Решение № 1231 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100501936 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Д. с ЕГН ********** от ****, чрез пълномощник адв. Д. Н., срещу Решение № 1976/02.06.2025г., постановено по гр.д. № 13797/2024г. по описа на ВРС, 46 с-в, с което е ОТХВЪРЛЕН иска на въззивника срещу ЗК "ЛЕВ ИНС" АД ЕИК 121130788 със седалище в гр.София, р-н Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ №67А за заплащане на сумата от 19 900 лв. претендирана, като частичен иск от иск целият в размер на 100 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на брат му К. А. Н. при ПТП настъпило на 02.12.2022г. и причинено от МПС автобус „Сетра Кароса“ д.к. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП-то до окончателното й изплащане.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и е постановено при съществено нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва извода на съда относно липсата на особена близка привързаност и трайна емоционална връзка между ищеца и неговия починал брат, чиято неочаквана смърт е породила значителни болки и страдания за него. Счита, че ищецът е доказал наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, на отговорността на застрахователя, както и относимите факти и обстоятелства, които покриват условията, визирани в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело 1

№ 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, съотв. Директива 2012/ЕС ЕП и Съвета от 25.10.2012г., установяващи правото на обезщетяване на лице, създало трайна и емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт болки и страдания. Сочи си, че ответникът не е доказал въведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на иска изцяло с присъждане на разноски, сторени в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК , въззиваемата страна ЗК "ЛЕВ ИНС" АД ЕИК 121130788 не депозира писмен отговор.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред Районен съд Варна е образувано гр.д. № 13797/2024г. по молба на Д. П. Д. с ЕГН **********, който предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против ЗК „БУЛ ИНС" АД ЕИК 831830482 гр. София, район „Студентски", бул. "Симеоновско шосе", № 67А, за осъждане на застрахователя да му заплати сумата от 19 900 лв., претендирана като частичен иск, от иск целият в размер на 100 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, реализирано на 02.12.2022 г. на път VAR 1023, свързващ гр.

Игнатиево с гр. Аксаково, което ПТП е причинено по вина на водачът на автобус „Сестра Кароса“ с д.к. № ****, който автобус е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/122001205189 при ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпването на ПТП-то до окончателното плащане.

С решение № 1976/02.06.2025г., постановено по гр.д. № 13797/2024г.

ВРС отхвърля иска на Д. П. Д. с ЕГН ********** спрямо ЗК „БУЛ ИНС“ ЕИК 831830482 за заплащане на сумата от 19 900 лв., претендирана като частичен иск от целия иск в размер на 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното събитие – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

2

Правната квалификация на предявения от ищеца иск е чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че вината се предполага до доказване на противното, в тежест на ищеца е да установи: механизма на настъпилото пътно-транспортното произшествие, противоправното поведение на деликвента, настъпилите вреди в резултат на него, претърпените болки и страдания, техния характер, интензитет и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия; наличието на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, които биха получили реално проявление, ако починалият родственик бе жив; включително да обоснове размера на претендираното обезщетение. Ответникът носи доказателствена тежест да установи възражението за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищеца.

Безспорно установено пред първоинстанционния съд е настъпилото на 02.12.2022 г. застрахователно събитие и неговия механизъм, причинено от виновното противоправно поведение на водача на автобус марка „Сетра Кароса“ д.к .№ ****, с активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, съгласно полица № BG/22/122001205189, с което е настъпила смъртта на К. А. Н.. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.300 ГПК съдът е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда по НОХД № 816/2023г. по описа на ВОС относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От показанията на разпитаните свидетели е установено, че двамата братя са били в близки отношения и са живели заедно, като поведението на ищеца се е променило след смъртта на брат му и той е станал затворен и потъжен.

Първоинстанционният съд е приел, че въпреки наличието на материално и процесуалноправните предпоставки на исковата претенция на ищеца, последният не е сред основния кръг на лицата признати като имащи право да търсят обезщетение за неимуществени вреди съобразно ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 4/1961 и за да бъде уважен иска, ищецът следва да е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Приел е, че по делото не се е доказало ищецът да има трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, с оглед на това, че за такава следва да се приеме връзка, в която участниците създават взаимни очаквания и разчитат един на друг за реализиране на житейските си цели и ежедневното си съществуване.

Предмет на спора, пренесен и в настоящата инстанция, е относно изплащането на застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на брат му К. А. Н., вследствие от настъпване на процесното ПТП.

Съгласно възприетото в ТР № 1/2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, извън лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г., двете на Пленума на ВС, са тези лица, които докажат, че са "създали с 3 починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка".

Заради съдържанието на връзката, за тези лица се приема, че търпят морални болки и страдания от смъртта на близкия човек, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Изрично е посочено, че заради традиционните за българското общество семейни отношения "особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци". За тях обаче обезщетение не се присъжда във всеки случай, а само по изключение – когато по делото са ангажирани доказателства, въз основа на които да е възможно да се изведе извод, че поради установените "конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка". Обезщетението се присъжда при доказани особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, изразяващи се в сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

При преценката следва да се отчете, че традиционно отношенията между роднините се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднините е налице особено близка връзка, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, необходимо е да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

Тази особена близост между братя обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. Например такава би била изключително близката родствена връзка между братя, които не са навършили пълнолетие, е поставянето им в житейска ситуация, при която отсъствието на двамата родители е заместено от фактически грижи по отглеждане и възпитание на децата единствено от баба им, при което поголемият брат полага за по-малкия грижи, надхвърлящи грижите, които би полагал, ако отглеждането на децата се осъществяваше от двамата му родители.

Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, в горепосочения контекст, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай въз основа на конкретните факти и доказателства по делото. Във всички случаи търпените неимуществени вреди от деликта следва да са доказани чрез пълно и главно доказване в процеса от претендиращия обезщетението.

Съобразно това, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за недоказаност на особената близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат.

Допуснатите по делото свидетелски показания не установяват 4 извънредно близки емоционални отношения между ищеца и починалия, извън тези, които са привични за отношенията между двама братя на средна възраст, изразяващи се във взаимна обич, привързаност, духовна и емоционална близост и морална подкрепа. Свидетелските показания установяват, че двамата са живеели в обща квартира, но всеки е полагал труд, грижил се е за своето ежедневно съществуване, като при възможност двамата са споделяли време, храна и др.