Определение № 407 от 31.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600427 по описа за 2022 година С определение № 603 от 30.09.2022 г. по НОХД № 504/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е оставено без уважение искането на Окръжна прокуратура – * за изменение на взетата по отношение на подсъдимия В. М. В. мярка за неотклонение от "домашен арест " в „задържане под стража“.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура – * с оплакване за неговата неправилност и необоснованост. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като спрямо подсъдимия бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Срещу частния протест е постъпило възражение от адв. И. Л., в качеството й на защитник на подсъдимия В., в което се излагат доводи за неговата неоснователност и се предлага да бъде оставен без уважение Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид направените оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, намира частният протест за процесуално допустим, а разгледан по същество - за основателен. Съображенията за това са следните:

В. М. В. е подсъдим по НОХД № 504/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора, образувано на 14.06.2022 г., за престъпление по чл. 116, ал. 1, т.

9 вр. чл. 115 НК.

1

В хода на воденото по делото досъдебно производство, на 24.03.2021 г., спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

След образуване на съдебното производство, в производство по реда на чл. 270 НПК, мярката за неотклонение спрямо подсъдимия В. е изменена с определение от 07.07.2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в „домашен арест“, за която е постановено да се контролира от РУ на МВР – * и чрез средство за електронно наблюдение от ОС „Изпълнение на наказанията“ – * при ГД „Изпълнение на наказанията“.

Във връзка с постъпила по делото молба, с разпореждане № 840 от 12.09.2022 г. на съдията – докладчик, на подсъдимия В. е разрешено да напусне жилището, в което изтърпява наложената му мярка за неотклонение, общо на десет дати – на 14, 19, 23 и 28 през месец септември 2022 г. и на 3, 7, 12, 17, 21 и 26 през месец октомври 2022 г., за времето от 09.00 часа до 12.00 часа на всяка дата, за да посети конкретен лекар по дентална медицина и да проведе необходимото лечение, съобразно даденото от последния писмено заключение, приложено към молбата. По делото няма представени доказателства, които да установяват на посочените дати подсъдимият В. действително да е посещавал денталния кабинет и да му е провеждано лечение.

От показанията на разпитаните в проведеното на 29.09.2022 г. съдебно заседание по делото пред окръжния съд свидетели Д. Н. - живяла на съпружески начала с пострадалия и П. М. – приятел на пострадалия, се установява, че на 23.09.2022 г., в периода между 11 - 12 часа, докато двамата, заедно с още едно лице, са чакали пред медицинаски център в гр. *, покрай тях е минал подсъдимият В., който отправил към Н. и М. заплахи и закани с убийство. Заявеното от двамата свидетели кореспондира с приложените към въззивния частен протест докладна записка на мл. разузнавач в група „ПКП – Линейна“, сектор „КП“ при * РУ – * за образувана проверка по полицейска преписка от 23.09.2022 г., две заявления до началника на същото районно управление на полицията и три броя сведения на различни лица, две от които са от свидетелите Д. Н. и П. М.. Тази среща – като дата и часови отрязък, не се отрича и от самия подсъдим, видно от съдържанието на входирания на 26.09.2022 г. и приложен по делото сигнал от него до ОС – Стара Загора, с 2 копие до наблюдаващия прокурор в ОП - * и РП – *. Основната разлика с твърдяното от свидетелите е посоченото от подсъдимия, че не той, а свидетелят П. М. му е отправил закана с убийство.

При тези данни настоящата инстанция счита, че наложената на подсъдимия В. мярка за неотклонение "домашен арест" не гарантира добросъвестно процесуално поведение от негова страна. Още в хода на воденото по делото досъдебно производство, при определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда, в производство по чл. 64 и чл. 65 НПК, първоинстанционните и въззивни състави са отчели опасността В., тогава обвиняем, да извърши престъпление, с оглед установените опити от негова страна за въздействие върху хода на разследването, включително и чрез осъществяване на натиск от всякакво естество на призовани по делото лица с различно процесуално качество. Впрочем, това обстоятелство е отчетено и от въззивния състав, променил мярката му за неотклонение в „домашен арест“, за което основният мотив е бил, че с продължаване срока на задържане намалява интензитетът на опасността от извършване на престъпление.

Описаното по-горе обаче сочи, че в хода на първоинстанционното съдебно производство по делото тази опасност продължава да е реална. С поведението си на 23.09.2022 г. подсъдимият е извършил нарушение на наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“, тъй като на тази дата му е било разрешено единствено лично да посети и комуникира само със специалиста в денталния кабинет. Разрешение за други срещи и личен словесен контакт с други лица, включително и със свидетели по делото, не му е било давано.

Въпреки това подсъдимият е превишил обема на предоставените му по изключение права извън наложената му с домашния арест изолация. При тези данни е налице нарушение по смисъла на чл. 66, ал. 1, предл. 3 НПК, което води до промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК, поради което окръжният съд е следвало да уважи предложението на представителя на прокуратурата като замени марката за неотклонение "домашен арест" със "задържане под стража", тъй като са налице законовите предпоставки за това. Като е оставил без уважение предложението на прокуратурата, съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 66, ал. 1 НПК.

С оглед на изложеното,

3 постановеното определение на

Старозагорския окръжен съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а мярката за неотклонение на подсъдимия В. В. „домашен арест", контролирана и чрез средство за електронно наблюдение, следва да бъде заменена със "задържане под стража", която в случая е съответна на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и обезпечава целите по чл. 57 НПК.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 603 от 30.09.2022 г., постановено по НОХД № 504/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия В. М. В. от "домашен арест", контролирана и чрез средство за електронно наблюдение, в "задържане под стража".

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на началника на затвора – *, на директора на ОД на МВР – *, на директора на ОЗ „Охрана“ – * и на началника на ОС „Изпълнение на наказанията – *, за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4