Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4221 от 11.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3637/2024
Вид
Решение № 4221
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Калина Анастасова, МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4221 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100503637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19664 от 29.11.2023г. постановено по гр. д. № 19361/2022 г. на СРС, 51-ми състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Н. З., с ЕГН:

********** и адрес: град София, ж.к. „******* срещу М. Т. Ц.- П.а, с ЕГН:

********** и адрес: град София, ж.к. „Лозенец“, ул. ******* при условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща задължение по неформален договор за паричен заем от 21.04.2020 г., равняваща се на ½ част от общо предоставената заемна сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 25 000 лева, представляваща ½ част от общо получената сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 291,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 1

01.03.2022 г. до 10.04.2022 г.

В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Е. Н. З. с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в производството не е доказано установяване на заемно правоотношение с праводателя на ответницата, по силата на което на последния приживе е била предадена в заем сумата 50000.00 лв., която към настоящия момент не е била върната, вкл. и от ответницата за наследената от нея ½ част. Според въззивника, чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че тази сума е била преведена на праводателя на ответницата, което съответно не е било направено с дарствена цел. Доколкото обстоятелствата, посочени от праводателя на ответница в съставената от него декларация не са били осъществени и за тях ищецът не е давал своето съгласие, то, получената сума следва да бъде върната- по установеното заемно правоотношение, при условията на евентуалност – по правилата на неоснователно обогатяване.

Като не е съобразил установените по делото обстоятелства, чрез ангажираните доказателства, съдът е формирал неправилни фактически констатации и правни изводи.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Т. Ц.- П.а не е подала писмен отговор на подадената въззивна жалба. В с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

С оглед доводите в подадената въззивна жалба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

2

За да отхвърли предявените при условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл.59, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че в производството е доказано предаване и съответно получаване на сумата 50000.00 лв. от ищеца на наследодателя на ответницата, но не е доказано наличие на заемно правоотношение.

Същевременно съдът е приел, че не е налице имуществено разместване на материални блага, което да води до обедняване на ищеца и съответно – обогатяване на ответницата – наследник на получилия посочените парични средства.

Решението е неправилно в една част.

Както правилно е посочил в своето решение СРС, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

В случая, настоящия състав намира, че чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства не е установено наличието на установено заемно правоотношение между ищеца, като заемодател и наследодателя на страните - Т. А.Ц., поч. на 01.07.2020 г., като заемател, поради което предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съображения:

От представеното Удостоверение за наследници с изх. № 2389/04.08.2020 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“ се установява, че ищецът Е. Н. З. и ответницата М. Т. Ц. са единствените законни наследници - низходящи от първа степен (деца) на общия им наследодател - баща им Т. А.Ц., починал на 01.07.2020 г.

Установява се, че ищецът и ответницата са брат и сестра.

Страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено реално предаване на сумата 50000.00 лв. от ищеца на наследодателя на страните Т. А.Ц. приживе. Чрез представеното пред СРС заверено копие от отчет по сметка от 04.12.2021 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД се установява, че на 21.04.2020 г. и на 24.04.2020 г. са извършени два вътрешнобанкови превода, съответно на сумата от 30 000 лева и на сумата от 20 000 лева, с наредител Е. Н. З. по банкова сметка с получател Т. А.Ц. и с вписано основание за преводите: „belodol“. Тези данни се потвърждават и от изводите на вещото лице по основното заключение на съдебносчетоводната експертиза приета пред първата инстанция, която настоящия съд кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК. Чрез последното се установява, че от разплащателна сметка на физическо лице и с титуляр на същата Е. Н. З. са извършени: вътрешнобанков превод 024VBRA201122408, със счетоводна дата 21.04.2020 г. и вальор 21.04.2020 г., с наредител Е. Н. З. и получател Т. А.Ц. за сумата от 30 000 лева, с посочено основание “belodol”, която сума е получена по сметката на получателя на 3

21.04.2020 г. и вътрешнобанков превод 024VBRA201151595, със счетоводна дата 24.04.2020 г. и вальор 24.04.2020 г., с наредител Е. Н. З. и получател Т. А.Ц., за сумата от 20 000 лева, с посочено основание “belodol”, получен по сметката на получателя на 24.04.2020 г. В експертизата се посочва, че титуляр на банковата сметка, по която са получени тези суми, е лицето Т. А.Ц.. При изслушването си пред СРС вещото лице заявява, че от страна на търговската банка са потвърдени датата на постъпване на сумите, получателя и плащането, датата на трансфера и основанието за плащане.

