Решение № 363 от 08.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пазарджик, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220103536 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът ИВ. КР. Ц. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че по силата на трудов договор от 11.07.2016 г. е бил назначен при ответника „Ватия Холдинг“ АД да изпълнява длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с работно място „транспортно звено“.

Основното му задължение било да превозва строителни материали между различните бази на дружеството, както и ежедневно пътуване до фирма “G*** R***”, базирана в П*** Л***, Р***. Твърди, че при престиране на труда си винаги прилежно е изпълнявал възложените му задължения и е подхождал изключително отговорно към попълването на необходимата документация. Твърди, че с оглед естеството на работата работодателят е следвало да му заплаща командировъчни пари съгласно чл. 215 от КТ.

Твърди, че такива са му изплащани редовно от назначаването му, но през месец май 2020 г. и за периода от 01.06.2020 г. до 04.06.2020 г. такива не са му изплатени. Сочи, че на 04.06.2020 г. е подал уведомление до работодателя, че желае трудовият му договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 05.06.2020 г. В резултат от това със Заповед № 13/08.06.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено от посочената дата. Въпреки това на ищеца не били изплатени дължимите командировъчни пари за месец май 2020 г. и за 4 дни от месец юни 2020 г. Твърди също така, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение за месец май 2020 г. и за отработеното време от месец юни 2020 г., както и полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 11 работни дни за 2019 г. и 8 работни дни за 2020 г.

1

Поради това моли да бъде осъден ответникът да му заплати командировъчни пари в размер на 1 506 лв. за 22 работни дни през месеците май и юни 2020 г., неизплатено трудово възнаграждение за май 2020 г. в размер на 487.55 лв. и за месец юни 2020 г. в размер на 88 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 11 работни дни за 2019 г. и 8 работни дни за 2020 г. в размер на 514.71 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ватия Холдинг“ АД намира предявените искове за неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца да работи по трудов договор от 11.07.2016 г., като твърди, че трудовият договор между страните е сключен на *** г. Оспорва също така уведомлението за прекратяване на трудовия договор да е подадено от ищеца на 04.06.2020 г., като твърди, че същото е подадено по пощата на 05.06.2020 г. и е получено от работодателя на 08.06.2020 г. Признава, че през месец май 2020 г. ищецът е осъществил общо 10 курса (отиване и връщане до Р***) и един курс (отиване и връщане до Р***) в периода от 01.06.2020 г. до 04.06.2020 г. Твърди, че за този период от време на ищеца са изплащани командировъчни пари по 27 евро на курс съгласно разпоредбите на НСКСЧ.

Твърди, че поради епидемичната обстановка по силата на изрична заповед на работодателя на шофьорите, в т.ч. на ищеца са предоставяни авансово суми за непредвидени разходи. Конкретно сочи, че на ищеца са изплатени суми, както следва: на 04.06.2020 г. – 1 210 лв., от които командировъчни пари за месец май 2020 г. – 528.07 лв. и 681.93 лв. – аванс за непредвидени разходи; на 23.07.2020 г. – 52.81 лв. командировъчни пари за месец юни 2020 г. Твърди също така, че на 05.05.2020 г. на ищеца са преведени 115.08 лв. – аванс за непредвидени разходи, която сума заедно с аванса за непредвидени разходи в размер на 681.93 лв., платен през месец май 2020 г., не са били отчетени от ищеца със съответните документи и не са възстановени на работодателя.

Сочи, че в платежния фиш за месец май 2020 г. е отразено дължимото трудово възнаграждение на ищеца в размер на 487.55 лв. и получените аванси, като от същия е видно, че ищецът дължи на работодателя сумата от 309.47 лв. В платежния фиш за месец юни 2020 г. е отразено дължимото трудово възнаграждение и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск, както и остатъкът от невъзстановения аванс в размер на 309.47 лв. Твърди, че на 23.07.2020 г. с платежно нареждане на ищеца е преведена сумата от 329.80 лв., включваща трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ след удържане на остатъка от невъзстановения аванс в размер на 309.47 лв. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. В случай на уважаване на исковете прави възражение за прихващане с изплатените от работодателя на ищеца суми в общ размер на 1 707.69 лв., включващи: заплатени аванси за непредвидени разходи в размер на 115.08 лв., преведени на 05.05.2020 г., и 681.93 лв., преведени на 04.06.2020 г., 2 командировъчни пари в размер на 528.07 лв. за месец май 2020 г., преведени на 04.06.2020 г., командировъчни пари в размер на 52.81 лв. за месец юни 2020 г., преведени на 23.07.2020 г., трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в общ размер на 329.80 лв., преведени на 23.07.2020 г. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че са били обвързани от трудов договор № 01/*** г., по силата на който ищецът е полагал труд при ответното дружество на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като трудовото правоотношение между тях е било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед № 13/08.06.2020 г.

Не е спорно също така, че трудовите задължения на ищеца са включвали осъществяване на курсове с товарен автомобил на „Ватия Холдинг“ АД по маршрута от Б*** до Р*** и от Р*** до П***, за което са били издадени Заповед № 18/30.04.2020 г. за командироване на ищеца за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. и Заповед № 23/29.05.2020 г. за командироване на ищеца за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.

