Решение № 212 от 15.09.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Карнобат, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130101117 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С молба вх. № 3530 / 09. 08. 2023 г. ищецът А. Х. А. ЕГН **********, от гр. ****, чрез пълномощник адв. К. С. К., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, офис 316 е направил искане съдът да допълни решение № 180 / 22. 07. 2023 г. по гр. дело № 1117 / 2021 г. по отписа на КбРС, като осъди ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет.

5 да заплати на А. Х. А. сумата 1225, 50 лева представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 27. 09. 2016 г., ведно със законната лихва считано от 09. 12. 2021 г. до окончателното и изплащане.

Излагат се съображения, че въпросната лихва се дължи три години преди подаването на исковата молба, а евентуално се дължи от три месеца от уведомяването- 09. 12. 2021 г..

Копие от така постъпилата молба е изпратена на ответното дружество за отговор и е получена от служител на дружеството. В указаният им седмичен срок, дружеството е подало отговор, с който желае молбата за допълване на съдебното решение да бъде оставена без уважение, като изцяло неоснователна. Посочено е, че е направено своевременно възражение с отговора на исковата молба на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ, както и че ищецът не е представил документ за прекратената регистрация на МПС. Посочва се също така, че съдът в Решение № 180 / 22. 07. 2023 г. по гр. дело № 1117 / 2021 г. по отписа на КбРС е обсъдил въпроса за присъждане на законната лихва и обосновано е развил аргументи защо тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита решението в тази му част за правилно.

Като взе предвид изложените доводи в молбата на ищецът и данните по делото съдът намира:

Искането по чл. 250 от ГПК е направено в законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустимо, но разгледано по същество изцяло неоснователно.

Производството е образувано по искова молба от А. Х. А. ЕГН **********, от гр.

1

****, чрез пълномощник адв. К. С. К., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Вардар № 1, вх. 3, с която е предявен осъдителeн иск с правно основание чл. 432 от КЗ против ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, с който се желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5. да заплати на ищеца А. Х. А. сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на 27. 09. 2016 г., ведно със законната лихва от 24.

09. 2018 г. до окончателното й заплащане.

По постъпилата искова молба съдът се е произнесъл с решение № 180 / 22. 07. 2023 г., като е осъдил ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5 представлявано от Изпълнителен директор А.Л. и Изпълнителен директор Р.Д., чрез юрк. Т.Д. да заплати на А. Х. А. ЕГН **********, от гр. ****, чрез пълномощник адв. К. С. К. със съдебен адрес: гр.

Бургас ул. Васил Левски № 16, сумата от 1225,50 /хиляда двестадвадесет и пет лева и петдесет стотинки/ представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди- тотална щета на лек автомобил марка „****”, модел „****”, с рег. № ****, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на на ГП –І-6 гр. София- гр. Бургас в района на 449 километър на кръстовището с път № ІІ-73 гр. Шумен - гр. Карнобат на 27. 09. 2016 г. вследствие на удар с лек автомобил марка „****”, модел „****”, с рег. № ****, управляван от водача М.Г.М., като същия автомобил е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите “ при ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, застрахователна полица № BG /23/116002207262 и е отхвърлил иска на А. Х. А. ЕГН **********, от гр. ****, чрез пълномощник адв. К. С. К. със съдебен адрес: гр. Бургас ул.

Васил Левски № 16 предявен срещу „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5 представлявано от Изпълнителен директор А.Л. и Изпълнителен директор Р.Д., чрез юрк.

Т.Д. за заплащане на законната лихва върху присъдената главница начиная от 24. 09. 2018 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Съдът също така се е произнесъл по заплащането на направените по делото съдебни разноски.

Никъде в исковата молба, в последвалите молби или в съдебно заседание, ищецът или неговият пълномощник са направили искане-главно или при условията на евентуалност, съдът да осъди ответното застрахователно дружество да заплати законова лихва върху присъденото обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от 27. 09. 2016 г. , считано от 09. 12. 2021 г., както се твърди.

За да се допусне допълването на съдебно решение по чл. 250, ал. 1 от ГПК, следва съдът да не се произнесъл по цялото искане на страната. Съдът се е произнесъл по всички искания на страната, включително и по това за присъждане на законната лихва върху обезщетението за нанесени имуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на 27. 09.

2016 г., считано от 28.12. 2021 г. , като подробно е изложил аргументи в тази насока на лист 10, 11 и 12 от Решение № 180 / 22. 07. 2023 г. по гр. дело № 1117 / 2021 г. по отписа на КбРС, които не смята да преповтаря. В случая становището на съда е същото, каквото е било при постановяване на Решение № 180 / 2023 г..

По отношение на претендираното присъждане на законна лихва върху обезщетението за нанесени имуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на 27. 09. 2016 г. считано от 09. 12. 2021 г. до окончателното заплащане на сумата, такова искане не е направено от ищеца- нито като главно, нито при условията на евентуалност, въпреки това понеже е направено такова възражение от ответното дружество, съдът го е обсъдил в обстоятелствената част на решението /л. 10 и 11 / от същото.

Всички изложени в молбата за допълване на решението аргументи съдът счита за несъстоятелни. Още в Глава втора от ГПК, Основни начала, чл. 6 „Диспозитивно начало“, ал. 2 от 2

ГПК е посочено, че „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.“. Именно за това е предвиден и петитума на исковата молбаотправеното искане, което в най пълен обем следва да определи предмета на делото и по който петитум съдът следва да се произнесе. В исковата молба, с която настоящият съд е сезиран липсва искане за присъждане на законовата лихва върху главницата от дата 09. 12.

2021 г. до окончателното заплащане на същата. Въпреки, че проекто доклада е бил изпратен на ищцовата страна, а в последствие същия е бил докладван по делото и пълномощника на ищеца е присъствал при този доклад, като е нямал допълнения и искания по него и е пожелал същия да бъде приет за окончателен, в нито един от етапите на исковото производство не е направено искане за изменение на този акцесорен иск по основание или размер.

Съдът не е задължен да гадае какви са исковите претенции на ищеца и дали ще ги предяви съобразно собствените си твърдения относно дължимостта на законната лихва от 28. 12. 2018 г. или съобразно възраженията на ответното дружество в ОИМ. Освен това при непредявена искова претенция съдът не дължи произнасяне със съответния диспозитив, поради което и това не е направено, а единствено за пълнота на решението е коментирано в обстоятелствената част, съображенията според които съдът отхвърля това искане.

Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да отхвърли претенцията за допълване на съдебното решение, като недопустима и неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като недопустимо и неоснователно искането на ищецът А. Х. А. ЕГН **********, от гр. ****, чрез пълномощник адв. К. С. К., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

Васил Левски № 16, офис 316 за допълване на Решение № 180 / 22. 07. 2023 г. по гр. дело № 20212130101117 от 2021 г. по отписа на КбРС, като присъди законната лихва върху присъдената главница начиная от 09. 12. 2021 г. . до окончателното изплащане на вземането.

Настоящото решение може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписа от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________

3