Решение № 2471 от 04.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.06.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На девети май две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Мирослава

Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 4634 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” от

ГПК вр. чл.

422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление

***, п. к. 1527, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на А.П.Т.,

ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 16708/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 956,86 лв. (деветстотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неплатен остатък от главница, по Договор за паричен заем

№ 2364071, сключен на

10.08.2015 г. между ******и А.П.Т., вземанията по който са прехвърлени от страна на

******в полза н. „А.з.к.н.п.з.”

ООД по силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения

(цесия) от 30.01.2017 г.; сумата от 13,74 лв. (тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2015 г. до 12.01.2016 г.; сумата от 287,46 лв. (двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от

166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода от 12.01.2016 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че на 10.08.2015 г. между

******и А.П.Т. бил сключен договор за кредит

№

2364071, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 5000 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлизало на 5338,80 лв., която сума била разсрочена на 22 седмични вноски - всяка по 242,65 лв. с краен падеж 12.01.2016г. Заемателят не изпълнил уговореното си задължение да представи обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, вследствие на което му била начислена неустойка в размер на 1939,52 лева, която била разпределена на 22 равни части към погасителните вноски. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, неплатения остатък от задължението на ответника било в общ размер на 1416,74 лв., като били платени 6064,76 лв.

По силата на Приложение № 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. ******прехвърлил н. „А.з.к.н.п.з.” ООД цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответникът се уведомява с приложение към настоящата искова молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен процесуален представител, с който оспорва иска. Сочи, че с признатите от ищеца плащания по заема на стойност 6064,76 лв. е погасено задължението по него по см. на чл. 23 ЗПК, тъй като уговорената неустойка от 1939,52 лв. е нищожна по см. на чл. 143 т. 5 ЗЗП.

С въвеждането й под отлагателно условие се е променила погасителната вноска и целия погасителен план без знанието и информираното съгласие на потребителя. По същите съображения оспорва задължението за лихви.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 16708/2017г. на

ВРС се установява, че в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.П.Т., ЕГН ********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба.

От писмените доказателства

- копия от: договор за паричен заем №2364071/10.08.2015г. с предложение за сключване на договора от 10.08.2015г.; тарифа на ******; рамков договор от 30.01.2017г. за цесия с Приложение №1/01.09.2017г.; пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията; Уведомление до А.П.Т., се установява, че: че на 10.08.2015 г. между ******и А.П.Т. бил сключен договор за кредит

№

2364071, съгласно който дружеството като заемодател предоставя на ответника сума в размер на 5000 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлиза на 5338,80 лв., която сума била разсрочена на 22 седмични вноски - всяка по 242,65 лв. с краен падеж 12.01.2016г. Уговорено е задължение за заемателя да представи обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 1939,52 лева, която била разпределена на 22 равни части към погасителните вноски. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. С

Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1/01.09.2017г. към него, заемодателят цедирал неплатените си вземания по договора за заем на заявителя-ищец, който уведомил длъжника за цесията с покана към настоящата искова молба.

Според заключенето на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза общо платената по договора сума е 6046,76 лв., като при счетоводното отразяване на погасяването на задълженията по него, от заемодателя не е спазена поредност - разноски, лихви, главница.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 вр. чл. 99