Решение № 257 от 17.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000132 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез пълномощника й юрк.А. С. против решение №1364 от 10.11.2023 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, постановено по т.д.№ 1635/2022 год., с което е уважен предявения от „Европейски пътища“-АД иск по чл.92 ЗЗД и ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдена да му заплати сумата от 49 444,44 лева, съставляваща неустойка за забава по т.3.8. от Споразумение от 08.11.2021г., както и разноските в производството.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са развити подробни доводи по направените оплаквания. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция, както и присъждане на разноските за тази инстанция.

В срока по чл.263 ГПК ищецът „Европейски пътища“-АД чрез пълномощника си адв.К. А. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

1

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Релевантните за спора факти са правилно установени, съдът се е произнесъл по спора съобразно твърдените факти и подкрепящите ги доказателства, но неправилно е квалифицирал иска, предмет на производството, вместо по чл.86 ЗЗД, по чл.92 ЗЗД.

От събраните в производството писмени доказателства и ССЕ се установява от фактическа страна следното:

СГС е бил сезиран от „Европейски пътища“-АД с два обективно съединени иска: по чл.266,ал.1, във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД за главница в размер на 2 000 000 лева - част от вземане по Сертификат № 28а, одобрен на 29.04.2022 г., съставляващо възнаграждение за извършена работа по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-3 8-3/21.10.2019 г. с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно,текущо, зимно и ремонтно – възстатновителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища по обособени позиции територията на ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН

РАЙОН,стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,ал.1,т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №3“.

Вторият обективно съединен иск е по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху дължимите суми в размер на 49 444,44 лева, считано от падежа на всяко отделно вземане в съответствие с чл.6,ал.3 от договора до датата на погасяването му.

Производството по отношение на главния иск в размер на 2 000 000 лв. - частичен иск от вземане по Сертификат №28а е прекратено поради оттегляне на иска с протоколно определение от 05.06.2023 г. Ищецът е оттеглил иска с твърдение, че на 14.02.2023г. е извършено окончателно плащане по процесния сертификат и издадената въз основа на него фактура.

Предмет на производството е останал единствено иска по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата.

Ищецът „Европейски пътища“-АД твърди в исковата си молба, че страните Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Европейски пътища“-АД сключили Споразумение с изх.№53-00-11458/ 08.11.2021 г . към Договор от 21.10.2019г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстатновителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища по обособени позиции територията на ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,ал.1,т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №3“. В Споразумението договорили, че при неплащане на сумите от възложителя според 2 договорените в споразумението срокове, възложителят дължи и законна лихва върху дължимите суми, считано от падежа на всяко вземане в съответствие с чл.6, ал.3 от договора до датата на погасяването му.

Твърди, че ответникът е приел извършената работа, удостоверена със Сертификат № 28а и касаеща дейности за подобряване на експлоатационното състояние на обект (път) Ш-861 (П-86) „Югово-Лъки-граница Смолянска област“ от км. 0+000 до км. 31+040.

Застъпва теза, че взетото Решение на Народното събрание от 20.04.2022 г. недопустимо и в нарушение на основни принципи на правото на Европейския съюз се намесва в стопански отношения, нарушавайки принципа за съгласие на страните при промяна в съдържанието на договорна връзка. Твърди, че е издал фактура № 2000002829/03.05.2022 г. на стойност 11 327 686,97 лв. с предмет на сделката - съгласно Сертификат №28а, която не е платена в срока по чл.6,ал.3 от Договора за обществена поръчка. Твърди, че срокът за плащане на приетата работа със сертификат № 28а изтича на 05.06.2022 г., от която дата смята ответника за изпаднал в забава и на това основание претендира сумата 49 444,44 лв., формирана до датата на предявяване на исковата молба.

Ответникът оспорва да е изпаднал в забава, предвид установения с Решение на Народното събрание, /обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г. / ред за плащания от страна на АПИ по договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации), в това число и по процесния . Позовавайки се на чл.86, ал.2 от Конституцията на Република България, придаващо задължителна сила и на решенията на Народното събрание, ответникът твърди, че се е съобразил с взетото решение, а претендираната разлика свързва с предвидено, но невзето последващо решение на Народното събрание. Застъпва теза, че решението поставя АПИ в обективна невъзможност да извърши търсеното плащане, а евентуално смята за приложима нормата на чл.306 от ТЗ. Твърди, че е съществувала обе ктивна пречка да плати приетата работа по смисъла на чл.81,ал.1 ЗЗД, предвид придадената задължителна сила на решенията на Народното събрание.

Евентуално смята за налична забава от 01.07.2022 г. съгласно приетото от страните в т.3.3. от Споразумението от 08.11.2021г.

