Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 04.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 237/2026
Вид
Решение № 122
Подписан
04.04.2026
В сила
01.05.2026
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пазарджик, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200237 по описа за 2026 година установи следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „******************“ ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: град *************************, представлявано от управителя ************ против електронен фиш /ЕФ/ № ******** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

Страните не се представляват в проведеното открито съдебно заседание.

Постъпили са писмени бележки, видно от които жалбата се поддържа на сочените в същата основания.

1

Ответната страна оспорва жалбата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи за безспорно установени следните факти:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законовия срок и от процесуално легитимирано лице.

Установи се по делото, че на *******************, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил Мерцедес Антос с рег.№ ******* с техническа допустима максимална маса 26 000 , брой оси - 3, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима маса на състава 44 000, се движело в община Пазарджик, по път I8, км 196+643, с посока нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил частично не била била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса. За същия имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по – малка от измерената. Нарушението било заснето с устройство с №10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

Няма спор, че към датата на нарушението „******************“ ЕООД, било собственик на процесния товарен автомобил, който имал монтирано Джи пиес оборудване. То предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол - таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. На посочените в ЕФ дата и час Джипиес устройството за пътниково позициониране предало данни за местоположението на превозното средство, преминавайки през сегмент № 1000808780, но за по – малка категория ППС. Така платената категория била с 0,85 евро/1,66 лева по – малка от измерената.

При тази фактология срещу жалбоподателя „******************“ ЕООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ********. С него на въззивника за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Към ЕФ бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от 2 електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предвидената от българския законодател имуществена санкция не е съответна на принципа на пропорционалност, доколкото дължимата и неплатена тол такса за процесния сегмент № 1000808780 и за процесното ППС се равнява на 0,85 евро/1,66 лева, видно от становище от отдел УИСИ към НТУ, прието като доказателство по делото /л.59/. Принципа за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е единствено и само за сегмент № 1000808780, км 196+643 от път I-8.

Горният извод, съобразен с директното приложение на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.

В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 год. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /България/, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ със фиксиран размер.

3

При това становище на съда остава безпредметно обсъждането на останалите възражения за незаконосъобразност на процесния ЕФ.

Предвид изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски. Същите се претендират в размер на 281,21 евро без включен ДДС или 337,45 евро с включен ДДС. Така претендираното възнаграждение е в размера, предвиден чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2. в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

По въпроса за разноските съдът съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в Наредбата за възнагражденията за адвокатка работа размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, затова защото процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС за ограничение на конкуренцията.

При съобразяване Решението на СЕС по дело С - 438/22 и предвид своевременно наведеното възражение за прекомерност, за определяне размера на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът взе предвид от една страна липсата на фактическа и правна сложност на спора (малко по обем доказателства и неусложнена фактическа обстановка), а от друга – отсъствие на значими по обем процесуални действия и представителство от страна на пълномощника на жалбоподателя – изготвяне на жалба, без явяване в проведено открито съдебно заседание. Като справедлив размер на същото следва да се приема сумата от 204,55 евро/400 лева без включен ДСС или 245,42 евро/480 лева с включен ДДС, която следва да се присъди на жалбоподателя, съответно възложи в тежест на ответника.

По горните съображения, РС – Пазарджик и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ******** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „******************“ ЕООД, ЕИК: ****** със 4 седалище и адрес на управление: град *************************, представлявано от управителя ************, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ - гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „******************“ ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: град *************************, представлявано от управителя ************ направените по делото разноски за един адвокат в размер на 245,42 евро /двеста четиридесет и пет евро и 42 евроцента/ с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5