Решение № 13864 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13864 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110150143 по описа за 2024 година

Ищцата Р. П. К. е предявали иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за солидарното осъждане на „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД и „Л.Б.“ЕООД за сумата от 55000лева обезщетение за неимуществени вреди и, ведно със законната лихва от датата на злополуката - 16.10.2023г. и сумата от 3200лв. – имуществени вреди. Ищцата заявява, че между нея и първия ответник е налице сключен трудов договор от 02.10.2017г., като е назначена на длъжността „***“. От 16.10.2023г. заема длъжността „***“, като на същия ден около 14.30 часа е претърпяла злополука, призната от ТП на НОИ за трудова - при прибиране на средства от каса в трезор, ищцата бута вратата на трезора, за да го затвори, като ръката й е повлечена от тежестта на вратата на трезора и пръстът й остава между вратата и касата на трезора, при което е настъпило — травматично откъсване на част от него. Излага твърдения за претърпените от него болки и страдания по време на оздравителния процес. Претендира солидарното осъждане на двамата ответници, тъй като макар само първият ответник да е нейин работодател, предвид специфичната правно-организационна форма на «Л.Б.» командитно дружество, комплементарът е солидарно отговорен за задълженията му. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците заявяват, че не се оспорва наличието на трудово правоотношение между „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД и ищцата, изменението на длъжността й, както и факта на настъпване на трудовата злополука. Оспорена е допустимостта на исковете по отношение на ответника «Л.Б.»ЕООД, , доколкото същият не е работодател на ищцата. Твърдят, че е налице съпричиняване от нейна страна, доколкото се оспорват обстоятелствата около настъпването й. Заявят, че по отношение на ищцата е проведен задължителнитя инструкта, като от нейна страна не е проявено елементарно внимание и старание и са пренебрегнати основни технологични правила и правила за безопасност. Отделно от това е оспорен размерът на претендираните неимуществени вреди като прекомерно завишен. Заявяват, че на ищцата е изплатена сумата от 415лв. свързана с разходите за възстановяване, като същата следва да бъде приспадната от претендираните имуществени вреди. Отделно от това прави възражение за намаляване на отговорността на работодателя с изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение по Договор за групова медицинска медицинска застраховка „Заболяване“ № ZO-2-5834 от 15.03.2023 г., сключена между работодателя и О.З.Д. ЗАД АД, като изплатената сума е в общ размер на 772,42лв.

1

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По възражението за недопустимост на иска по отношение на „Л.Б.“ЕООД, доколкото същият няма качеството на работодател на ищцата.

Процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца. Ако той твърди, че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник по него, какъвто е разглеждания случай, налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация.

Процесуалната легитимация е обусловена от заявената от ищеца принадлежност на претендираното ищеца право, като след изрично дадени указания ищецът е заявил, че пасивната легитимация произтича от специфичната организационна структура на първия ответник – командитно дружество, като с оглед обстоятелството, че „Л.Б.“ЕООД е комплементар, същият отговоря неограничено за задълженията на командитното дружество.

С оглед изложените фактически твърдения, съдът приема, че предявеният иск е допустим, като следва да разгледа същия по основание.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, както ищцата е претърпяла трудова злополука на 16.10.2023г., призната за такава с Разпореждане №5104-22141/01.12.2023г. при която и получила травматична ампутация на първата фаланга на показалеца на дясната ръка.

Приетият като писмено доказателство по делото Протокол №5103-15-64/22.11.2023г. издаден от ТП-НОИ гр. П. с обвързваща съда материална доказателствена сила установява, че на 16.10.2023г. около 14.30 часа в гр. П.,, *** ищцата Р. К. е изпълнявала служебните си задължения на „***“ на филиала 201, *** на „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД, находящ се на горепосочения адрес с работно време, съгласно утвърден график от 13.30 до 21.30 часа с почивка от 17.00 до 17.30 часа. Непосредствено преди възникването на злополуката ищцата се е придвижила до офис на ръководител в ***а, за да извърши ежедневните си задължения по отчитане на парични средства от касата в трезора (метална каса) намиращ се в същото помещение. Р. К. е следвало да прибере паричните средства в трезора, като за целта е отворила металната му врата. Слез като е поставила паричните средства в трезора, Р. К. е предприела действия по затваряне на вратата му с помощта на дясната си ръка. В бързината, не е съобразила, че в този момент показалецът на дясната й ръка остава между вратата и касата на трезора, вследствие на което е бил премазан.

От медицинските документи, приети по делото като писмени доказателства, и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че като пряка и непосредствена последица от описания инцидент ищцата е травматична частична ампутация на втори пръст на дясната ръка. Описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет и/или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да е възникнало така, както е съобщила освидетелстваната. Травматичното увреждане е довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.

Първа медицинска помощ ищцата получава в УМБАСЛМ, „***“ гр. П., като в деня на злополуката е извършена по спешност частична операция на втори пръст през средна част на дисталната фаланга. Поради влошаване на състоянието на пръста и трвматичната ампутация е проведена втора операция в „Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“ към УМБАЛ „***“ на 30.11.2023г.

В периода между извършеното оперативно лечение в гр. П. и извършеното такова в УМБАЛ „***“, ищцата е изпитвала интензивни болки по по апикалната повърхност на показалеца на дясната ръка, които са в резултат от претърпяната злополука. Травмата е свързана с високоинтензитента болка, особено силно изразена в първите 10-14 дни (ранен постравматичен период) и продължаваща с намаляваща сила до края на пълния възстановявителен период от 1,5-2 месеца. В конкретния казус е налице възникване на пряко свързано с травмата усложнение, реализирало продължаващи болки постоперативно и до 2 края на възстановяването. Обичайният възстановителен период е 1,5-2 месеца. В конкретният случай поради възникване на усложнение, периода е многократно увеличен.

*** води до постоянни затруднения с фината моторика на ръката при боравене с предмети, с доживотен характер.

От показанията на свидетелите Т. Я. и Д. К. касаят възприетите непосредствено от тях лични впечатления за изпитваните силни болки от ищцата, непосредствено след инцидента и по време на възстановяването, както и че се е нуждаела от чужда помощ, както и че травмата на ръката и причинила сериозен емоционален и физически дискомфорт. Съдът възприема също така еднопосочно възпроизведеното от двамата свидетели обстоятелство, че вследствие на силните болки от травмата ищцата е приемала болкоуспокояващи, станал е чувствителна и неуверена и е изпитвал притеснения за бъдещето си. Свидетелят К. потвърждава, че ищцата продължава да се оплаква от болки и търпи негативни емоции от вида на пръста си. В така очертаната кредитирана част показанията на свидетелите се отличават с последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.

Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.

Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Изложеното предпоставя, че ищцата при изпълнение на работата си при ответното дружество е претърпял травматично увреждане, което има характер на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Като последица от увреждането ищецът търпи физически и душевни страдания, тоест искът по чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетяването им е доказан по основание.

По отношение размера на ищцовата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената 3 отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по справедливост.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла н а чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.