Определение № 2051 от 15.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2051 гр. София, 02.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, вр. чл. 270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н.Н., служебен защитник на подсъдимата Н. Н. А., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. по НОХД № 4821/2024 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение (МНО) на подсъдимата Н. Н. А. „домашен арест“.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Не се оспорва извода на първия съд за наличие на обосновано предположение, че подс. А. е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Възразява се срещу констатацията на районния съд, че съществува опасност от укриване или извършване на престъпление от страна на подсъдимата. В подкрепа на това становище се излагат доводи, че подсъдимата има установен адрес по делото, че се е явявала на всички съдебни заседания досега, както и че същата е неосъждана и срещу нея не се водят наказателни производства. Сочи се още, че подс. А. има дете с умствена изостаналост, за което се грижи сама, но в момента е препятствана да полага адекватни грижи. По тези съображения жалбоподателят счита, че не са налице законоустановените предпоставки за изпълняване на действащата МНО спрямо А..

Ето защо е отправено искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново такова, с което да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимата от „домашен арест“ в по-лека.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, от лице, което има право на жалба – защитника на подсъдимата, и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните:

Н. Н. А. е неосъждана (л. 17 СП, СРС). Същата има син – Г.Н. Н., който страда от умерена умствена изостаналост и значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение (л. 32 СП, СРС). По анамнестично снети данни, отразени в експертно решение № 92041/01.12.2021 г. на ТЕЛК, същият се обслужва от близките му.

С постановление на СРП от 23.02.2024 г., предявено на обвиняемото лице на 05.03.2024 г., Н. Н. А. е привлечена в качеството на обвиняема по досъдебно производство (ДП) № 117/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 2589/2024 г. по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1 от НК.

С определение от 07.03.2024 г., постановено по НЧД № 3335/2024 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, спрямо Н. Н. А. е взета МНО „домашен арест“ по посоченото досъдебно производство, като е определено изпълнението на мярката да бъде проследявано с електронно устройство.

Производството по НОХД № 4821/2024 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, е образувано по внесен на 02.04.2024 г. от СРП обвинителен акт срещу Н. Н. А. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

На 08.05.2024 г. по делото е проведено разпоредително заседание, в рамките на което съдът не се е произнесъл по мярката за неотклонение на подс. А..

По повод постъпило искане от защитника на подсъдимата за изменение на мярката за неотклонение на последната на 29.05.2024 г. е проведено открито съдебно заседание, в което СРС е разгледал искането по реда на чл.

248, ал. 1, т. 6 от НПК, като е потвърдил изпълняваната до момента МНО „домашен арест“. Съдът е приел, че продължават да са налице предпоставките за изпълняване на мярката за неотклонение спрямо подс. А., а именно – обосновано предположение в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, както и опасност от укриване и извършване на престъпление. За да констатира наличието и на двете посочени опасности, съдът е съобразил, че подсъдимата има адрес, който не се намира на територията на гр. София, от което е изводима опасност от укриване.

Опасността от извършване на престъпление е установена въз основа на предявеното обвинение, в частност от твърдения механизъм на извършване на 2 деянието, участието на други лица при извършването му и значителния размер на сумата, която е отнета. Съдът е приел, че подсъдимата косвено е признала за своето участие с изявлението си, че иска да възстанови част от инкриминираната сума. Не е констатирано необосновано забавяне по воденото производство, което да даде основание за изменение на МНО. Съдът е посочил, че влошеното здравословно състояние на сина на подсъдимата не е попречило на последната да пребивава на територията на гр. София, а от друга страна - изпълняваната МНО „домашен арест“ позволява на подсъдимата да полага грижи за сина й в домашни условия.

След внимателен анализ на материалите по делото въззивният съдебен състав намира, че контролираното определение е неправилно.

На първо място, от процесуална гледна точка въззивният съд счита, че редът за произнасяне по депозираното пред първия съд искане е този по чл.

270, ал. 1 от НПК, а не по чл. 248, ал. 1 от НПК, доколкото по делото вече е било проведено разпоредително заседание на 08.05.2024 г., независимо от това че при провеждането му съдът не е взел отношение по въпроса за мерките за процесуална принуда, изпълнявани спрямо подсъдимата. При все това предпоставките за изменение на мярката за неотклонение в съдебната фаза на наказателния процес са уредени в чл. 270 от НПК, поради което бележката на въззивния съд е единствено за прецизност и за да обозначи причината, по която настоящият съдебен състав се позовава само на чл. 270 от НПК при произнасянето си.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането на мярката за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат нейното изменение. Предпоставките за вземане, респ. продължаване на действието на мярката за неотклонение „домашен арест“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 62, ал. 2, вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 от НПК).

