Определение № 1347 от 02.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. Варна, 02.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900795 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. 16 556 / 11.07.2022г. от “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 238 / 16.06.2022г., постановено по т.д. № 795 по описа за 2021 година на Варненски окръжен съд, като се присъди пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 012 лв.

В молбата се излага, че неправилно съдът е уважил направеното от ищеца възражение за прекомерсност на адвокатското възнаграждение, като го е намалил към изчисления съобразно материалния интерес минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че както с оглед тълкуването, дадено в т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и от правилата на чл. 68 и чл. 72, ал.2 ГПК и на чл. 2, ал.5 НМРАВ се извеждал извод, че за всеки от предявените искове поотделно следвало да се определи минимален размер на адвокатското възнаграждение, съобразно правилата на чл. 7 и чл. 8 от Наредбата. Сочи, че това е така, тъй като основателността на исковете произтичала от реализирането на различни фактически състави и в различен период от време.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „Глобо Енерджи“ ЕООД, ЕИК 200495471, не изразява становище по молбата.

Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Глобо Енерджи" ЕООД, ЕИК 200495471, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4, представлявано от К. – К. Д. - управител, срещу „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки от двамата членове на управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д., Даниела Колева Димитрова, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1/ сумата от 21 710,51 лв. /двадесет и една хиляди седемстотин и десет лева и 1 петдесет и една стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2018г. на произведена електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012г. по дебитно известие № 127 / 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба -16.11.2021г. до окончателното й изплащане.

2/ сумата от 6 434,71 лв. /шест хиляди четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 21 710,51 лв. за периода от 16.12.2018г. до 15.11.2021г.;

3/ сумата от 177 268,15 лв. /сто седемдесет и седем хиляди двеста шестдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. октомври 2018г. на произведена в количество 826.030 МWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №195/24.02.2012г. по депитно известие № 128 /30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021г. до окончателното й изплащане.

4/ сумата от 52 540,43 лв. /петдесет и две хиляди петстотин и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 177 268,15 лв. за периода от 16.12.2018г. до 15.11.2021г.;

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил изцяло исковете, като съобразно изхода на спора е присъдил и разноски. Разноските са присъдени след тяхното редуциране по своевременно направено от ищцовата страна възражение за прекомерност.

Мотивите на съда, отразени в постановеното решение са в насока, че не е налице основание за определяне на отделно възнаграждение по всеки иск, тъй като съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът се определя на база интерес, т.е. върху съвкупно претендираните парични средства. На следващо място, ВОС е приел, че делото не е с фактическа сложност, а фактът, че настоящият спор е пореден такъв за ответната страна, води до понижаване на правната му сложност.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът по исковете е уговорил и платил адвокатско възнаграждение в размер на 9012 лева за процесуално представителство и защита в производството по т.д. № 795/ 2021 год. на ВОС, като уговореното възнаграждение е поотделно за двата обективно съединени иска, ведно с акцесорните претенции към всеки от тях.

Съдът не споделя доводите на ответника, изложени в молбата му. Съобразно чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един по отделно. В този смисъл и освен броя на исковете, следва да се вземе предвид и техния вид. Както е посочено и в мотивите към постановеното решение /в частта за разноските/, двата главни иска са напълно идентични, като произтичат от един правопораждащ факт, а единствената разлика е в периодите на дължимост, а исковете за обезщетения за забава са изцяло в зависимост от основателността на исковете за главница.

Отделно, съдът съобрази и Определение No 29 / 20.01.2020г., постановено по ч.т.д.

2982 / 2019г. на ВКС, II т.о., съобразно което „ когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Когато обаче с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското 2 възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.“.

С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв. възнаграждение, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.

Мотивиран от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 16 556 / 11.07.2022г. от “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, с искане за изменение в частта за разноските на Решение N o 238 / 16.06.2022г., постановено по т.д. № 795 по описа за 2021 година на Варненски окръжен съд, като се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 012 лв. /девет хиляди и дванадесет лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3