Решение № 84 от 08.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. *** , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Н.Р.Х. като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500084 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 67 от 16.02.2021г. по гр.д № 1562/2020 г. по описа на РС - ***, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК 116052117 със седалище и адрес на управление с.Самуил, ул. Д. Благоев №1А, представлявано по пълномощие от адв. Н.К. да заплати на Н.Й. н., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 40000лв. /четиридесет хиляди лева/, явяваща се обезщетение за причинени му неимуществени вреди от трудова злополука от 02.10.17г., при която е починал неговия син, ведно със законната лихва, считано от 02.10.17г. до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за горницата над 40000лв. до първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК 116052117 със седалище и адрес на управление с.Самуил, ул. Д. Благоев №1А, представлявано по пълномощие от адв. Н.К. да заплати на В. Д. Н., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 40000лв. /четиридесет хиляди лева/, явяваща се обезщетение за причинени й неимуществени вреди от трудова злополука от 02.10.17г., при която е починал нейният син, ведно със законната лихва, считано от 02.10.17г. до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля иска за горницата над 40000лв. до първоначално предявения размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК 116052117 със седалище и адрес на 1 управление с. Самуил, ул. Д. Благоев №1А, представлявано по пълномощие от адв. Н.К. да заплати на адвокат К.К. сумата от 3460лв. /три хиляди четиристотин и шестдесет лева/ определено възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА общо за двамата ищци.

ОСЪЖДА Н.Й. н., ЕГН ********** и В. Д. Н., ЕГН ********** да заплатят на ТРАКЦИЯ АД, ЕИК 116052117 с.Самуил сумата от 912лв.

/деветстотин и дванадесет лева/ съдебни разноски.

ОСЪЖДА ТРАКЦИЯ АД, ЕИК 116052117 да заплати по сметка на РРС сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/ дължими държавни такси върху уважените искове.

Недоволен от това решение, в ОСЪДИТЕЛНИТЕ части, с които ответникът е осъден да заплати горепосочените суми, е останал жалбоподателят ТРАКЦИЯ АД, ко йто го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Т.А. Д. от АК - ***. Намира решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Определените от първоинстанционния съд обезщетения били завишени и несъобразени с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Отделно от това, неправилно първоинстанционния съд е приел, че наследодателя на ищците не е действал в условия на груба небрежност.

Жалбоподателя, сочи че починалият самоволно извършил огнева работа, без необходимото разрешение, както и че не е използвал предоставените му от работодателя лични предпазни средства – позициониращ колан с въже, който е следвало да бъде закачен. Неправилен бил и извода на съда, че ответникът не е предоставил на работника пълен комплект лични предпазни средства.

Съдът в нарушение на ГПК използвал материали от досъдебното производство. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени, евентуално – обезщетенията да бъдат намалени поради съпричиняване. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбите страни, чрез пълномощника си адвокат К.К. от АК – ***, депозира отговор на жалбата.

Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му адвокат Т.А. Д. от АК - ***.

Поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемите страни не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат к. К. от АК – ***. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни съображения. Пълномощникът прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт 2 и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства – преписи от преписката от Изпълнителна агнеция „Главна инспекция по труда“, относно процесната трудова злополука, както и от образуваните АНД и КАНД, по жалби срещу НП издадени по преписката. Приет е и препис от протокол от о.с.з. от 30.03.2018г. по гр.д. № 186/2018г. по описа на РС-***, видно от който, на осн. чл. 234 ГПК, е била одобрена спогодба сключена между работодателя от една страна и от друга – съпругата и детето на починалия. С тази спогодба страните се споразумели, че работодателят ще заплати на съпругата и детето на починалия обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесната трудова злополука. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водения от работодателя негов работник свидетеля Ш.И.Р.. Същият обяснява, механизма на злополуката, сочи че пострадалият е бил оборудван с предпазни средства, включващи работни дрехи, ръкавици, предпазни колан с въже и катарама. Свидетелят не може да посочи, дали пострадалият е бил закачил катарамата си на парапета на вагонцистерната. Тези доказателства обаче не променят извода на съда за неоснователност на въззивната жалба.

По възражението, че първоинстанционния съд в нарушение на процесуалния закон е използвал показания на свидетели събрани и цитирани в експертизите извършени в хода на досъдебното производство по ДП сл. дело № 33/2017г. по описа на ОСлО.

Възражението е неоснователно. Видно от мотитивите на обжалвания акт, е че първоинстанционният съд не се е позовал на експеритизи и свидетелски показания събрани в горецитианото досъдебно производство, а е изградил изводите си само въз основа на доказателствата събрани в настоящото производство.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или 3 служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука –02.10.2017 г., между ответното дружество и Г.Н.Й. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „*****“, както и че на посочената дата на работното му място, вследствие на възникнала експлозия била причинена смъртта му.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО , според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представените разпореждане № 22 от 06.11.2017 г. на НОИ – Териториално поделение – *** по чл. 60, ал. 1 КСО /което не се спори, че е влязло в силачл. 58, ал. 6 КСО , л.

182 РС/ и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 5 от 24.10.2017г. на НОИ – Териториално поделение – ***, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО /л. 195-201, 186194 РС/ - Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., ГК.

Не се спори по делото, а и видно от Удостоверение за насл едници на починалия, е че ищците са негови родители /л. 17 РС/.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

Установено е по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите С.Б.Р. и П.С.П. /и двете без родство със страните – л. 288-290 РС/ , които подлежат на кредитиране като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал. Същите сочат, че ищците са имали изключително силна емоционална връзка със сина си, все още не могат да преживеят и да се примирят със загубата му. Когато научили за смъртта му били безутешни, в шок. Приживе Г. поемал разноските им, водел ги на лекар. Първоначално живеели в едно домакинство, но после родителите му отишли на село, но се виждали ежеседмично. След смъртта на Г. здравословното състояние и на двамата се влошило.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за 4 определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие – виж и т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС.

В разглеждания случай, след преценката на конкретно установените обстоятелства – внезапната смърт на синът им, който се е намирал в активна и трудоспособна възраст, е довела до негативни изживявания, стрес, болки и страдания с голям интензитет, изгубили са в негово лице морална и финансова подкрепа в живота си и същевременно отчитайки възрастта на ищците, икономическата обстановка в страната към момента на злополуката, в т. ч. ръста на икономически растеж и стандарта на живот, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение в размер на по 40 000 лв. за всеки един от ищците ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най-чист израз /виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК/.

Горепосочената сума е дължима ведно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането /трудовата злополука/ – виж Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., ІV г. о., ГК.