Решение № 203 от 18.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ц.а

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Е. В. П. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601444 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 54 от 12.10.2023 г., постановена по НОХД № 1847/2023 г., Софийски градски съд, НО, 38-ми състав е признал подсъдимия А. К. Г., български гражданин, женен, с начално образование, осъждан, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, кв.“***“ № ** за виновен в това, че на 13.10.2020 г., около 20:30 ч., в гр. София, в кв.„Димитър Миленков“, пред № 41, без надлежно разрешително разпространил - предал на А. С. Ц., високорисково наркотично вещество- MDMB- 4en-PINACA /синтетичен канабиноид, нанесен върху растителна маса/, с нето тегло 1,50 грама, на стойност 9,00 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1 от НК и чл.54 от НК, му наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗСС и „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

С присъдата, на основание чл.354а, ал.6 и чл.53, ал.1, б.“а“ и ал.2, б.“а“ от НК, първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата, приобщените, като веществени доказателства по делото вещи - наркотично вещество „MDMB“, нанесено върху растителна маса, както и угарки от цигари, първоначални и транспортни опаковки, като след влизане на 1 присъдата в сила, съдът е указал същите да бъдат унищожени, а останалите веществени доказателства по делото - мобилен телефон и пари, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на правоимащите лица, от които са били иззети.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия А. К. Г. са възложени и сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 2041.70 лева, от които 1089.70 лв. по сметка на СДВР-МВР и 952.00 лв. по сметка на СГС, както и държавна такса в размер на 10 лева, по сметка на съда, за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

Недоволен от осъдителната присъда е останал подсъдимият А. К. Г., който я обжалва, чрез защитника си, в законоустановения срок. Релевира доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Твърди, че подсъдимият Г. е осъден за деяние, което не е престъпление. Съдът бил приел, че А. Г. разпространил високорисково наркотично вещество-MDMB-4en-PINACA /синтетичен канабиноид, нанесен върху растителна маса/, с нето тегло 1,50 грама, на стойност 9,00 лева, който извод обаче, не бил подкрепен от нито едно доказателство по делото. Заключенията на приетите от съда експертизи не установили точното количество на високорисковото наркотично вещество-MDMB-4en-PINACA /синтетичен канабиноид/ и оттам да се установи неговата стойност и въздействие върху човешкия организъм и конкретно на А. С. Ц..

Приетото от съда тегло – 1,50 гр. на това високорисково наркотично вещество, също не било установено по никакъв начин, като съдът не съобразил отговорите на експертите по назначените експертизи, че няма методика по която да се установи точното количество на това наркотичното вещество. Единственият извод от изложеното бил, че дори и да се приеме, че А. К. Г. е предал нещо (растителна маса) на свидетеля А. С. Ц., то това нещо не било високорисково наркотично вещество- MDMB-4en-PINACA /синтетичен канабиноид/ следователно деянието било несъставомерно, поради което Г. не следвало да носи наказателна отговорност.

Защитникът отправя упрек към първоинстанционният съд за това, че в мотивите към присъдата липсва обосновка, защо не е приел, че престъплението, в което подсъдимият Г. е обвинен, е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Необосноваността на присъдата, според защитника, намирала израз в липсата на категорична установеност, независимо от събраните по делото доказателства, че А. К. Г. е извършил престъплението в което е обвинен. Отправя искане за отмяна на осъдителната присъда, признаване на подсъдимия Г. за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.

Изложените във въззивната жалба доводи, защитникът доразвива в депозираното писмено допълнение към нея.

Основното си възражение, че съдът признал подсъдимия за виновен за извършено несъставомерно деяние, защитникът обосновава с това, че приемайки, че подсъдимият Г. разпространил наркотично вещество (включително и на свидетелите К. А., М. К. и П. Т., което не било предмет на обвинението стр.2 и 3), съдът не дал отговор на въпроса, освен 2 вида на наркотичното вещество, чиито следи били намерени в угарката от цигара, иззета от свидетеля А. С. Ц., какво е количеството на наркотичното вещество, каква е неговата стойност и какво е въздействието на намиращото се в цигарената угарка наркотично вещество върху психическото състояние на свидетеля Ц..

Съдът, с мотивите към присъдата, приел че подсъдимият Г. на 13.10.2020 г. разпространил наркотично вещество на свидетелите К. А., М. К. и П. Т., които закупили такова от подсъдимия, както и, че купували наркотични вещества и преди това от него, без тези действия на Г. да са били предмет на обвинението. Така съдът ограничил правото на защита на подсъдимия, лишавайки го от възможността да се защитава пълноценно, като направи съответните доказателствени искания (да се установи количеството и стойността на наркотичното вещество), което се твърди, че е продадено на тези свидетели. Според защитника, при липсата на яснота в присъдата как са установени количеството, стойността и въздействието на наркотичното вещество, което обуславя съставомерността на деянието на подсъдимия, обсъждането на останалите доказателства-свидетелски показания било безпредметно.

Защитникът възразява и срещу, приетите от съда за достоверни, показания на свидетеля Ц., от досъдебното производство, оставяйки без внимание казаното от него в съдебно заседание, за оказвания му натиск от страна на органите на досъдебното производство. Защитникът обръща внимание, че при личен контакт със свидетеля Ц. били очевидни основателните съмнения относно способността му да дава обективна информация относно факти и обстоятелства от обективната действителност, както и да има възможност да упълномощи адвокат, който да го представлява пред съда при проведения му разпит.

