление № 24-1253-004040/ 04.12.2024г. на Началник Група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на водача М., за виновното нарушение на чл.137Е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, както и за виновното нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.17 5, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, а на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 1 0 точки.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 18.07.2025г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е получена на 29.07.2025г.- видно от поставения входящ номер от адм.-наказващия орган т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от АУАН с е р и я G A №3315377/ 30.10.2024г. , Н П № 24-1253- 004040/04.12.2024г., справка за нарушителводач, гореописаните две докладни записки и показанията на актосъставителя Ц. Б. и на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта И.

Ч., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан подолу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира следното:

При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3315377/30.10.2024г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки това, че не е отразена длъжност и местоработата на нарушителя. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в акта.

Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното наказателно постановление, са описани правилно извършените от водача Р. М. нарушения. Правилно са описани текстово, съответстващи на цифрово изписаните. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

3

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, в обхвата на неговата материална и териториална компетентност. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че НП е издадено от неоправомощено лице. НП е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността Началник - група в Сектор ПП при ОД на МВР– Хасково и в кръга на неговите правомощия, което се установява от допълнително изисканите и представени от АНО заверени преписи на Заповед №812К-12095/27.09.2023г. на Главен секретар на МВР за преназначаване на ст.инсп. С. Т. С. на длъжност Началник на група „Административно наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково и Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица, оправомощени да издават НП по ЗДвП, измежду които и началниците на групи СПП при ОДМВР, каквато е и длъжността на АНО към датата на издаване на НП.

Преди да се обсъдят съответствието на установеното от фактическа страна с правните норми, следва да се отбележат някои категорично установени по делото обстоятелства.

По първото описано нарушение - на чл.137Е от ЗДвП- разпоредбата на този текст от закона повелява водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски. В случая от показанията на разпитаните полицейски служители е видно, че и двамата са категорични, че на процесната дата – 20.10.2024г. водачът М . е управлявал въпросният мотоциклет „*************“ с рег.№ ***************, без да е поставил защитна каска. Както заявяват и двамата, в одачът им е бил служебно известен, тъй като са го проверявали и санкционирали и за други нарушения по ЗДвП преди инкриминираната дата. Идентифицирали го, защото поради факта, че същият не е имал поставена защитна каска и следвайки го в продължение на около 5 минути за около километър по време на движение и в светлата част от денонощието, същите са го разпознали като известен им отпреди нарушител, когото били санкционирали за прекратена регистрация на автомобил и изтекли транзитни табели. Съдът кредтира напълно тези показания на свидетелите като еднопосочни и непротиворечиви, дадени от полицейски органи, чието внимание е било насочено към спазване на ЗДвП от страна на водачите и допускани нарушения от тяхна страна, не се установи някаква заинтересованост или преднамереност от страна на тези полицейски служители, поради което и в случая не са налице съмнения, че са възприели конкретни действия от страна на нарушителя и са разпознали конкретния нарушител, с което е осъществен състава на описаното административно нарушение, както и неговия автор . Безспорно към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, където е дадена легалната дефиниция на термина. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление“ на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно жалбоподателят Р. Х. М. е бил водач на процесния мотоциклет "**********“ с рег.№ **************, когото са възприели именно по време на движение. Правилно след установяване на нарушението, адм.-наказващият орган е отнесъл нарушената материална норма към съответстващата санкционна такава. А именно нормата на чл.183, ал.4, т.7 от 4

ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 50лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. В случая е наложено именно това административно наказание, в този размер. Поради което и обжалваното наказателно постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.