Решение № 1671 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1671 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100900769 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на „ПЪТСТРОЙ - 92” АД, с която е предявен срещу „ВАС МИТ“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 66 903,83 лева, представляваща неизплатена част от цената по търговска продажба на асфалтови смеси и несортиран трошен камък, за която е издадена фактура № 0000012367 от 30.06.2015 г., на обща стойност 117 400,92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

С решение № 210 от 02.04.2024 г., постановено по т. дело № 141/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд е отменено неприсъствено решение № 260612/22.12.2020 г. по т.д. № 1206/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В исковата си молба ищецът „ПЪТСТРОЙ - 92” АД твърди, че през месец юни 2015 г. е извършил продажба на асфалтови смеси от собствената на дружеството Асфалтова база Ръждавец и несортиран трошен камък /НСТК/ кариера Ръждавец /концесионер „Пътстрой - 92“ АД/. В посочения период от 1

01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. на ответното дружество „ВАС МИТ“ ЕООД били предадени 808,260 т. асфалтови смеси и 2 423,240 т. НСТК. Всички продадени количества били усвоени от Купувача. За продажбата ответникът дължи цена по Фактура № 0000012367 от 30.06.20215 г. на стойност 117 400,92 лв.

Извършено било частично погасяване по издадената фактура на стойност 50 497,09 лева, поради което ответникът дължи на ищеца сума в размер на 66 903,83 лева с вкл. ДДС. Ищецът уточнява, че извършените частични погасявания по процесната фактура № 0000012367 от 30.06.20215 г., са осъществени чрез прехвърляния на вземания с договори за цесия. Поради извършените прехвърляния на вземания чрез договори за цесия е налице частично покриване на задължението на „ВАС МИТ“ ЕООД към „Пътстрой 92“ АД в размер на 50 497,09 лева, поради което дължимият остатък по фактурата възлизал на претендираната сума от 66 903,83 лв.

Ищецът твърди, че фактурата е изготвена на база кантарни бележки, които предхождат извозването на асфалтовите смеси и НСТК. Ищецът поддържа, че фактурата и кантарните бележки могат да се приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните. Въпреки, че „Пътстрой - 92” АД предоставило посочените стоки, които били приети без възражения от страна на ответното дружество, до момента „ВАС МИТ“ ЕООД не е изпълнило задължението си да заплати тяхната стойност. В духа на добрите търговски отношения и проявено желание за извънсъдебно разрешаване на спора, страните постигнали споразумение за разсрочване на задълженията от 18.11.2015 г., но въпреки това не последвало изпълнение на задължението от страна на ответника.

Поради това ищецът изпратил Нотариална покана за изплащане на дължимата сума. Между страните бил подписан погасителен план за плащане на задълженията с дата от 23.06.2016 г., но ответникът отново не изпълнил задължението.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ ВАС МИТ“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът поддържа, че не е налице надлежно изпълнение, за което да се дължи плащане на претендираната цена.

Ответникът релевира възражение за погасителна давност на вземането с твърдения, че за начало на давностния срок следва да се приеме предаване на 2 стоките по процесната фактура. Това предаване е осъществено преди 30.06.2015 г., поради което считано от тази дата е изминал период от 5 години, поради което на основание чл. 110 ЗЗД вземането е погасено по давност.

Ответникът оспорва сключването на споразумения от 18.11.2015 г. и от 23.06.2016 г. за доброволно уреждане на отношенията между страните. Двете споразумения не били подписвани от законния представител на ответното дружество и не носели подписа на лице, упълномощено да го представлява. В тази връзка ответникът оспорва авторството на подписа на В.М.Н. върху Споразумение от 18.11.2015 г. и върху Споразумение от 23.06.2016 г.

В допълнителна искова молба ищецът „ПЪТСТРОЙ - 92” АД оспорва отговора на исковата молба. Твърди, че на основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ е предвиден срок за изпълнение на парично задължение от 14 дни от получаване на фактурата, поради което възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Поддържа, че към датите на двете споразумения управител на ответника е бил В.М.Н., поради което същият е разполагал с представителна власт при тяхното подписване. Заявява, че ще се ползва от оспорените споразумения.