В допълнителната си искова молба ищецът се позовава на обявяване на Решението за противоконституционно с Решение №15/28.11.2022 г. на Конституционния съд на Република България. Поддържа теза, че с оглед Решение №3/28.04.2020 г. по к.д. №5/2019 г . решението не се прилага от момента на неговото приемане, съответно не обосновава пречка за изпълнение на дължимо плащане.

За да уважи иска, съдът е приел за безспорно, че възложената работа е приета от ответника, но същият не е заплатил възнаграждение в уговорения в чл.6.3 от договора срок - плащането се извършва в 30-дневен срок след 3 представяне на фактура на база одобрения от възложителя Сертификат /л.38/, то забавата в плащането е обусловила и задължение за заплащане на законна лихва. Приел е, че законът установява необоримо предположение, че неизпълнено в срок парично задължение е източник на вреда, като определя и механизъм за нейното остойностяване - чл. 86 ЗЗД. Същевременно обаче и овластява страните по договора да договорят механизъм за удовлетворяването си в случай на неизпълнение - чл. 92 ЗЗД. Според съда, доколкото в случая ищецът търси обезщетение за неизпълнение, позовавайки се на постигнато съгласие, е приел за приложим към спора институтът на неустойката, което предполага да бъде установено в процеса постигнато съгласие за заплащане на определено или определяемо обезщетение при допуснато неизпълнение, и то не противоречи на закона и добрите нрави, договореното неизпълнение се е осъществило, а претендираният размер съответства на договорения механизъм за определяне размера на обезщетението. Като е приел за установени всички тези обстоятелства, вземайки предвид и заключението на вещото лице по ССЕ, неоспорено от страните, съдът е уважил иска за мораторна неустойка в претендирания размер от 49 444,44 лв. от посочения от ищеца момент на забава - 05.06.2022 г. до предявяването на иска.

По възражението на ответника, че не носи вина за неосъщественото плащане предвид наложена му забрана с Решение на Народното събрание /обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г./ и указания с това решение ред за плащания от страна на АПИ по договорите за извършване на поддържане , съдът е приел следното:

С Решение на Народното събрание от 20.04.2022г., обнародван о в ДВ бр.32 от 26.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, при което Народното събрание, позовавайки се на доклад на Агенция "Пътна инфраструктура" от 30 март 2022 г. за констатирана опасност от настъпване на невъзможност от нейна страна за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на цялата страна и с цел осигуряване безопасността и опазване живота и здравето на ползвателите на републиканските пътища, е одобрило Агенция "Пътна инфраструктура" да предприеме следните правни и фактически действия, сред които и останалите 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията по т.1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, се извършват след решение на Народното събрание, въз основа на доклад , изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности (създадена със Заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра на финансите) и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

С Решение №15 от 28.11.2022 г. обн., ДВ, бр. 97 от 6.12.2022г. е 4 обявено за противоконстицуонно горното Решение на Народното събрание.

Съдът се е позовал на Решение №3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд, съгласно което обявените за противоконституционни нормативни актове не се прилагат от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, но ненормативните актове – решения на Народното събрание и укази на президента, са невалидни от приемането или издаването им. Такова е и процесното решение на НС. Затова ответникът не е имал извинителна причина да не плати извършените от ищеца и приети дейности по договора. В рамките на договорното правоотношение между страните е в сила правилото на чл.81, ал.2 ЗЗД липсата на пари не извинява липсващото дължимо плащане. Източникът на средствата за ответника не обосновава изключение от това правило.

Отчитайки нормата на чл.20а, ал.1 ЗЗД, че договорът е закон за страните по него, съдът е приел, че клаузата на т.3.8 от Споразумението определя последиците от липсващо плащане в договорения в същото споразумение срок 30.06.2022 г. Според съда обаче, макар с това споразумение да е предоговорен моментът за плащане на разликата от стойността на извършена работа, то страните са в правото си да договорят отклонение от законоустановения механизъм за обезвреда, както са сторили всъщност с клаузата на т.3.8 от споразумението, препращащ към клаузата на чл.6,ал.3 от договора относно падежа на всяко отделно вземане.А тя повелява, че плащанията се извършват в 30дневен срок след представяне на фактура на база одобрения от възложителя сертификат. Безспорно е, че изпълнителят е издал фактура на база одобрения от възложителя сертификат на 03.05.2022г. Затова с оглед заявения петитум и на основание уговореното между страните в т.3.8 от споразумението, съдът е приел за меродавен установения от вещото лице размер на неустойката при начален момент от 05.06.2022г. С тези мотиви е уважил иска, квалифицирайки го по чл.92 ЗЗД – претенция за мораторна неустойка.