Присъда № 74 от 06.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 96/2025
- Вид
- Присъда № 74
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 22.03.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.197, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.57, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №74 от 06.03.2025 г. по НОХД №96/2025 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу А. Н. Г., ЕГН **********, за това, че:
На 30.01.2024 г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ – 1 бр. бутилка 700 мл водка „Абсолют“, на стойност 17.51 лв, от владението на Д.В.А., управител на магазин „Анджи“, собственост на „Маджестик груб БГ“ ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК.
В хода на съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание лишаване от свобода, което при приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК, да бъде редуцирано с 1/3 за срок до четири месеца при първоначален общ режим.
Защитникът на подс. А. Н. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че деянието представлява маловажен случай съгласно чл.194, ал.3 НК, както и че поради осъщественото от подсъдимия възстановяване стойността на инкриминираната вещ, следва да се приложи нормата на чл.197, т.2 НК, поради което моли съда, да признае подсъдимия за виновен за извършване на деяние с квалификация по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК и да наложи предвиденото наказание „глоба“.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2024 г. около 13.30 ч., подс. А. Н. влязъл заедно със свои приятели – свидетелите Д.С., С.С. и Й.А. в магазин за хранителни стоки „Анджи", находящ се на ул.
"Гладстон" №12 в гр. Варна, стопанисван от „Маджестик Груп БГ“ ЕООД гр. Варна.
Подсъдимият се насочил към щанда за алкохол и взел от там бутилка 700 мл водка „Абсолют“ и докато се намирал зад своите приятели я прибрал под връхните си дрехи. Тези негови действия били забелязани от свид. Д.Л. – продавач-консултант в магазина, която по това време наблюдавала поведението на младежите в монитор, показващ записите в реално време от охранителните камери в обекта. Същевременно в магазина влязла и свид. Н.К., работеща в съседен магазин, която попитала свид. Д. Л., защо се е втренчила в монитора и последната й обяснила, че е клиент е пъхнал бутилка водка в дрехите си и възнамерява да напусне магазина, без да плати. В това време подс. А. Г. преминал покрай касовата зона, без да заплати намиращата се в дрехите му бутилка водка и напуснал обекта, незабавно след което побягнал. Веднага той бил подгонен от свид. Н. К., то тя не успяла да го настигне и като се върнала попитала намиращите се пред обекта младежи – свидетелите Д. С., С. С. и Й. А., как се казва момчето, което побягнало и те отговорили, че се казва А.. Малко по-късно в същия ден тримата младежи се срещнали с подс. А. Г., който им казал, че откраднал бутилката, защото нямал пари, както и че я изгубил докато бил подгонен.
За случилото се била уведомена свид. Н.А. – управител на магазин „Анджи“, 1 която пристигнала в обекта и прегледала записите от охранителните камери, след което уведомила свид. Н. Г. - упълномощен представител на „Маджестик Груп БГ“ ЕООД и подала сигнал до Второ РУ, ОД МВР Варна.
В хода на образуваното досъдебно производство били приобщени предадени записи от камери за видеонаблюдение в търговския обект като изготвена лицевоидентификационна експертиза дала заключение, че извършител на деянието е подс. А. Г..
В хода на съдебното производство е представен документ за внасяне стойността на инкриминираната вещ по депозитната сметка на РС Варна.
Видно от приобщената справка за съдимост, към инкриминираната дата подс.
А. Г. има предходно регистрирано осъждане по НОХД №1512/2023 г. в сила от 12.08.2023 г., за престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено на 05.09.2022 г. с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок четири години.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на стореното признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимия признание се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протоколи за разпит на свидетелите Д. Л., Н. К., Д. С., С. С., Й. А., Н. А. и Н. Г., заповед за провеждане на инвентаризация №7 от 31.01.2024 г., протокол за липси и излишъци от 31.01.2024 г., протокол за разпознаване на лица и предмети от 09.05.2024 г., ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 09.02.2024 г., протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 26.03.2024 г. и заключения по съдебно-оценителна и видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А. Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:
На 30.01.2024 г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ - 1 бр. бутилка 700 мл водка „Абсолют“, на стойност 17.51 лв, от владението на Д.В.А., управител на магазин „Анджи“, собственост на „Маджестик Груп БГ“ ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието представлява маловажен случай и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е заместена – престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че противозаконно отнема съответната чужда движима вещ.
Причини за извършване на престъплението – незачитане неприкосновеността на собствеността и стремеж към противоправно облагодетелстване.
Квалификацията на деянието като маловажен случай съобразно чл.93, т.9 НК се обуславя, както от незначителността на вредните последици от престъплението, чиято стойност 17.51 лв е действително твърде несъществена, така и от множествеността и съществеността на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства – млада възраст и тежко семейно положение на подсъдимия, който от ранна възраст е без родители и е израснал в институции без семейна грижа, подкрепа и възпитание, недобро здравословно състояние на подсъдимия, който в хода на съдебното производство провежда лечение в Клиника по психиатрия при УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна, възстановяване себестойността на инкриминираната вещ, оказано съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство и направено в съдебната фаза признание. Преценени в своята съвкупност, констатираните незначителни вредни последици от деянието и множество съществени смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние спрямо 2 обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Действително, подсъдимият е извършил процесното деяние по време на изпитателния срок на негово предходно осъждане за тежко умишлено престъпление, но от една страна, относителната тежест на това единствено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът счита за несъществена спрямо констатираните незначителност на вредните последици от деянието и множество и съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна, именно това отегчаващо отговорността обстоятелство напълно правилно е вече отчетено като основание производството да не бъде прекратено в досъдебната фаза на основание чл.9, ал.2 НК поради малозначителност.
Също така, с оглед осъщественото чрез внасяне на инкриминираната стойност по депозитната сметка на РС Варна, заместване на откраднатата вещ преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, приложение следва да намери и квалификацията по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3 НК.
При сторената от съда констатация за съставомерност на процесното деяние по привилегированите състави на чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК, в частта относно първоначално възведената с обвинителния акт квалификация на деянието по основния състав на чл.194, ал.1 НК, съгласно чл.304, пр.1 НПК подс. А. Г. следва да бъде признат за невиновен, поради установяване за тази част от обвинението, че деянието не е извършено.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. А. Г., съдът прецени като ниска степента на обществена опасност на конкретното престъпление основно поради констатираната незначителност на конкретния вредоносен резултат, но и предвид осъщественото заместване на инкриминираната вещ. Същевременно, съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност на подсъдимия към момента на извършване на деянието, от една страна поради регистрираното предходно осъждане за тежко умишлено престъпление от общ характер и факта, че настоящото деяние е осъществено преди да е изтекъл изпитателния срок на предходно наложеното наказание, а от друга страна, предвид констатираните множеството и съществени смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. А. Г.. При изтъкнатите съображения и основно поради констатираната средна по степен обществена опасност на подс. А. Г., съобразно чл.54 и чл.57, ал.1 НК, съдът намира за приложимо по-тежкото измежду двете алтернативно предвидени наказания в привилегированата норма на чл.197, т.2 НК, а именно – “пробация”, чрез пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок шест месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок шест месеца.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3