В предоставения срок ответникът не е депозирал отговор на допълнителна искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена фактура №0000012367/30.06.2015 г., издадена от ищеца „ПЪТСТРОЙ - 92” АД – доставчик и „Вас Мит“ ЕООД– получател, за сумата от 117 400,92 лв. с вкл. ДДС. В приетата по делото фактура е обективирано едностранно удостоверително изявление от доставчика, че между страните по настоящото съдебно производство е сключен договор за търговска продажба, по силата на който ищецът възмездно е прехвърлил на ответника правото на собственост върху описаните в този счетоводен документ стоки, а именно 2423,240 тона НСТК Ръждавец на цена от 19 385,92 лв. без ДДС, 152,260 тона асфалтова смес – Биндер на цена от 14160,18 лв. без ДДС и 656 тона плътна асфалтова смес на цена от 64288,00 лв. без ДДС, като общата сума за плащане възлиза на 117 400,92 лв. с вкл. ДДС.

3

Представен е Протокол Обр. 19 от 30.06.2015г. за сумата от 117 400,92 лв. с ДДС, както и двустранно подписани от страните кантарни бележки за обект Васмит ООД, съставени в периода от 03.06.2015 г. до 27.06.2015 г. за продаденото количество стока съгласно фактура №0000012367/30.06.2015 г.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че процесната фактура №0000012367/30.06.2015 г., е осчетоводена при ответника и същата е включена в салдото по сметка 401/39 /партида на ищеца/. Фактурата е отразена в дневник за покупките по ДДС при органите на НАП и в ответното дружество и „ВАС МИТ” ЕООД е упражнило правото си за приспадане на данъчен кредит /ползван е данъчен кредит/ по издадената фактура № 0000012367 от дата 30.06.2015 г. Установено е, че към 31.12.2015 г. в счетоводството на ответника по партидата на името на ищеца е записано кредитно салдо от 1 056 234,34 лв., което включва задължението по процесната фактура от 117 400,92 лв. От страна на ответника не е извършено плащане по фактурата към датата на експертизата, като част от задължението е прехвърлено/прихванато по партиди на цесионери през м. 01.2018 г., а на 31.12.2021 г. остатъкът е отписан от счетоводството поради погасяване по давност.

По делото са представени две споразумения за разсрочване на задължения , които са сключени от страните по делото – първото от 18.11.2015 г., а второто – от 23.06.2016 г. Споразуменията са подписани от В.М.Н. в качеството на управител на „ВАС МИТ“ ЕООД – от една страна и от изп. директор на ищцовото дружество – от друга страна. В Споразумението от 18.11.2015 г., сключено между „Пътстрой 92“ АД и „ВАС МИТ“ ЕООД, е посочено, че задължението на Вас Мит ЕООД към ищеца възлиза на сумата от 1 106 234,63 лв., както и че ответното търговско дружество признава, че вземанията на „ПЪТСТРОЙ 92“ АД са основателни, ликвидни и изискуеми и признава размера на задължението, посочен в споразумението. С първото споразумение от 18.11.2015 г. „Вас Мит“ ЕООД е поело задължението да погаси посочената сума на седем месечни вноски, които са конкретизирани в документа, както следва: първа вноска– на 30.12.2015 г., и последната вноска – на 30.05.2016 г. Във второто споразумение от дата 23.06.2016 г. е посочено, че страните се съгласяват да уредят отношенията си във връзка с погасяване на задължението на „ВАС МИТ“ ЕООД към „ПЕТСТРОЙ 92“ АД в общ 4 размер на 907 907,33 лв., като „ВАС МИТ“ ЕООД се задължава да изплати цялото дължимо задължение в срок най- късно до 31.12.2016 г. на погасителни вноски, както следва: първа вноска– на 30.06.2016 г., и последна вноска – на 31.12.2016 г. В споразумението от 23.06.2016 г. е индивидуализирано общото задължение на ответника чрез посочването на размера на включените в общата сума отделни задължения по десет броя фактури с посочване на дата на издаване и номер на фактурите, включително е индивидуализирана процесната фактура №0000012367/30.06.2015 г. за сумата от 117 400, 92 лв. с вкл. ДДС. Със споразумението „ВАС МИТ“ ЕООД признава, че вземанията на ищеца по посочените в споразумението фактури са основателни, ликвидни и изискуеми и признава размера на задължението, посочено в него. Страните са уговорили, че при забава с повече от 5 дни на плащането на някоя от вноските, ищецът ще предприеме действия по принудително събиране на цялото вземане ведно с неустойка и лихва, без да е необходимо да уведомява ответника допълнително.

От служебна извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява обстоятелството, че за периода от 13.07.2015 г. до 24.10.2016 г., който е релевантен за сключените между страните Споразумение за разсрочване на задължение от 18.11.2015 г. и Споразумение за разсрочване на задължение от 23.06.2016 г., „ВАС МИТ“ ЕООД, ЕИК 175046920 се е представлявало от управителя В.М.Н..

