Решение № 1397 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330201647 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-1030-010070/02.02.2023 г. на началник група в с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на П. И. Д. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 отЗДвП, а на основание чл. 183,ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Постановелнието се обжалва частично по отонение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и това по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП., като в частта за нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП същото е влязло в сила.

Жалбоподателят в съдебно заседание моли да се отмени НП с аргументи за неизвършване на нарушението, тъй като апаратът не отчел пробата, жалбоподателя счита , че не е отказвал, защото е дал проба за наркотици, същият не бил отказал да дава кръвна проба, но служителите на КАТ отказали да го съпроводят до болничното заведение.

Въззиваемата страна 03 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 27.12.2022 г. около 23:05 ч. свид. свид. Й. И. и И. Г. извършвали обход по 1 бул. “България“, като пред тях се движил автомобил марка Ауди , модел А4, с рег. № ****. При достигането до кръстовището на бул. България с ул. Дилянка, водачът на автомобила извършил забранена маневра обратен завой, което дало повод на служителите на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив да го спрат. Същите установили, че горецитираният автомобил бил собственост на МОГО България ЕООД – Клон Пловдив и бил управляван от П. И. Д.. Последният не представил контролен талон на автомобила и имал особено поведение, което мотивирало свид. И. да пристъпи към тестване на водача за наличие на алкохол в кръвта чрез проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № RNA-0182. Първоначално жалбоподателят отказал, но в последствие започнал да прави някакви опити, които не дали резултат.

Свид. И. обяснил неколкократно как да се дава пробата, но жалбоподателя продължил да прави неуспешни опити. Поради неадекватното поведение на Д., свидетелите И. и Г. го съпроводили до сградата на с-р ПП при ОДна МВР Пловдив, където му била извършена проба за наркотици, която дала отрицателен резултат. Там му бил съставен АУАН за отказ да даде проба за алкохол и другите две нарушения и талон за медицинско изследване, в който му било указано в рамките на 45 минути да стигне до УМБАЛ Свети Георги, същият му бил връчен в 23:40 часа, което било надлежно отразено и за което жалбоподателят се подписал. Същият подканил служителите на ПП при ОД на МВР Пловдив да го закарат и придружат да даде кръвна проба, но същите отказали, с аргумента че не извършват таксиметрови услуги. Със същият апарат около час по-рано била извършена валидна отрицателна проба за алкохол на друг водач.

За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. И. – актосъставител и свид. И. Г., както и от приложените към административнонаказателната преписка и изискани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване № 119336 от 27.12.2022 г., 2 бр. докладни записки, възражение, справка за нарушител –водач, от което се установяват повече от 60 нарушения на ЗДвП, санкционирани с НП или фиш, писмо от отдел „Вътрешна сигурност“ към ОД на МВР Пловдив, ведно с проба от 27.12.2022 г. извършена в 22.33 ч на 27.12.2022 г., оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че следва да подложи на анализ свидетелските показания. На първо място следва да се посочи, че съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, които напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, а именно АУАН, талон за медицинско изследване и 2 бр. докладни записки съставен и съответно на 04.01.2023 г. и на 05.01.2023 г. по случая и заведени в С-р ПП ОД на МВР Пловдив на 09.01.2023 г. Показанията са логични без вътрешни противоречия и съдът ги намира за обективни и подробни, поради което им дава вяра. Сщите напълно кореспондират с показанията на свид. Г., който само частично се сеща за случая, но принципно свидетелства каква е практиката, когато лице не може или не иска да бъде тествано с техническо средство за алкохол. От тях и писмените доказателства съдът установява часовете на установяване на нарушението, на съставянето на акта, на съставянето на талона за медицинско изследване и на действията на жалбоподателя.

Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от кредитираните гласни доказателствени средства събрани по делото.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да 2 опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Съдът намира че правилно са посочени часовете установяване на нарушението и връчването на талона.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и са посочени обстоятелствата, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице (т.1.3.2 от Заповед 8121з1632/02.12.2021 г.) при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Предоставена е възможност на жалбоподателя да направи възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, като същият се е възползвал от това си право в тридневния срок.

Правилно е описано поведението на жалбоподателя като ОТКАЗ да да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Действията на водача, с които се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно заради това, съдът намира, че направеното описание на фактите в АУАН, среща необходимия минимум от информация, за да може лицето чиято административно-наказателна отговорност се реализира, да разбере в какво се изразява неправомерното му поведение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия (т. 3.11 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за фактически отказ да бъде тестван за употребата на алкохол и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта,чрез изследване с техническо средство на концентрацията на алкохол вв издишания въздух по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществила всички съставомерни признаци на нарушението.

3

Установява се, че П. И. Д. като водач на МПС лек автомобил Ауди А4, с рег. № ****, на 27.12.2022 г. около 23.05 часа в гр. Пловдив на кърстовището на ул. „Дилянка и бул. България“, е отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фарбичен № ARBA -0182, за употреба на алкохол, като не е извършил необходимите действия за извършване на пробата, което съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 се приравнява на отказ. Същият безспорно се установи, че е имал възможност за 45 минути да се яви в медицинско заведение и да бъде извършен анализ на кръвна проба, но не се е възползвал от това си право, а е вменил в задължение на полицейските служители да му осигурят транспорт. Такова задължение за същите възниква единствено при установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила или установена употреба на наркотични вещества съгласно чл.

7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1, но настоящия случай не попада в тези хипотези.

Именно затова му е бил издаден и предоставен талон за медицинско изследване № 119336/27.12.2022 и стикери с № 063498. от 1 до 8. Жалбоподателят не е имал никакво затруднение да изпълни указаното в талона за медицинско изследване, а именно да се придвижи до УМБАЛ Свети Георги за 45 мин в тъмната част на денонощието в ненатоварени часове.

Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и категорично с конклудентни действия е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в издишания въздух, с което и е нарушил вмененото му задължение.

Възражението на жалбоподателя, че уредът бил неизправен съдът намира за бланкетно и без опора в наличния доказателствен материал. Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че той не е имал време или възможност да се яви в медицинско заведение, тъй като безспорно се доказа, че талонът за медицинско изследване му е връчен след съставянето на акта, извършването на опитите и пробата за наркотици, а именно към 23:40 часа на 27.12.2022 г. и нарушителят не е бил възпрепятстван да организира пътуването си за 45 минути до посоченото в талона медицинско заведение.