Установява се, че с нотариална покана за изпълнение на парично задължение, представена на 10.02.2022 г. пред С.Г. - помощник - нотариус при нотариус В. Г. с рег.

№ 340 на НК и с район на действие РС - София, ищецът Е. Н. З., чрез адв. Ю. С., отправя искане към ответницата за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща припадащата й се У част от сумата от 50 000 лева, предоставена от него - чрез парични преводи от 21.04.2020 г. и от 24.04.2020 г. под формата на заем - за придобиване на поземлен имот в село Белодол, на общия наследодател на лицата - Т.

А.Ц., починал на 01.07.2020 г. В поканата, на М. Ц. е предоставен двуседмичен срок, считано от получаването й, същата да заплати дължимата сума с предупреждение, че при липсата на доброволно изпълнение в този срок, З. ще потърси правата си по съдебен ред. Поканата е връчена на ответницата на 14.02.2022 г., което обстоятелство не е оспорено от същата.

В отговор на нотариалната покана, представен под формата на нотариална покана на 26.04.2022 г. пред С.Г. - помощник - нотариус при нотариус В. Г. с рег. № 340 на НК и с район на действие РС - София и получен от Е. З. на 29.04.2022 г., ответницата по делото М. Ц. заявява, че претенцията към нея за заплащане на сумата от 25 000 лева е неоснователна, поради липсата на доказателства за съществуване на твърдяното вземане и неговия характер. С поканата е отправено искане към З. за заплащане на сумата, представляваща предмет на възражението за прихващане, заявено по делото, както и обезщетение за лишаването й от ползване на собствен имот - паркомясто.

Доводите на въззивника, че в производството е установено, че тази сума с общ размер от 50000.00 лв. е била получена от наследодателя им с основание – договор за заем от 21.04.2020 г., съдът намира за недоказани и неоснователни. Действително, чрез ангажираната пред първата инстанция декларация от 29.03.2020 г. на Т. А.Ц. се установява, че сумата не е била получена като дарствен акт. Последното обаче не установява и не доказва установяване на заемно правоотношение между страните при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение. Както правилно е посочил в своето решение СРС, такъв извод не би могъл да бъде изведен от самият факт на извършени преводи на сумите, тъй като съгласно представения отчет по сметка и изводите на съдебно-счетоводната експертиза вписаното основание за паричните преводи е 4

„belodol”, без да се посочва конкретно правоотношение между страните, в т.ч. заемно такова. Съответно, че не всяко плащане на суми от едно лице на друго е именно въз основа на сключен договор заем между тях. Предаването на суми може да е свързано, както е посочил съда, с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по друг договор.

По отношение на заявената при условията на евентуалност претенция с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД:

Както правилно е посочил в своето решение СРС с цитираната разпоредба на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидено, че извън случаите, изрично предвидени в чл. 55 - чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Касае се за общ фактически състав на неоснователното обогатяване, съдържащ няколко основни елемента обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването и липсата на правно основание за последното.

Именно и поради това при исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има установяване наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Таз връзка обаче не е причинноследствена, тъй като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти, поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти - в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС - „По някои въпроси на неоснователното обогатяване“. Определящо при преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.

В случая, чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства, настоящия състав намира за установени предпоставките на посочения общ фактически състав на разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Налице е обогатяване на ответника за сметка на ищеца и съответно обедняване на ищеца във връзка с обогатяването на ответника, за което липсва правно основание. Поради това предявения иск на посоченото извъндоговорно основание следва да бъде уважен. Съображения:

Както бе посочено, чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено предаване на сумата от 50000.00 лв. от ищеца на наследодателя на страните – Т. А.Ц..