Решение № 142 от 06.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600241 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна против Присъда № 273/07.11.2023 г., постановена по НОХД № 2821/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с която подсъдимата К. А. Н. е призната за невинна в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

Според изложеното от държавното обвинение в допълнението към протеста, всички обстоятелства, които са от значение за предмета на наказателното производство, са били установени в хода на съдебното следствие и са били събрани всички необходими и възможни доказателства.

Фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, кореспондирала с установените в хода на съдебното следствие факти, но направените от съда правни изводи относно това, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението, в което е обвинена, а се касае за евентуално извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, са неправилни.

1

Налице били достатъчно доказателства, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е извършила описаните в обвинителния акт сделки като пълномощник на пострадалите, след което съзнателно се е разпоредила с получените парични суми като ги е предоставила на трето лице, а не на лицата, които са я упълномощили за това. Счита, че постановената оправдателна присъда е неправилна. Моли въззивния съд да я отмени и да постанови нова – осъдителна, като на подсъдимата да бъде наложено съответното наказание, отчитайки като смекчаващо обстоятелство чистото ѝ съдебно минало.

В съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура – Варна не поддържа протеста, но не го и оттегля. Счита, че фактическите констатации, установени в хода на първоинстанционното производство, са правилни и се обосновават от правилния анализ на доказателствата.

Повереникът на частните обвинители изразява принципно съгласие със становището на прокурора. Посочва, че единственото допуснато нарушение е приемането и цененото на представения по делото частен запис. Твърди, че той е недопустимо доказателствено средство по см. на чл. 105, ал. 2 от НПК.

Защитникът на подсъдимата твърди, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и изключително добре мотивирана. Посочва, че представения запис не е основното доказателствено средство, на база на което е постановена присъдата. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и мотивирана и моли да бъде потвърдена.

В правото си на последна дума подсъдимата моли присъдата на Районния съд да бъде потвърдена.

Съдът, след собствена преценка на събраните по делото доказателства с оглед вменените му задължения по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна проверка на постановения акт по отношение на правилността, обосноваността и справедливостта му, намира за установено следното:

Към 2016 г. подс. Н. работела като брокер на недвижими имоти. Тя живеела в гр. Варна, кв. "Галата", ***, НИ с идентификатор ************, в който притежавала къща с двор. В същия недвижим имот частните обвинители Н. Д. Н. и К. А.а Д.а притежавали в режим на съпружеска имуществена общност 300 кв. м. от недвижимия имот с обща 2 площ 764 кв. м. с идентификатор ************ и 1/2 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда със застроена площ 111 кв.м., с идентификатор ***********, построена в описания имот. Останалата 1/2 ид. ч. от жилищната сграда била придобита чрез договор за дарение от подс. К. Н..

Съпрузите Н. Н. и К. Д.а ползвали първия етаж от двуетажната сграда, а подс. Н. ползвала отделна, прилепена към нея сграда. Св. Н. бил пристроил към къщата и друга сграда, на три етажа, без да има издадено разрешително за строеж.

В съседство на св. Н. и съпругата му живеели негови роднини. Срещу къщата на св. Н. живеела св. Савка Калчева, която била внучка на брата на бащата на св. Н.. В съседство на имота на частните обвинители, на ул. "Ч." № 14, живеели св. Иван Рашков и св. Илиян Рашков, които били съответно съпруг и син на починалата сестра на св. Н.. Частният обвинител не бил в добри отношения с роднините си и не общувал с тях.

Първоначално подс. Н. не поддържала отношения със съсобствениците си. В края на 2015 г. подс. Н. се запознала със св. П. В. като на 17.03.2016 г. двамата сключили граждански брак. Те заживели в имота на подсъдимата, находящ се в гр. Варна, кв. "Галата", ***. На 19.08.2016 г. бракът между тях бил прекратен, но двамата продължили да живеят заедно до пролетта на 2018 г. По време на съвместното им съжителство подсъдимата често била подложена на вербална и физическа агресия от страна на В., вследствие на което търсила медицинска помощ. В този период тя отчуждила множество придобити от нея в индивидуална собственост недвижими имоти, както и придобила и отчуждила различни МПС.

Междувременно частната обвинителка Д.а се разболяла, като станала трудно подвижна и зависима в житейски план от св. Н. Н., който поел изцяло грижите за нея.

След като св. В. заживял с подсъдимата, постепенно той се сближил със св. Н.. Срещите между тях станали ежедневни. В разговорите им Н. му споделил, че притежава недвижими имоти в местност „Зеленика" и в местност "Ракитника". Двамата обсъждали планове за изграждане на съвместен бизнес – сладкарски цех в имота на св. Н. в местност „Зеленика".

Двамата водели разговори и за узаконяване на незаконната постройка, изградена в имота му в кв. „Галата“. В тази връзка св. Н. и св. В. провели 3 разговор с внука на св. Н. – св. Н. Д.. Частният обвинител поискал от внука си да изтегли кредит в размер на 20 000 лв. и да му го предаде, за да ги използва за узаконяване на сградата. Св. Н. и св. В. обещали на св. Н. Д., че ще му помагат с погасяването на вноските. Св. Н. Д. изтеглил от банкова институция паричен заем в размер на 20 000 лева и я предал на св. В., в присъствието на дядо си, като за предадените пари не бил съставен никакъв документ. Впоследствие кредитът бил обслужван от св. Н. Д..

Част от разговорите, които водел с частния обвинител Н., св. В. записвал с мобилния си телефон.