Със Заповед № 2/13.03.2020 г., издадена от изпълнителния директор на „Ватия Холдинг“ АД във връзка с усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид-19 на територията на страната и в Европа и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република Б*** извънредно положение, е наредено считано от 01.03.2020 г. на шофьорите на товарни автомобили, извършващи курсове до Р***, да се изплащат командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в размер общо на 27 евро на курс, който включва отиване и връщане. На шофьорите на товарни автомобили, извършващи курсове до Р***, да се предоставят авансово суми в подходящ размер за покриване на извънредни разходи, възникнали по време на пътуването. Заповедта има действие до отмяна на извънредното положение, като срокът й на действие може да бъде променян в зависимост от развитието на епидемичната обстановка в страната и в Европа. Копие от заповедта е връчена на главния счетоводител за изпълнение.

Със Заповед № 3/13.05.2020 г. на изпълнителния директор на „Ватия Холдинг“ АД срокът на действие на Заповед № 2/13.03.2020 г. е удължен до 01.08.2020 г. Копие от заповедта е връчена на главния счетоводител за изпълнение.

През периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. ищецът е извършил общо 16 курса от Б*** до Р*** и обратно, а през периода от 01.05.2020 г. до 02.06.2020 г. – общо 11 курса, от които 10 курса през месец май 2020 г. и един курс през месец юни 2020 г., което се установява от представените по делото международни товарителници.

3

Съгласно представените по делото разписки на 30.12.2019 г. ищецът е предал 62 евро и 68 лв. суми за възстановяване, на 30.04.2020 г. – 63 евро и 9 лв. суми за отчитане, на 17.05.2020 г. – 141 евро и 97 лв. суми за възстановяване, на 03.06.2020 г. – 59 евро и 65 лв. – суми за възстановяване.

На 04.06.2020 г. с 3 броя квитанции към ПКО ищецът е предоставил на ответното дружество сумата от 230 евро, представляваща служебен аванс в евро, сумата от 418.40 лв., представляваща авансов отчет в лева, и сумата от 100 лв., представляваща авансов отчет в евро.

По жалба на ищеца с вх. № 21022244/18.03.2021 г. до Главна дирекция „Инспекция по труда“ е извършена проверка на „Ватия Холдинг“ АД за спазване на трудовото законодателство. За резултатите от проверката ищецът е уведомен с писмо с изх. № 2103982/29.04.2021 г. Няма образувано административно-наказателно производство против „Ватия Холдинг“ АД.

Ищецът има едно рождено дете – П*** И*** Ц.а, родена на *** г., и едно доведено дете – И*** И*** Ю***, роден на *** г.

Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза за месеците май и юни 2020 г. на ищеца са изплатени с банков превод суми за командировки (до Р***) в общ размер на 580.88 лв., от които: 528.07 лв. за месец май 2020 г. и 52.81 лв. за месец юни 2020 г. Трудовото възнаграждение на ищеца за месец май 2020 г. не е изплатено, тъй като сумата на чистото (нетно) такова за получаване – 487.55 лв., е по-малка от сумата на служебния аванс, който му е бил преведен съгласно Заповед № 2/13.03.2020 г. на изпълнителния директор за покриване на извънредни разходи – 797.02 лв. и която не е възстановена последствие на дружеството (разликата е в размер на 309.47 лв.), а за месец юни 2020 г. му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 329.80 лв. По отношение дължимото обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ (за 2019 г. – 18 работни дни и за 2020 г. – 1 работен ден), същото е надлежно начислено в разчетно-платежната ведомост на дружеството за месец юни 2020 г. и сумата на същото е включена в брутното трудово възнаграждение, респективно в чистото такова, което последствие е изплатено на ищеца. С изключение на трудовото възнаграждение на ищеца за месец май 2020 г., което не е изплатено, всички останали суми, включващи суми за командировки в чужбина, сума на трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. и обезщетение за неизползван отпуск, са му надлежно изплатени. Сумите на командировъчните пари за един курс (отиване и връщане) до Р***, дължими на ищеца за месеците май и юни 2020 г. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ и Заповед № 2/13.03.2020 г. на изпълнителния директор на „Ватия Холдинг” АД са в размер общо на 27 евро. Сумите на командировъчните пари общо за всички курсове (отиване и връщане) до Р***, дължими на ищеца за месеците май и юни 2020 г. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ и Заповед № 2/13.03.2020 г. са общо в размер на 580.88 лв. (за 11 броя курсове). Сумите на командировъчните пари за месеците май и юни 2020 г. (общо в размер на 580.88 лв.) са надлежно 4 изплатени на ищеца. През месеците май и юни 2020 г. ищецът е получил по банков път от „Ватия Холдинг” АД суми общо в размер на 2 657.55 лв.

Авансово получените суми от ищеца за непредвидени разходи съгласно Заповед № 2/13.03.2020 г. за месеците май и юни 2020 г. са в следните размери: през месец май 2020 г. ищецът е получил сума в размер на 115.08 лв., която не е възстановил на дружеството; през месец юни 2020 г. е получил сума в размер на 681.93 лв., която не е възстановил на дружеството. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеците май и юни 2020 г. е надлежно начислено и същото е в следните размери: за месец май 2020 г. – 628.30 лв. и за месец юни 2020 г. – 57.11 лв. Сумата на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. (18 дни) е в размер на 628.30 лв., а за 2020 г. (1 ден) е в размер на 34.99 лв. Същото е надлежно начислено в разчетно-платежната ведомост на дружеството за м. юни 2020 г.