Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20662 от 15.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9089/2024
Вид
Решение № 20662
Подписан
15.11.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20662 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110109089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Р. Й., с ЕГН ********** срещу “О.Е.”, БУЛСТАТ:***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1., т. 2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ, за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от 6м, в размер на 11 666,16 лв. и иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на сумата от 7 777,44 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа, за периода септември 2023г.

- декември 2023г.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на сключен трудов договор № ПЕР22РД15-350/13.09.2022г., като ищецът заемал длъжността Р на звено „***“.

Ищецът сочи, че от датата на започване на работа , изпълнявал съвестно и в съответствие с нормативите изисквания възложената му работа на Р на П, в който имало около 1500 бездомни кучета.

На 01.06.2023г., ищецът получил Заповед №46/30.05.2023г., с която му се изискват обяснение за 3 бр. кучета от П. Ищецът, в определения в заповедта срок депозирал писмени обяснения по въпросите, които били поставени със заповедта.

На 12.06.2023г. в 12:00ч. на обяд, ищецът получил Заповед №56/12.06.2023г., с която му се изисква обяснение за 4 кучета от помещаваните в П, със срок за изпълнение на заповедта-до 16:00 часа на 12.06.2023г. Въпреки краткия срок, се твърди, че ищецът дал писмени обяснения с вх. №ПЕР-23-768/12.06.2023г.

1

Твърди че на 15.06.2023г., получил Заповед №59/15.06.2023г., с която му се изискват обяснения, във връзка с твърдения, че същият се е явил късно на работното си място в посочените в заповедта дни. На следващия ден, ищецът с писмени обяснения вх. № ПЕР23-797/16.06.2023г. дал обяснения по твърденията за нарушаване на работното време.

На 21.06.2023г., ищецът получил Заповед №63/21.06.2023г., с която му се изискват обяснения във връзка с твърдения, че същият е напуснал по-рано работното си място на 14.06.2023г. и 16.06.2023г., като същата заповед е получена в 14:30ч. и му е даден срок за изпълнение 16:00ч. В срок ищецът е изготвил писмени обяснения, но ми било отказано същите да бъдат входирани.

На 09.09.2023г. се сочи, че на ищеца не му бил осигурен достъп до работното място, като му било обяснено, че със Заповед №83/05.09.2023г. на вр.и.д. Директор на ОП „Е“, му бил забранен достъпа, поради оронване на престижа на предприятието. Сочи се, че ищецът е бил възпрепятстван да се яви на работа, като за някои от дните е получавал подпис от охранителя, на който е възложено спазването на издадената заповед.

Твърди се, че за периода септември 2023г. - декември 2023г., ищецът е бил лишен от достъп до работното си място, както и че за същия период не е получавал трудовото си възнаграждение.

Сочи се, че на 06.12.2023г. ищецът е бил уведомен чрез залепване на друга сграда, а не тази по постоянният му адрес, че за него има книжа в Нотариалната кантора на Нотариус С.Т, като ищецът имал двуседмичен срок за получаването им, но поради заболяване не се явява в нотариалната кантора, за което му е издаден болничен лист.

На 28.12.2023г., след направена справка в НАП ищецът установил, че трудовият му договор с ответника бил прекратен, считано от 21.12.2023г. поради дисциплинарно уволнение.

Поддържа се, че осъщественото уволнение е незаконосъобразно, тъй като не били спазени изискванията на Кодекса на труда за провеждане на дисциплинарно производство. Релевират се доводи, че на ищеца не била дадена възможност да участва в дисциплинарното производство, което се е развило без той да бъде уведомен, без да му се даде възможност да вземе отношение по твърдения за нарушение. Счита, че няма основание за налагане на най- тежката дисциплинарна санкция, а именно - дисциплинарното уволнение, както и че не е спазен двумесечния срок по чл. 194, ал .1 от КТ, както и изобщо не е спазена процедурата за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

Излага твърдения, че ищецът останал без заплащане за месеците септември, октомври, ноември и за част от декември - до датата на незаконното уволнение.