На 27.12.2016 г. подс. К. Н. и св. Н. Н. отишли в кантората на нотариус Ст. К.. Нотариусът извършила заверяване на съдържанието на пълномощното и на поставения пред нея подпис от св. Н.. Със съставеното пълномощно упълномощил подс. К. Н. да извършва от негово име разпоредителни сделки със собствения му недвижим имот с площ 2 649 кв. м., находящ се в гр.

Варна, район „Аспарухово, кв. "Галата", местност „Зеленика" с идентификатор ***. Правомощията били подробно описани, сред които да приема плащания в брой или по банков път, вкл. на капаро и продажна цена.

На 03.01.2017 г., отново пред нотариус Ст. К., св. Н. попълнил собственоръчно и подписал декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и чл. 25, ал.

8 от ЗННД.

Междувременно, подс. К. Н.а набавила всички документи, необходими за продажба на имота. Чрез свой познат - св. Пл. П. тя се свързала със св. Св.

Ст., който работел като брокер в агенция „Хоум Ту Ю", тъй като искала да се намери купувач за този имот. Св. Иванов поискал да го види. Подсъдимата го завела, като обяснила, че той е на не н роднина. Имотът бил ограден с телена мрежа и на него имало табела, че се продава. Няколко дни по-късно тя му предала копия от документите относно собствеността на имота като по негова преценка имотът можело да се продаде за около 50 000 евро. Подсъдимата посочила, че парите трябват и не може да чака намирането на купувач.

Заявила, че ще продаде имота за 10 000 лв. Тъй като тази цена му се сторила изгодна, св. Иванов решил да го купи, а след това да го продаде на по-висока цена.

Така, на 17.01.2017 г., в гр. Варна, пред нотариус В. П., св. Н. подписал 4 пълномощно, нотариално заверено, с което упълномощил подс. Н., да го представлява пред банка „ДСК“ ЕАД и нейните клонове в страната, като тегли и внася неограничено суми от банковите му сметки в лева и валута, да ги закрива и открива нови, както и да ползва всички услуги, предлагани от банката, подписвайки го, където е необходимо. В пълномощното била вписана и клауза, даваща право на подс. да подписва от името на собственика на имота и обратно писмо или споразумение относно недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово, кв. "Галата", местност „Зеленика" с идентификатор ***. като пълномощник, още същия ден подсъдимата открила банкова сметка с титуляр св. Н. в банката.

На следващия ден – 18.01.2017 г., подс. К. Н., в качеството си на пълномощник, продала имота, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово, кв. "Галата", местност „Зеленика" с идентификатор *** на св. Св.

Ст. за сумата от 10 000 лв. Сделката била изповядана пред нотариус Ж. Т.. В съставения нотариален акт като продажна цена на имота била вписана тази по данъчна оценка, а именно сумата от 57 320,00 лева.

С оглед удостоверяване на извършеното плащане по сделката сумата от 57 320,00 лева била преведена на 18.01.2017 г. от името на купувача св.

Стоянов по сметка на св. Н. Н. в банка „ДСК" ЕАД на два пъти, както следва:

29 000, 00 лв. и 28 320,00 лева, а междувременно подсъдимата като пълномощник на св. Н., съгласно изготвеното и заверено от нотариус В.

Петров пълномощно на два пъти извършила тегления на каса от сметката на Н. в банка „ДСК" ЕАД, като изтеглила съответно сумите от 28 850,00 лева и 6 000,00 лева, а на следващия ден – сумата от 22 200,00 лева.

След около месец по-късно подс. Н. се свързала със св. Стоянов и му казала, че е намерила купувач за имота, който ще го закупи на много изгодна цена. Св. Стоянов първоначално заявил, че не иска да продава имота, но бил склонен да го продаде след като провел разговор със св. В., който намерил доводи, с които го убедил.

Св. Стоянов подготвил необходимите за продажбата документи и на 28.02.2017 г. той и съпругата му продали имота в местност „Зеленика" с идентификатор *** на „Баск" АД с управляващ и представляващ св. Красимир Иванов Илиев. Сделката била изповядана отново пред нотариус Ж. Т.. В издадения нотариален акт като продажна цена на имота била вписана 5 сумата от 57 320,00 лева, представляваща данъчната оценка на имота, която била преведена по банкова сметка на продавачите. Св. Стоянов получил дадените от него пари за придобиването на имота, както и разходите, направени по сделката, а останалата сума получила подсъдимата.

Във връзка с продажбата на този имот св. Н. собственоръчно изписал и подписал споразумение, в което посочил, че е получил от подс. К. Н. сумата от 58 000 лв.

На 26.02.2017 г. между св. Н. Н. и К. А.а Д.а, от една страна, като обещатели и подс. К. Н., от друга страна, като бъдещ купувач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С него страните поели задължение за сключване на окончателен договор за покупкопродажба до 30.11.2017 г., по силата на който подсъдимата следвало да придобие собствеността върху притежаваните от Н. Д. Н. и К. Д.а недвижими имоти, а именно 1/2 ид. ч. от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 111 кв. м. и 300.00 кв. м. ид. ч. от дворното място с обща площ от 937 кв. м. срещу цена от 150 000,00 лева.

С договора били уговорено още, че при подписването му бъдещият купувач е заплатила на обещателите в брой задатък /капаро/ в размер от 100 000,00 лева, а остатъкът от продажната цена в размер на 50 000,00 лева да бъде заплатен в деня на подписване на окончателния договор. Продавачите се задължили до 26.08.2017 г. да узаконят и да се снабдят с валидно удостоверение за търпимост на построената в югоизточната част на ПИ сграда с идентификатор ***********.2, а при неизпълнение на това задължение страните се съгласяват продажната цена да е 100 000 лева.