Решение № 996 от 25.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. П.

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100501154 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Гитекс“ЕООД -ищец по гр.д. № 8249 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 902/11.05.2022 год.в частта ,с която са отхвърлени исковете на въззивника против „ПАМ-98“ЕООД –гр. Бургас и Е. П. Т. и С. Т.

Т. ,двамата от гр. *** ,че дължат солидарно на ищеца сумата от 9402,48 лв. главница-задължение по фактура № 20496/04.10.2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението 29.07.2021 г. до изплащане на задължението ,както и сума за неустойка в размер над 412,08 лв.до пълния претендиран размер от 757,14 лв. и за периода 27.05.2021 г. -31.07.2021 г.,както и в частта относно присъдените разноски ,дължими от ищцовото дружиство .

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон,постановено в противоречие с процесуалните правила ..

1

Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД ,която касае само еднородни вземания и не намира приложение в случая.Погасяването е следвало да се извърши по реда на чл. 76 ал. 2 ЗЗД ,доколкото се касае до главница ,лихви и разноски .Освен това условията и поредността на погасяване на задълженията по чл. 76 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се прилагат ,само ако липсват уговорки между страните ,които да определят други условия /цитира се ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2017 г. ОСГТК/.В срлучая е налице уговорка между страните – че редът на закриване на задълженияа е разноски ,лихви ,главница ,независимо от посоченото в платежния документ-чл. 13.4 от договора при условия на разсрочено плащане № 178/01.02.2013 г. за покупко-продажба на течни горива,подписан надлежно от двете страни.Т.е. налице е изрична договорка а именно ,че независимо от посоченото в платежния документ се прилага разпоредбата на чл. 76 ал. 2 ЗЗД при частично плащане.Лидно от експертизата по делото ,липсва и приемане от ищцовата страна на така извършеното плащане като погасяване на главница ,тъй като съгласно извършеното осчетоводяване ,претендираната сума ,представляваща част от главница е осчетоводена като дължима и с извършеното плащане са закрити неустойките,възникнали поради забавеното плащане .

Затова се сочи ,че извършеното на 27.05.2021 г. плащане на сумата от 28528,66 лв. ищецът правилно е закрил първо задължението за неустойка и след това-частично дължимата главница по процесната фактура ,поради забавеното плащане повече от една година ,като частта от неплатената главница продължава да се дължи от ответниците.

Твърди се ,че в случая са налице и останалите предпоставки за уважаване на ищцовите претенции:Налице е валидно сключен договор за доставка между двете дружества –при условията на разсрочено плащане от 01.02.2013 г.Срокът на договора е удължаван на основание подписани няколко анекса На основание този договор ищецът е извършвал доставка на ответника на горива ,за което да издавани и осчетоводявани фактури .За периода януари – юли 2021 г. неплатени са били две фактури –за сумите 130,01лв. и процесната фактура от 04.10.2019 г. – за сумата от 28 528,66 лв.Няма спор между страните за извършените доставки и надлежно издаваните фактури ,осчетоводени в счетодството на двете дружества ,за 2 която фактура е ползван и данъчен кредит ,видно от заключението на вещото лице .С извършеното на 27.05.2021 г. плащане на сумата 28 528,66 лв. са погасени неустойки ,дължими поради забавеното плащане на процесната фактура и начислени за периода 30.04.2020 г. -31.12.2020г.С така извършеното плащане са госени частично 19 126,18 лв. ,а остатъкът от 9408,48 лв. от главницата продължава да се дължи ,както и начмислените след 31.05.2021 г. неустойки за забавено плащане .

Атакува се решението и в частта за разноските,като се подчертава ,че въпреки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна ,съдът е присъдил общо възнаграждение от 1533 лв. за двама адвокати ,при положение ,че липсва правна и фактическа сложност .

Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и уважаване изцяло на исковите претенции ,включително и в частта за разноските ,дължими от ищцовото дружество .

Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемите –ответници по делото не са депозирали писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не вземат становище по въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били искове с правно основание чл. 79 ал. 1 предл.първо и чл.92 ЗЗД .

Представен е по делото договор за покупко-продажба на течни горива и други течни петролни продукти при условия на разсрочено плащане, по силата на който ищецът е доставял на ответника горива, а ответникът се е задължил да заплати тяхната стойност. Физическите лица са се задължили по договора като солидарни длъжници за задълженията на „ПАМ – 98” ЕООД. В чл. 13.1 от договора е предвидена неустойка за забава в размер на ОЛП плюс 10 % за първите девет дни просрочие, а след това – 20 % върху дебитното салдо на купувача в края на всеки календарен ден. В чл. 9.1 от договора е 3 предвидено, че плащането на задължението следва да се извърши в срок до 7 дни от извършване на доставката.

