Определение № 247 от 15.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 15.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500476 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх. № 2181/24.03.2025г. от Гаранционен фонд, с която се отправя искане за допълване на диспозитива на постановеното по настоящото дело въззивно решение с посочване на банкова сметка на ищеца Ш. Р. А., по които Гаранционен фонд да заплати присъденото в негова полза обезщетение. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК това е част от съдържанието на решението, а непосочването на банкова сметка ги възпрепятства да изпълнят същото.

В срока по чл.250 ГПК насрещната страна не е изразила становище.

За да се произнесе по молбата съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че непълно е онова решение, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет / в този см.

Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 2204 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2023 г., III г. о., ГК/. В случая в молбата на Гаранционен фонд не се съдържат такива твърдения, нито това се установява от съдебния акт, с който са разгледани постъпилите въззивни жалби и на двете страни по спора. Изложените доводи касаят евентуални практически затруднения относно плащането на присъденото обезщетение, произтичащи от липсата на посочена от страна на ищеца банкова сметка и относими към евентуално неоказано съдействие на кредитора при изпълнение на съдебния акт.

Предвиденото в чл.127, ал.4 ГПК правило, че при иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане не е част от предмета на спора, нито касае редовността на исковата молба и 1 несъблюдаването му не е скрепено със санкция за ненадлежно упражняване на правото на иск. Поради това и липсата на посочване на такава не е елемент от задължителните реквизити на съдебното решение, респ. не е налице пропуск на съда, който да бъде приет като такъв по см. на чл.250 ГПК или чл.247 ГПК.

Следователно не са налице хипотези на чл.250 ГПК, поради което и молбата в тази насока следва да бъде оставена без разглеждане /съдът дължи произнасяне по същество с решение само при непълнота на решението/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Гаранционен фонд с вх. № 2181/24.03.2025г. за допълване на диспозитива на постановеното по настоящото дело въззивно решение с посочване на банкова сметка на ищеца Ш. Р. А..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2