Решение № 225 от 29.02.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Кюстендил, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Йорданова при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Тина Р. Йорданова Гражданско дело № 20231520101634 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. И. М., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.***, ул. *** ***, действащ чрез пълномощника си еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д.

Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от З. С. Р., съдържаща искане с правно основание по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за кредит с № 9750273002/02.03.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество, като е предявен и иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева /частична претенция от 98,52 лв./, представляваща недължимо платени суми по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 02.03.2022 г. ищецът К. И. М. сключил договор за паричен заем № 9750273002 с ответното дружество "ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишна фирма 4финанс/, като страните се били договорили 1 отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, при погасяване в срок до 01.04.2022 г. Също така се отбелязва, че в посочения договор кредиторътответник бил уговорил ГПР в размер на 49,7%, лихвен процент за кредита в размер на 41%, сума на лихвата за срока на договора - 13,48 лева, като кредитополучателят дължал сума в размер на 98,52 лева - такса за бързо разглеждане. В исковата молба е посочено още, че К. М. е погасил сумата по договора, като за срока на договора бил заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и такса за експресно разглеждане, а именно: 512 лева. Изтъква се, че в случая се прилагали разпоредбите на ЗПК, като договорът за кредит бил нищожен на основание чл.11,ал.1,т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и още със сключването на договора било посочено, че потребителят дължал възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписването му, като се касаело за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, а посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално предлаганият в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите и по смисъла на правото на ЕС. Ищецът посочва, че в случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК и процесната клауза за такса за експресно разглеждане заобикаляла изискванията на закона и нарушавала добрите нрави, поради което била нищожна и всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП. С оглед изложеното се иска от съда на основание чл.

26, ал.1 от ЗЗД обявяване на нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за кредит с № 9750273002/02.03.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество, като е предявен и иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева /частична претенция от 98,52 лв./, представляваща недължимо платени суми по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2

Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е изложила съображения относно нередовността, неоснователността и недоказаността на исковата молба, като се твърди, че ответното дружество н е откривало твърдяното от ищеца кредитно правоотношение, Договор № 9750273002 не бил сключван между страните с посочените в исковата молба специални условия и размер на дължими суми, поради което било невъзможно за ответника да вземе отношение по твърденията на ищеца и поконкретно - по факта на погасяване, като липсвали и доказателства за погасено в посочения размер от страна на ищеца задължение. Излага подробни съображения за неоснователност и липса на обективни аргументи за противоречие с императивни законови разпоредби, тъй като в специалните условия на договорите за кредит, които ответникът сключвал с клиентите си, изрично се посочвал действителният размер на разходите, който от своя страна съответствал на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК, като всички параметри по договорите за кредит изначално били известни на кредитополучателя още на етап преддоговорна информация, обективирани в СЕФ и същите се определяли изрично, ясно и индивидуално, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и специалните условия по договорите за кредит, като ЗПК не предвиждал ограничение на отделните компоненти, от които можел да се формира ГПР, нито налагал задължителни такива, а в чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК било посочено, че заявяването на отделни, допълнителни и незадължителни услуги не следвало да се включва в ГПР и именно поради тази причина такса - експресно разглеждане не следвало да бъде включена към ГПР, като правилно същата не била елемент от формирането му и таксата се начислявала за услуга, която била пожелателна, допълнителна и незадължителна, предоставяна само по изрично искане на кредитополучателя, откъдето не следвало да бъде включвана в ГПР. Иска се от съда да остави без уважение доказателствените искания на ищеца, както и на същия да бъде указано да уточни начина, по който е формирал цената на иска, както и съдържанието на неравноправните клаузи, и присъждане в полза на ответника направените разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания, страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани от упълномощените си представители. Ищецът предварително, чрез пълномощника си - адв. Д. М., е 3 депозирал молби за даване ход на делото, поддържайки искания до съда и е направил искане за изменение размера на предявения от него осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, чрез увеличаването му в размер на 259,42 лева, което, с оглед липсата на оспорване от ответната страна, съдът е допуснал единствено по отношение неговия размер, тъй като е поискано своевременно - до приключване на съдебното дирене по делото.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна, следното:

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представеното заверено копие на Договор за кредит № 9750273002/02.03.2022 г . се установява, че между ищеца К. И. М., в качеството му на кредитополучател и ответно дружество "4финанс" ЕООД, в качеството му на кредитор, е сключен посочения договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя-ищец по делото е предоставен кредит от вида на потребителските, в размер на 400 лева, при следните условия: срок на кредита - 30 дни, при стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на кредита 41 %, сума на лихвата за срока на кредита - 13,48 лева, годишен процент на разходите 49,7%, такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лева, обща дължима сума по кредита 512 лева, с дата на получаване на сумата по кредита - 02.03.2022 г. и дата на връщане на сумата по кредита - 01.04.2022 г. След служебно извършена справка, съдът констатира, че отбелязаното като кредитор в процесния договор за кредит, дружество с наименование /фирма/ "4финанс" ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул."Д. Хаджикоцев" 52-54, р-н "Лозенец" е променило същото на "ВИВУС.БГ" ЕООД, посочено като ответник по настоящото дело и е регистрирано в Търговския регистър със същите ЕИК, седалище и адрес на управление, което налага извода, че в случая се касае за едно и също дружество, с променено наименование /фирма/ от "4финанс" ЕООД на "ВИВУС.БГ" ЕООД.

Сключването на процесния Договор за кредит № 9750273002/02.03.2022 г.

4 между ищеца и ответното дружество се потвърждава и от представената с писмо на Българска Народна Банка, справка от информационната система на Централния кредитен регистър (ЦКР) за наличие на данни за предоставени кредити от финансова институция "ВИВУС.БГ" ЕООД на К. И. М., като в писмото изрично е посочено, че уникалните номера, с които кредитите се подавали в системата на ЦКР са идентификационни кодове и са от значение само за технологичния процес при обработване на информацията в регистъра, и същите не били обвързани, и можело да не съвпадат с номерата на сключените между институциите и техните клиенти, договори. Видно от цитираната справка в ЦКР е, че в същата е включена информация, подадена от финансова институция "ВИВУС.БГ" ЕООД по отношение на лице по кредитни договори с имена К. И. М. за периода от 31.03.2022 г. до 30.04.2022 г., като се установяват следните обстоятелства: отчетна единица "ВИВУС.БГ" ЕООД, идентификатор на кредит с № 9750273002, сума валута и сума лева - 1,100, вид на кредита - потребителски, дата на разрешаване 02.03.2022 г., дата на издължаване - 01.04.2022 г., с неактивен статус, балансова експозиция - в размер на 1,376, 92, такси и други разход - 240,65, усвоена сума - 1,100.

От представена електронна справка в "EasyPay" AD, извършена на 14.12.2023 г. от лице с имена Е. Д. Д. става ясно, че на дата 14.04.2022 г., в офис "Рент-Си" ЕООД, с адрес: гр. Кюстендил, ул. "Цар Борис I" № 51а, при оператор С. С., е преведена сума в размер на 1397 лева, със записано основание на плащане - пълно погасяване по кредит 9750273002, с наредител:

К. И. М. и получател "ВИВУС.БГ" ЕООД, 7909119388. От посочената справка е видно и, че номер 7909119388 е отбелязан и в приложения Договор за кредит № 9750273002/02.03.2022 г., като банкова сметка - EasyPay на дружеството "4финанс" ЕООД.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана от съда в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че страни по Договор за кредит № 9750273002/02.03.2022 г. са "4финанс" ЕООД - кредитор и К. И. М. - кредитополучател, като условията по кредита са следните - потребителски кредит в размер на 400 лева, срок на кредита - 30 дни, при стандартен лихвен процент 40,97, лихвен процент за срока на кредита 41, сума на лихвата за срока на кредита - 13,48 лв., ГПР 49,7, такса за бързо разглеждане 98,52 лв., обща сума по кредита 512 лв., дата 5 на получаване - 2.03.2022 г. и дата на връщане на сумата по кредита 1.04.2022 г., като вещото лице е посочило, че в договорът е отбелязано, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Експертното заключение е формирано и въз основа на представените от БНБ справка от информационната система на ЦКР и справка от "Изи Пей" АД, като вещото е посочило, че е поискало информация от ответното дружество за платените и разпределени суми по процесния договор за кредит, но ответното дружество не е предоставило исканата информация, тъй като заявило, че не може да я предостави, респективно да потвърди твърденията на ищеца, предвид липсата на посочена дата на плащане, като понастоящем нямало как да се провери и потвърди дали и как е плащано, както и какво е било разпределението по пера, в случай, че е имало такова плащане. Експертизата е установила, че в случай, че се приеме размер на кредита - 1100 лева/ съгласно информацията от ЦКР/, при лихвен процент 41 и срок на издължаване - 1 месец, договорената лихва би била 37,58 лв., а ГПР - 49,65 и общо дължима сума - 1137, 58 лева, като процесният договор не съдържал клауза за начисляване на неустойки при просрочие на плащането, но за 14 дни забава, законовата лихва би била 4,28 % и няма предоставени данни за отразяване по пера на внесената сума в размер на 1 397 лв., както и как е формирана посочената в ЦКР балансова експозиция 1 376,92 лв.