Защитникът отново обръща внимание за липсата на коментар в мотивите към присъдата, защо не може да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Според защитника, съдът не взел предвид незначителното (и неустановено количество на наркотичното вещество) неговата стойност и обстоятелството, че било извършено еднократно действие, определящо и ниската обществена опасност на деянието и дееца.

С допълнението към въззивната жалба, защитникът прави доказателствени искания:

1. Да се назначи физико-химическа и съдебно-оценителна експертизи, които да установят вида, количеството и стойността на наркотичното вещество в иззетата на 13.10.2020 г., от свидетЕ.та М. К. растителна маса.

2. Да се установи какво е въздействието на намиращото се в угарката от цигара наркотично вещество (предвид неговото количество) върху организма и психиката на св. А.

Ц. към 13.10.2020 година.

3. Какво е било психическото състояние на свидетеля А. Ц. към датата на даване на показанията му пред орган на досъдебното производство, страда ли от физически или психически недостатъци, които не му позволяват да възприема правилно фактите, имащи значение за делото, или да дава достоверни показания за тях.

3

Тези, изложени в жалбата искания, са мотивирани с твърденията за неизяснени обстоятелства свързани с:

- количеството и стойността на наркотичното вещество, иззето от свидетЕ.та М.

К. (съдът приел в присъдата си, че подсъдимият е разпространил наркотично вещество на тази свидетЕ. стр.7);

- въздействието върху организма и психиката на свидетеля А. Ц. на наркотичното вещество, намерено в цигарената угарка, иззета от този свидетел на 13.10.2020 г., защото съдът в мотивите си приел, че наркотичното вещество имало изключително силно въздействие върху човешката психика - десетки пъти по-силно от „обикновените наркотици“, но не било установено какво е въздействието на намиращото се в цигарената угарка наркотично вещество върху психиката на свидетеля А. Ц.. Изразява съмнения и по отношение на психическото състояние на свидетеля А. Ц. към датата на даване на показания пред разследващия орган по досъдебното производство.

Защитникът твърди, че тъй като не се знае точното количество на наркотичното вещество, това количество (неизвестно) дори и да се умножи по десетки пъти, ако наркотичното вещество е нула в 1 грам растителна маса, то и въздействието му би било равно на нула.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция и след проведеното въззивно съдебно следствие, представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира въззивната жалба на подсъдимия Г., с която се иска отмяна на първоинстанционната присъда, да бъде оставена без уважение. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, постановена на база на събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства. Прокурорът обръща внимание на способността на подсъдимия, предвид доказателствата по делото, да разбира свойството и значението на извършеното, и възможността му да ръководи постъпките си. Дадените от подсъдимия разнопосочни показания според ситуацията или под различни влияния, според прокурора, не променяло неговото физиологично състояние да разбира свойството и значението на външното влияние. В тази връзка прокурорът сочи изложеното от експертите, че подсъдимият е склонен да дава лъжливи показания в зависимост от това какъв е неговият интерес от дадената ситуация.

Прокурорът твърди и липса на доказателства, подкрепящи твърдението на подсъдимия, за упражнено спрямо него насилие в досъдебното производство от страна на полицейските органи. Намира тези твърдения за негова защитна позиция, с оглед на ситуацията, в която подсъдимият се намира и позиция, свързана с показанията на вещите лица. Моли за потвърждаване на присъда, като правилна, мотивирана и законосъобразна.

Пред въззивният съд, защитникът на подсъдимия Г. твърди, че деянието, за което е осъден е несъставомерно, тъй като не е престъпление, защото въпреки положените усИ. на първия съд, базирани на химическата експертиза, не било установено количеството на веществото, което влизало в забранителния списък и което се съдържало в листната маса, 4 намерено в иззетото веществено доказателство. Първият съд не дал отговор на въпроса как е установено количеството на активното вещество при липсата на установена методика.

Защитникът твърди, че листната маса, сама по себе си, не била активно вещество, а съдържала части от активното вещество. Ставало дума за листа от растения, не било ясно дали върху цялата листна маса имало нанесен филм от забранено активно вещество или само на отделни части. Тези възражения на защитата били пренебрегнати и било прието, че съществува такова активно вещество, че то е точно с тегло 1.50 грама и е на стойност 9 лева.

Това довело до неправилния извод, че подсъдимият бил извършил престъплението, в което е обвинен.

Необоснован бил и извода на съда по отношение на стойността на инкриминираното вещество, тъй като била взета предвид стойността на теглото на листната маса, което било различно от теглото на активното вещество, което пък така и не било установено. Съдът не се бил мотивирал защо не приел, че с оглед стойността на предмета на престъплението, не се касае за 1.50 грама, а нещо като филм, /ако изобщо съществува/, т.е., че случаят е малозначителен, по смисъла на чл.9 от НК, с оглед личността на подсъдимия и неговата обществена опасност, още повече, че към момента на извършване на деянието и до момента, той не бил осъден с влязла в сила присъда за разпространение на наркотични вещества. Единствената му присъда била за убийство по непредпазлИ.ст, което към момента изтърпявал. Защитникът сочи и, че обвинението за разпространение на наркотични вещества се крепяло на показанията на свидетеля А. Ц., спрямо когото, от страна на служителите от 08 РУ бил упражнен натиск, за да свидетелства срещу подсъдимия.