Твърди се, че ищецът има право да получи обезщетение за времето, през което е останал без работа след незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца - съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, като след прекратяването на трудовият 2 му договор от ответника, ищецът не е сключвал нов трудов договор.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че ответникът в качеството си на работодател на М. Й., законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, като му е наложил найтежкото дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение“. Твърди, че е обосновал налагането на най- тежкото наказание въз основа на следните писмени доказателства, а именно: Формуляр за оценка /административни длъжности/ на М. Р. Й. за II-ро тримесечие 2023 г., от което се установявало, че оценката на служителя 3.40, което водело до извод, че служителят допускал съществени пропуски в работата си, изпълнението на задълженията си. Сочи се, че със 3аповед №ПЕР23-РД-15-15з/12.05.2023г. на ищецът било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за разпространение на поверителна информация, предизвикване на напрежение и недоволство сред колектива на поверения му Приют, което довело да заплахи за масово напускане. Налице бил подаден Сигнал вх.№ПЕР23“б20/18.05.2023 г. от Н.П и Р.Б за обстоятелства непосредствено възприети в П за безстопанствени кучета в с.*** и за поведението на М. Й.-Управител на П. Твърди се, че била изготвена Докладна записка рег. №ПЕР23-854/зо.06.2023 год. от Зам. Директор на ОП „Е“, в която били установени редица нарушения на добрата ветеринарна практика по отношение на кучета настанени в П, както и било допуснато е неадекватно лечение, което при три от животните е завършило с летален изход, а на друго от кучетата е била извършена ампутация на крайник, която му е причинила страдания и се е наложила допълнителна ампутация в П в с.

Си.

Сочи се, че със 3аповед №ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.1, т.з и т.7 от КТ.

Твърди се, че била издадена и Заповед №84/12.09.2023 г. на вр.и.д.

Директор на ОП „Е“ за отмяна на Заповед №83/05.09.2023 г. за забранен достъп.

Излагат се твърдения, че работодателят е спазил процедурата за изискване на обяснения от работника както във връзка със системните и тежки нарушения на трудовата дисциплина, така и за три закъснения и/или преждевременни напускания на работа в един календарен месец Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на определения срок от разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, а именно „не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му“.

Оспорва твърдението на ищеца, че не му е бил предоставен достъп до работното му място.

Излага, че заповедта, с която е бил забранен достъпа на ищеца до всички 3 обекти на ОП „Е“ е била отменена с нарочна Заповед №84/12.09.2023г., на вр.и.д. Директор М.П, като ищецът е бил устно уведомен и за двете заповеди.

Сочи, че ищецът не се е явявал на работа, поради тази причина се наложило и с нотариална покана да му бъде връчена Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение на адреса на който същият е официално адресно регистриран.

С оглед горепосоченото се твърди, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, поради което се моли да бъде потвърдена 3аповед №ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като законосъобразна, като бъдат отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение по чл. 213 КТ и чл. чл. 344, ал.1. т.3 КТ.

В открито съдебно заседание, провело се на 30.10.2024г. съдът, по направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, чрез неговото намаляване до размера на 11 275,91 лв., като за разликата до пълно предявения размер от 11 666,16 лв., прекратил производството, поради направено отказ от иска. В същото съдебно заседание, съдът допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на размера на предявения иск по чл.

213 КТ, чрез неговото намаляване до размера на 6992,47 лв., като за разликата до пълно предявения размер от 7777,44 лв. прекратил, производството, поради направено отказ от иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, а и се установява и от представените писмени доказателства, че между страните възникнало трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № ПЕР23-РД15-350/13.09.2022 г., като ищецът заемал длъжността „Р на звено „***“, както и че със Заповед № №ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. на Директора на ОП „Е“, трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т.3 КТ „дисциплинарно уволнение“ на осн. чл. 190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ.

Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3, тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 4

КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.

Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание - че е налице твърдяното основание, съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава Заповед № ПЕР23-РД15-279/04.09.2023г. включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищеца и неизпълнението на същите, както и да докаже, че от ищеца са поискани обяснения, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, носи ответникът по настоящото дело, който се явява работодател на ищеца.

Със заповед № ПЕР23 РД15-153/12.05.2023 г. (л.42-43) на ищеца М. Р.

Й. било наложено дисциплинарно наказание – „забележка“, за това че разпространил поверителна информация, относно размерите на възнагражденията на служители в ръководения от него приют, която заповед не е обжалвана и съответно е влязла в сила.