Автентичността на подписите, положени за „ВАС МИТ“ ЕООД от В.М.Н., в Споразумение за разсрочване на задължение от 18.11.2015 г. и в Споразумение за разсрочване на задължение от 23.06.2016 г., са оспорени от ответника и в тази връзка е било открито производство по реда на чл. 193 ГПК с определение № 1204/21.03.2025 г. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК тежестта за доказване на неистинността на оспорените споразумения пада върху ответника.

От заключението на допуснатата в производството съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се установява, че подписите, положени за „Вас Мит“ ЕООД в споразумение за разсрочване на задължение от 23.06.2016 г. и в споразумение за разсрочване на задължение от 18.11.2015 г., между „Пътстрой 92“ АД и „Вас Мит“ ЕООД са положени от В.М.Н.. Съгласно заключението на вещото лице подписите са 5 положени със свободни движения, с добра координация, бърз темп и променлив натиск при промяна посоката на движения, в който се наблюдава излив на химикална паста, без наличие на необосновани спирания или несигурност на пишещата ръка, което в съвкупност дава основание за извод, че в изследваните подписи не се наблюдават признаци от предварителна подготовка при полагането им, както и признаци за имитация. Образците от подписа на В.М.Н. се характеризират с два варианта–подписите в по- ранния период 2013 г.- 2017г. се състоят от монограмно изписани елементи на буква „Н“ с допълнителен свързващ овален елемент, като подписите от периода 2022 г.-2025г. се състоят от буква „Н“, като се наблюдава вариантност при графическото изразяване на елементите. Вещото лице е посочило, че констатираната вариантност е естествена и в подписите се наблюдава устойчивост и съхраняемост на изградения писмено- двигателен навик на лицето, и че подписите са годни за сравнително изследване. Установяват се съвпадения в общите признаци като транскрипция, степен на обработеност, относителен размер и наклон, степен на свързаност, степен на разтегливост, както и съвпадения в характерните частни признаци – наличие на начален рефлекторен щрих при изписване на първия елемент; вид на свързване при изписване на средния елемент на буква „Н“ – слято; форма на движение при свързване на първия и средния елемент на буква „Н“ – два варианта: дълговидна или примковидна с възходящи движения; форма на движение при свързване на третия елемент на буква „Н“ – овална; направление на движението при изписване на овалния свързващ елемент – лявоокръжно; относително разположение на точката на пресичане на движението при изписване на овалния свързващ елемент – върху първия елемент на буква „Н“, форма на движението при изписване на третия елемент на буква „Н“ – дълговидна в завършващата част. При сравняване на изследваните подписи в оспорените споразумения с образците от подписа на В.М.Н. се установяват съвпадения в общите и характерните частни признаци, които съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваните подписи в оспорените споразумения и образците от подписа на В.М.Н. са положени от едно и също лице. Експертизата е работила с неоспорен сравнителен материал, обхващащ продължителен период от време, в т.ч. и времето, съпоставимо с времето на изготвяне на обектите на изследването /споразуменията от 18.11.2015 г. и от 23.06.2016 г./, като оспорените 6 документи са изследвани в оригинал. Вещото лице не установява признаци за имитация–подписите, обект на изследване са положени с динамични движения без прекъсване, без необосновани спирания, с изтъняване и удебеляване на щрихите, характерно за свободно полагане на подпис. В поранния период /преди и към периода на изследваните документи/ лицето е имало разширен вариант на подписа, докато в по- късен период и към датата на експерименталните образци, дадени пред вещото лице, подписът е със съкратен вариант и опростени движения. С най- голяма тежест за идентификационната значимост се явяват подписите, т. нар. „свободни образци“, които са в по- ранния период, т.е. преди периода на изготвяне на процесните документи. Въз основа на установения с експертизата комплекс от съвпадащи се частни графически признаци, които са индивидуални и характерни за конкретното лице, вещото лице формира категоричен извод, че подписите в оспорените споразумения са положени от лицето В.М.Н.. При така установеното от заключението на СГЕ и при съобразяване със законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест в производството по чл. 193 ГПК, настоящият състав приема, че по делото не е проведено успешно доказване, поради което следва да се приеме, че оспорването не е доказано /чл. 194, ал. 2 ГПК/.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9bcc23d-157c-4af4-8553-063c986c7995