Решение № 840 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501494 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 265838 от 21.09.2021г., постановено по гр. д. № 15742/2019г., Софийски градски съд, І ГО, 13 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на И. П. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при пътнотранспортно произшествие на 23.10.2018 г. в гр. София и имуществени такива от 306 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 09.11.2019 г. до окончателното им изплащане и разноски от 582 лв., като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер до предявения такъв от 50 000 лв. като неоснователен. С решението СГС, I ГО, 13 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. И. И. -С. съобразно уважената част от иска адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1440 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 565 лв. С решението СГС, I ГО, 13 състав е осъдил И. П. С. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски по делото от 244 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. с ДДС.

Постановеното от СГС, І ГО, 13 състав решение е обжалвано от ищцата, чрез процесуалния й представител, в частта за отхвърляне исковете на И. П.

С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за законна лихва върху двете присъдени обезщетения за периода от 11.12.2018 г. В жалбата се релевира оплакване за неправилност на решението в обжалваната част. Прави се възражение, че 1 първоинстанционният съд не е отчел, че липсва оспорване от ответника на твърдението в исковата молба за началния момент на дължимост на законната лихва, както и за надлежното му уведомяване от ищцата, която го е сезирала с извънсъдебна претенция, предявена със заявлени по образец на застрахователя, подадено на 11.12.2018 г. Поддържа се твърдение, че съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, в настоящия случай от 11.12.2018 г. г., което е различно от хипотезата по чл. 496, ал. 1 КЗ когато след изтичане на срока и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за вреди от собствената си забава. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част. Предявява се претенция за заплащане на разноски.

Срещу решението на СГС в осъдителната част за разликата над 15 000 лв. до присъдените 30 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди е постъпила жалба от ответника в първоинстанционното производство, чрез пълномощника му. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като се сочи, че съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Прави се оплакване, че вреди в размер на 30 000 лв. са твърде завишени и несъответни на претърпяната травма, противоречащи на принципа за справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и не отговарят на трайно установената практика за обезщетяване на подобен род вреди. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли иска за сумата от 15 000лв., ведно със законните последици. Предявява се претенция за заплащане на разноски пред двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба от ищцата, чрез пълномощника й, срещу определението от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 15742/2019 г. от СГС, I ГО, 13 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решение №265838/21.09.21 г. в частта за разноските. В частната жалба се прави оплакване, че първостепенният съд, като е отрекъл правото на адвокатско възнаграждение за осъществената пред него като съдебна инстанция адвокатска защита по отделните искове, не е спазил императивните правила в Наредбата, предвиждащи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно (чл. 2, ал.5 от Наредбата). Релевира се възражение и срещу неправилното приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата с правно основание чл. 248 ГПК с вх. №360091 от 02.11.2021г.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете страни поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

2

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 11.12.2018г. до окончателното им изплащане. Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При така предявен иск ищцата следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние й е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 13 състав е приел, че ищцовата страна е доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.

45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Уважил е частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и в пълен размер предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо и частично правилно в обжалваните части.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 15 000лв., както и в частта, в която изцяло е уважен предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 306 лв., ведно със законната лихва от 09.11.2019г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната част за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до претендираните 50 000лв., ведно със законната лихва. Предвид това със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество, поради което въззивният съд следва да вземе предвид това обстоятелство.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за допуснато от първостепенния съд нарушение 3 на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, настоящият съдебен състав приема за установено следното: вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на дъгата на лявата ябълчна кост и охлузвания по крайниците.

Вещото лице, с оглед приложените медицински документи, установява, че пострадалата е постъпила по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ без спомен за случилото се със сътресение на мозъка, поради последното обстоятелство тя е била под медицинско наблюдение – 3-4 дни. На 29.10.2018 г. е била оперирана под обща анестезия, като й е била извършена елевация /повдигане на дъгата на лявата ябълчна кост/, с цел възстановяване симетрията на лицето. Изписана е била на 01.11.2018 г. с подобрение. Докторът установява, че ищцата е търпяла болки и затруднено дъвчене за период около 30-40 дни.

С оперативната интервенция е била възстановена симетрията на лицето, а белегът в областта на операцията е бил около 0.5 см. Според вещото лице пострадалата се е възстановила напълно за около 4 месеца, като счупването не дава никакви посттравматични дефекти.

В о.с.з. пред първоинстанционния съд докторът отговаря, че фрактурата на дъгата на ябълчната кост се състои в хлътване на самата кост, при което се затруднява отварянето и затварянето на устата. Установява, че няма разместване на сегменти, има само хлътване, изкривяване към основата на черепа. Допълва, че тази травма не може да има отношение към изтръпване на горните зъби или нарушение на зрението. Вещото лице сочи, че малкият оперативен белег изчезва напълно до година.

Настоящият въззивен състав изцяло кредитира приетата в първата инстанция експертиза, ведно с направените в съдебно заседание пояснения, тъй като същата е изготвена от вещо лице, което е компетентно в своята област, отговорите са обективни и изчерпателни.

За установяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, пред първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката С.-Б. – приятелка и съседка с ищцата. От показанията на разпитаната свидетелка съдът приема за установено следното: свидетелката посетила своята приятелка в болницата няколко часа след катастрофата, ищцата била с множество охлузвания по крайниците, синини по лицето, найвече около очите и челюстта, постоянно й се гадело, като не можела да си отвори устата. Свидетелката споделя, че въпреки че имала още оплаквания от болки, приятелката й се прибрала от болницата, тъй като нямало кой да се грижи за детето й и тя се притеснявала. След като се прибрала вкъщи продължила да изпитва болки в скулата, челюстта, случвало се да й изтръпва лицето, като това продължило около 2 седмици. През този период пострадалата не можела да дъвче, свидетелката й правела течни храни-крем супи, които ищцата пиела със сламка. За по-дълго време страдала от главоболие, имала световъртеж и лежала. Свидетелката пазарувала на 4 ищцата, тъй като тя се притеснявала да излиза, поради това че била подута и в синини, но след операцията постепенно тези подутини затихнали, останал й малък белег, който бил видим, ако човек се загледа в лицето й, но ищцата го прикривала с грим. Имала и психически проблеми, сънувала кошмари свързани с катастрофата, било я е страх да излиза навън, страхувала се и за детето си, да не бъдат блъснати, затова наела транспорт до училище. Преди инцидента ходела пеш на работа, била изключително енергична, спортен тип, но след произшествието страхът, че отново може да бъде блъсната, докато пресича, надделял и тя спряла да ходи пеш, а се придвижвала с такси, спряла да ходи на фитнес.

Съдът възприема показанията на свидетелката, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления от състоянието на пострадалата. Показанията не противоречат на останалите събрани по делото доказателства в т.ч. медицински документи.

По възражението на въззивника-ответник за неправилност на решението в частта относно определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният състав съобрази следното: В ППВС №4/1968г. е посочено, че, за да бъде намерен точният паричен еквивалент на неимуществените вреди, следва да бъдат съобразени не само болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства и като съобрази критериите, посочени в практиката на Върховния съд, за да определи справедлив размер на дължимото обезщетение, приема следното: На първо място, съобрази характера, тежестта, броя, вида на травмите – става въпрос за две по-сериозни травматични увреждания – сътресение на мозъка, без спомен за случилото се, както и фрактура на дъгата на лявата ябълчна кост.