Решение № 117 от 20.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Перник, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500343 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд е признато за установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л. М., В.

А. М. и И. А. М. са собственици на УПИ *** /***/, с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ 615 кв.м., в квартал ** по плана на село ***, общ. ***, заедно с построената в имота: къща – паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м., като е отхвърлен искът за осъждане на ответника Б. Р. С. да предаде владението на горепосочения имот. Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от В. Л. М., В.

А. М. и И. А. М. за признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици на хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, изграден в съсобствения им УПИ *** /***/, в квартал 24 по плана на село ***, общ. ***, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото разноски.

С въззивна жалба с вх.№ 260350/24.02.2022г. В. Л. М., В. А. М. и И. А. М., чрез адв.

Г. са обжалвали решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици на хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, изграден в съсобствения им УПИ *** /***/, в квартал ** по плана на село ***, общ. ***, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото разноски. Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

1

В срок е постъпила и самостоятелна жалба с вх.№ 958/02.03.2021г. от В. Л. М. срещу постановеното решение, в която се поддържа, че изложените в него доводи са несъстоятелни, противоречащи на истината и без правно основание.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.

С решение № 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд е отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за допълване на решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд.

В срок е постъпила въззивна жалба срещу допълнителното решение от В. Л. М., В. А.

М. и И. А. М., в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че въззивната жалба срещу допълнителното решение е неоснователна.

С Решение № 402/22.11.2021г., постановено по в.гр.д.№ 395/2021г. Пернишки окръжен съд е отменено Решение 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд по реда на чл. 250 ГПК и делото е върнато на Районен съд – Брезник за произнасяне по направеното искане от ищците по делото, с правно основание чл.250 ГПК по същество.

С Решение № 260132/04.03.2022г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкият районен съд е отхвърлил предявените от В. М., В. А. М. и И. А. М. искове за признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици на имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките AKNXA, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, както и ответника да бъде осъден да им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките AKNXA.

В срок е постъпила въззивна жалба с вх.№ 260074/11.04.2022г., против Решение № 260132 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 337 по описа на Районен съд Брезник за 2019 г. депозирана от В. Л. М., В. А. М. и И. А. М., чрез адвокат Г..

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло претенцията на ищците и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху процесните имоти. Твърди се, че при разглеждане на фактическата страна на спора съдът не е отчел, че от нот. акт № ***, том * по нот.дело № 320/75г. и удостоверение за наследници на А. М. се установявало, че жалбоподателите са собственици по наследство и по давностно владение от м. май 1975 година на дворно урегулирано и застроено място с площ от 640 кв. метра, представляващо УПИ ***, в квартал ** по плана на с. ***, заедно с построените в мястото: къща -наследствена - паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгъната площ от 160 кв.м., заедно с хамбар -наследствен -паянтов застроен на 12 кв.м. на два етажа. Правото на собственост на жалбоподателите върху хамбара се установявало от представеното по делото удостоверение № 1-16-188 от 24.06.1970 година, издадено от селски общински народен съвет при с. ***, *** област.

Жалбоподателите заплащали и дължимия данък за хамбара, видно от представената по делото данъчна оценка изх. №**********, издадена от Община Брезник. Според посоченото в жалбата, правото на собственост въз основа на давностно владение върху УПИ *** по плана на с. *** на И.М. и Й.М., било признато с н.акт № * т. * д. № 2732 от 27.11.1996г., издаден от И.И.- нотариус при ПРС. Посоченият в нотариалния акт имот с площ от 550 кв.м.

2 бил с неуредени регулационни сметки за 68 кв.м., заедно със застроена в мястото паянтова жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., като с нотариалния акт не се признавало право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. По-малко от месец след издаване на констативния акт за собственост И.М. и Й.М. продали на сина си К.М. и съпругата му- И.М., с нотариален акт № ** т. * д. № 2835 от 06.12.1996г. при нотариус Н.З., УПИ ***, като в нотариалния акт нямало данни за уреждане на сметки по регулация за 68 кв.м., както и прехвърляне на право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. На 11.11.2011г. с нот.акт за покупко-продажба № *** т. * per. № *** по нот.дело № 191/2011 година К.М. и И.М. прехвърлили собствеността върху УПИ *** по плана на с. *** на Б. С., като в нотариалния акт отново нямало данни за уреждане на сметки по регулация за 68 кв.м., както и прехвърляне на право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. Жалбоподателите смятат, че съдът не е обсъдил в решението си писмо вх. № 260111 от 30.09.2020г. от Кмета на Община Брезник. Според тях регулацията от 1968 година не била влязла в сила. Това установил и нотариусът при издаване на нотариалния акт на И.М.. Към 1996 година било безспорно, че нямало уреждане на сметки по регулация.

Такова уреждане нямало и по-късно, който факт се потвърждавал и от Решение № 330 от 01.07.2010г. на Общинския съвет Брезник, с което бил изменен регулационният план на с.

***, като се образувал УПИ *** в кв. ** за собствениците на имот пл. № *** и се придавала площ от 12 кв.м. заедно със сграда хамбар от имот *** към съседния УПИ *** в кв. ***, като отново нямало данни за уреждане на сметки по регулация. Посочват, че без никакви мотиви в решението си съдът е игнорирал приетото заключение на вещото лице, както и показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно въз основа на приетото заключение, сочат, че е допуснато уточнение на иска, а именно: „ответникът Б. С. да бъде осъден да предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м. разположени на скица № 1 в заключението на вещото лице между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точки AKNXA.“ В жалбата е посочено още, че решението било постановено при грубо нарушаване на материалния закон, тъй като със Заповед № III-584 от 1968 година била одобрена улична и дворищна регулация на село ***, въз основа на която през 1975 година бил издаден нотариалният акт № *** т. * дело № 320 от 29.01.1975 година, с който наследодателят на жалбоподателите А.М. М. бил признат за собственик по наследство и давностно владение на имот с пл. № *** с площ от 640 км. м., заедно с построената в него паянтова сграда. През 1996 година И.М. и Й.М. се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение на имот *** в кв.** с площ от 550 кв.м. със записване в нотариалният акт за неуредени сметки по регулация за 68 кв.м. На 06.12.1996г. И.М. и Й.М. продали имота на К.М. и И.М., в чийто нотариален акт нотариусът не обсъждал регулация.