Не се спори между страните ,че за една от доставките е съставена фактура № 20496/04.10.2019 г. на стойност 28528,66 лева.Фактурата е описана в Дневника за продажби през месеца ,през който е издадена – м.октомври 2019 г. под № 35/вж. заключението по назначената счетоводна експертиза /.Данните по ДДС –дневниците за м. октомври 2019 г. на ищцовото дружество са подадени със справка-декларация за ДДС от 13.11.2019 г. .В счетоводството на ответното дружество фактурата е включена в Дневника за покупки през м. октомври 2019 г. /с пореден № 2/ и е декларирана в справка – декларация за ДДС от 14.11.2019 г.,като е ползван данъчен кредит от „ПАМ-98“ЕООД в размер на 4754,78 лв. Съставени са сметки за начислени неустойки за м. 07.2021 г. в размер на 161,82 лева, за м.

06.2021 г. – 156,60 лева, за 05.2021 г. – 438,72 лева,които са осчетоводени по дебитна сметка 411“Клиенти „ и по кредитна на сметка 792“Приходи от глоби и неустойки .

С уведомително писмо ответното дружество е уведомено от ищеца, че вземането по фактурата е прехвърлено на „Юробанк България“ АД по силата на договор за факторинг. На 27.05.2021 г. ответното дружество е заплатило на „Юробанк България“ АД сумата от 28528,66 лева, видно от приложеното платежно нареждане.

Съгласно справка по хронология на счетоводна сметка 411“Клиенти „ ,аналитична партида „ПАМ-98“ ЕООД,вещото лице е установило ,че на 04.10.2019 г. по банковата сметка на ищеца е извършен частичен превод по процесната фактура в размер на 19126,18 лв.В счетоводството на ищеца по партида „ПАМ-98“ЕООД салдото е в размер на 9402,48 лв.-неплатен остатък по процесната фактура и неплатени неустойки в размер на 757,14 лв.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил за основателно възражението на ответниците ,че с платежно нареждане от 27.05.2021 г. в полза на „Юробанк България „АД е заплатена цялата сума по фактурата ,като това плащане е погасило цялото задължение на ответното дружество за заплащане на главницата по договора и издадената фактура от 04.10.2019 г.И тъй като в платежното нареждане длъжникът изрично е посочил ,че погасява задължението по въпросната 4 фактура на ищеца,в случая е приложима разпоредбата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД ,даваща възможност длъжникът да индивидуализира задължението ,което плаща .Затова не е възприето твърдението на ищцовата страна ,че с плащането е погасена дължимата за периода 30.04.2020г.до 31.12.2020 г. неустойка за забава,дължима съгл.чл.13.1 от договора.След като длъжникът изрично бил посочил в платежното нареждане основанието за плащане на задължението си ,съдът е приел ,че не може да се приложи чл. 76 ал. 2 ЗЗД и първо да се погаси с плащането дължимата сума за неустойка ,а след това – част от дължимата главница по фактурата .Приел е ,че плащането следва да се отрази като погасяващо изцяло главницата по фактурата ,а неустойката остава дължима до датата на извършеното плащане – 27.05.2021 г. .Ето защо претенцията за главница е била отхвърлена като изцяло неоснователна , а искът за заплащане на неустойка е приет за частично основателен –за неустойката за периода 01.05.2021 г.до 27.05.2021 .

Настоящият съдебен състав счита изводите за неправилни .

С т. 1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Прието е, че за погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Условие за прихващане по реда на горната разпоредба е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента-напр. главница и лихви.

По отношение на изпълнението на парични задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви-възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения 5 винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата, с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от договорените възнаградителни и други определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент от дълга и към момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания, спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението, включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислени до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за заплащане на всички видове лихви.

Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора-първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължава да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111 б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата .

Приетото в мотивите на първоинстанционното решение противоречи на т. 1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. При частично плащане, което кредиторът е приел, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД задълженията се погасяват в опредЕ. поредност-най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Когато задължението е за главница и мораторни лихви, длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76 ЗЗД, да посочи кое от задълженията погасява, а когато кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасяват се първо лихвите и след това главницата. Освен това –принципът е в смисъл, че поредността на погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилага, ако липсва друга уговорка между страните, която да определи различни условия и ред за прихващане на изпълнението. Изрично в мотивите към Тълкувателното решение е посочено, че диспозитивното правило на чл.