Въззивният съд намира, че не са налице всички необходими законоустановени предпоставки за изпълняване на МНО „домашен арест“ спрямо Н. Н. А..

Правната квалификация на повдигнатото обвинение срещу подсъдимата А. отговаря на изискването на първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, тъй като е за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години.

Налице е обосновано предположение за съпричастност на подсъдимата към извършване на инкриминираното деяние. Същото е изводимо предимно от показанията на свидетелите Е.В.Д. (пострадало лице), В.Р. И., П.Ю. А. и 3

К.М.В. и извършените от пострадалия разпознавания на съпричастните към отнемането на паричната сума лица. Нещо повече, самата подсъдима в обясненията си, дадени в досъдебното производство, признава, че е отнела пари от метална каса, находяща се в жилището на пострадалия Димитров, но сочи, че същата е била само в размер на 800 лева, половината от които е предала на св. К.В., тъй като същият й е помогнал да отнеме парите. От своя страна св. К.В. признава за участието си в инкриминираната деятелност и също заявява, че подс. А. е отнела само 800 лева, половината от които му е дала на него. В подкрепа на твърденията на подс. Н. А. и св. К.В. се явяват показанията на св. П. А., която признава, че първа е установила наличието на метална каса с пари в жилището на пострадалия и на два пъти е отнела суми в размер на около 1300 лева и около 2000 лева, след което е съобщила на подс.

Н. А. за наличния остатък от пари в касата, без да посочва конкретна сума на остатъка. В този смисъл показанията на св. Е.Д., че в касата е имало сума в размер на 10 000 лева и че е установил липсата на същата едва след посещението на подс. Н. А. в жилището му, на този етап се явяват изолирани.

Основателността на повдигнатото от СРП обвинение предстои да бъде проверена чрез събиране и проверка на доказателствата от досъдебното производство в рамките на съдебната фаза на процеса, като изложените дотук изводи не са такива по същество и не съдържат категорични констатации за виновността на подсъдимата, а се отнасят до вероятна нейна съпричастност към извършване на инкриминираното деяние. Въпреки това към настоящия момент липсват убедителни данни, че отнетата от подсъдимата сума надвишава 800 лева.

На следващо място, в противовес с първостепенния съд въззивният съд не установи наличието на нито една от алтернативно предвидените опасности в чл. 63, ал. 1 от НПК.

Видно от доказателствата по делото, подсъдимата А. е с установена самоличност и адрес по делото. Обстоятелството, че адресът на подсъдимата е в гр. Берковица не е попречило за редовното й призоваване от там. Нещо повече, след като е била призована, подс. А. се е явила на указаната дата, час и място, за да й бъде предявено постановление за привличане в качеството й на обвиняема по делото. Наличните по делото данни, че същата се препитава в гр. София и няма адрес в това населено място, сами по себе си не могат да обусловят извод за наличие на опасност от укриване.

Същевременно се установява, че подсъдимата е неосъждана. При това положение въззивният съд счита, че коментираните от първия съд характеристики на повдигнатото обвинение самостоятелно не са годни да послужат за обсноваване на опасност от извършване на престъпление.

Действително са налице данни, че се касае за престъпна дейност, извършена при съучастие и предварителен умисъл, но следва да се обърне внимание, че тези обстоятелства не са инкриминирани в обвинителния акт. Следователно същите не са възведени като механизъм на извършване на деянието така, както е приел първият съд. Единственото, което сочи на висока обществена 4 опасност на извършеното съгласно повдигнатото обвинение, е високата стойност на отнетата парична сума. Следва обаче да се отчете, че според въззивния съд не е налице обосновано предположение за отнемане на пълния размер на сумата от подс. А., а на значително по-малък такъв. С оглед това не се установяват факти, които да наведат до извод, че подсъдимата е лице със завишена степен на обществена опасност и че съществува риск същата да извърши престъпление.

Доколкото не са налице предпоставките за вземане на МНО „домашен арест“, но е налице обосновано предположение в извършване на престъплението, за което се търси наказателната отговорност на подс. А., както предвижда чл. 56, ал. 1 от НПК, то на подсъдимата следва да се определи по-лека мярка за неотклонение. Предвид обстоятелството, че подсъдимата досега е имала добро процесуално поведение, а и че същата е безработна и полага грижи за болния си син, определянето на МНО „гаранция в пари“ би представлявало прекомерна намеса в правата й понастоящем.

Предвид това подходяща в случая според настоящия съдебен състав се явява МНО „подписка“, която ще обезпечи участието на подсъдимата в наказателното производство.

По посочените съображения въззивният съд намира депозираната частна жалба за основателна, а контролираното определение на районния съд - за неправилно. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а частната жалба – уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 от НПК, СГС, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. по НОХД № 4821/2024 г. по описа на СРС, НО, 111и състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимата Н. Н.