Според жалбоподателите от така изложената фактическа обстановка, основана на събраните доказателства по делото, безспорно се установявало, че в периода от 27.11.1996г. до 06.12.1996г. нямало проведени процедури по уреждане на сметки по регулация, каквито действащият тогава ЗТСУ изисквал. Съдът не бил отчел, че липсват заповед на общината за назначаване на комисия по реда на чл. 265 от ППЗТСУ, дейност на комисията по чл.265 ППЗСТУ, оценка на придаваемо място по регулация, протокол за уведомяване на собствениците, заплащане на суми с надлежен документ установяващ уреждане на сметки по регулация, нотариален акт, с който собственика на имот *** да е признат за собственик по регулация на 68 кв.м., който се придава от имот пл. № ***. Липсвало основание съдът да приеме разсъжденията на общината, че с молба вх. № V-122/02.08.2000г. И.М. бил установил извършено плащане на придаваеми части към имота му през 1973 година, защото през тази година М. не бил собственик на имот ***, а същият придобил право на собственост по давносно владение през 1996 година, като в неговия нотариален акт нотариусът бил отбелязал, че имало неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., т.е.

3 безспорно било, че към 27.11.1996 година по отношение на имот *** имало неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., че в периода от 27.11.1996 година до 06.12.1996г. нямало проведена процедура по заплащане на 68 кв.м. и че нямало назначена комисия по чл. 265 от ППЗТСУ, нямало оценителен протокол и нямало извършено плащане, както и нямало издаден нотариален акт за придобиване право на собственост по регулация след заплащане на 68 кв.м. Със Заповед 290 от 06.11.2000г. на Кмета на община Брезник, паятновата сграда хамбар останала в имот ***, което било поредното писмено доказателство, че към 2000 година нямало влязъл в сила административен акт или приключени облигационни отношения между жалбоподателите и тогавашните собственици на имот ***. С цитираната заповед се правел опит от имот пл. № *** да бъдат придадени по регулация към *** — 56 кв.м., а 12 кв.м., върху които бил хамбарът били със знак „зет”, т.е. и към 2000 година за общината било безспорно, че 68 кв.м. били собственост на жалбоподателите. Това безспорно се установявало, както от представената по делото заповед, така и от приетото по делото заключение на вещото лице, както и се потвърждавало от представената от общината кореспонденцията с филиал „Просветни заведения” от която било видно, че част от имота на жалбоподателите към онзи момент бил предназначен за училище, като не бил отчуждаван и не бил заплащан, както и че имотът се владеел от жалбоподателите. Жалбоподателите твърдят, че съгласно действащият към 2000 година ЗТСУ, дворищнорегулационият план имал непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един имот към съседен парцел, като собствеността се придобивала под условие, а между страните възниквали облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация. С приемането на ЗУТ отпаднало отчуждителното действие на регулацията, като законодателят предоставил възможност в случай на неприложена дворищна регулация, в 6 месечен срок от приемане на закона да бъде приложена. Съгласно § 8 от ПР на ЗУТ след този срок, отчуждителното действие на регулацията отпадало автоматично, в резултат на което придадените части се връщали в патримониума на собственика на имота, от когото били отчуждени. Неприлагането в срок на § 8, ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ в нотариална форма водело автоматично до отпадане на дворищната регулация. В посоченият смисъл жалбоподателите посочват и ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Считат, че по настоящото дело следвало да се приеме по безспорен начин, че част от имот *** се връща в патримониума на жалбоподателите, тъй като регулацията не е била приложена в законния срок, нито придадената част е изкупена по реда на § 8 ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ. С Решение № 330 от 01.07.2010г. на Общинския съвет на град Брезник бил одобрен проект за ПУП, като се образувал нов УПИ *** в кв. ** за собствениците на имот № *** и се изменяла регулационната граница със съседния УПИ *** в кв. ** по зелени линии, щрихи и цифри, като с това изменение на регулацията общината се опитала да придаде към съседния УПИ *** в кв. ** площ от 12 кв.м., заедно със сграда хамбар от имот пл. № ***. Сочат, че съгласно действащият през 2010 година ЗУТ, следвало да бъде извършена цялостната процедура по изменение на регулацията, включваща и уреждане на облигационни отношения между собствениците на парцелите, каквато не била извършена. С нотариален акт № *** том * peг. № *** по нот. Дело № 191 от 2011 година праводателите на ответника не му прехвърлили право на собственост върху 68 кв.м., придадени по регулация, както и върху хамбар с площ от 12 кв.м., тъй като не са били собственици на същите. Липсвало каквото и да било правно основание въз основа на което да се приеме, че ответникът е станал собственик на хамбара по приращение, тъй като такъв можел да стане единствено собственикът на дворното място, каквито претендират, че са жалбоподателите. С оглед изложеното молят обжалваното пърмоинстанционно Решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което бъдат уважени изцяло предявените искове, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имот с площ от 68кв.м., съгласно скица № 1, приложена към заключението на вещото лице между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен 4 между точките AKNXA.

Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9bcd231-13fe-4271-a9f0-f4dbd8065c99