Решение № 6321 от 21.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10633/2026
- Вид
- Решение № 6321
- Подписан
- 21.10.2026
- В сила
- 21.10.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 428, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6321 гр. София, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20261100510633 по описа за 2026 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:
Образувано е по частна жалба на длъжника – Г. П. С., срещу Постановление № 19825 от 06.04.2026г. по изпълнително дело № 20267900400485.
Оспорен е размерът на адвокатското възнаграждение, тъй като имало частично плащане в срока за доброволното изпълнение, а и делото не било с особена сложност.
Ответната страна - взискателят – В.М.М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул.
****, тел. ****, e-mail: [email protected], чрез адв. П.Б., АКП, счита, че жалбата е неоснователна.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, Район на действие СГС, гр. ****, тел. ****; ****, e-mail: [email protected], е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20267900400485 е образувано по Молба от 18.02.2026г. на взискателя, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.01.2026г. от СРС по н.д. № 1182/2025г., 6 с-в, срещу жалбоподателя, за събиране на следните сумата от 2 045,17 €.
В Договора за правна защита и съдействие от 05.02.2026г. на взискателя е посочено, че сумата от 410 € е заплатена при подписването на договора (решаващият орган отчита, че редакцията на клаузата не е много добра – арг. от чл. 20 от ЗЗД).
1
На 18.02.2026г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение за общата сума от 10 299,96 €, включваща 2 045,17 € – разноски, 410 € - адвокатски хонорар, 994,79 € - такси за ЧСИ, както и 6 850 € - публични вземания. Тя е получена на 26.02.2026г.
На 20.03.2026г. е заплатена сумата от 600 €. На същата дата е депозирана и молба с искане за разсрочване на изпълнението. Сочи се банкова сметка в която е налична сума, който да покрие публичното вземане.
Още преди образуването на изпълнителното дело, от страна на длъжника е направен опит за изнвънседебно уреждане на спора (Писмо от 07.01.2026г.).
С Постановление от 06.04.2026г. на ЧСИ е отказано да се редуцира хонорарът от 410 €. ЧЖ е депозирана на 09.04.2026г. от правна страна:
Жалбоподателят е легитимиран да оспорва пред съд разноските по изпълнителното производство (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.
Съдебният изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение. Тя уведомява длъжника за започнатия изпълнителен процес, като го предупреждава, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение (чл. 428, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ГПК).
Установено е плащането на сумата, представляваща адвокатски хонорар – арг. от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.
Заплатена е само част от дължимата сума, което предполага освен приложението на т.
1 от чл. 10 от наредбата, така и на т. 2, т.е.:
- 200 лева за образуване на изпълнителното дело;
- 4 000 лева се редуцират на 2 000 лева (чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2) = 400 лева + 100 лева = 700 лева + 20 % ДДС (РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) от 23 ноември 2017 година По съединени дела C‑427/16 и C‑428/16) = 840 лева = 429,49 €.
Наредбата се съобразява най-вече като насока, като основно значение има размерът на дълга.
Длъжникът е бил в забава още преди образуването на изпълнителното дело.
Извънсъдебното предложение за даване вместо плащане (datio in solutum), би имало юридическо значение само, ако кредиторът го приеме, а той не е длъжен да го стори.
Имотното състояние на длъжника е ирелевантно. Същото се отнася и до 2 обстоятелството, че има мярка за неотклонение „домашен арест“.
Или, жалбата е неоснователна.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. П. С., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, e-mail: ****@outlook.com, тел. ****, срещу Постановление № 19825 от 06.04.2026г. по изпълнително дело № 20267900400485
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3