Решение № 30 от 17.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20232120204912 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Г. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес:

***********, срещу Наказателно постановление № 23-0769-002636/08.11.2023г., издадено от Б. С. Ж., на длъжност началник група в ОДМВР гр.Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.А., като поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Ж.а, която моли за потвърждаване на НП и представя писмено становище .

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2023г. в 04:44 часа в гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“ в посока от кръстовище с ул.“Спортна” към надлез „Владимир Павлов“, лек автомобил – „Дачия Сандеро“ с рег. № ****** се движел с наказуема скорост 86 км/ч., при максимално 1 допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето от ATCC TFR1-M с фабричен №510/07, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочил себе си като водач на превозното средство.

АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 36 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден АУАН № Серия GA АКТ №847220/26.06.2023г., съставен от В. Ж. П., на длъжност мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“-Бургас.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление № 23-0769-002636/08.11.2023г., издадено от Б. С. Ж., на длъжност началник група в ОДМВР гр.Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП /доколкото НП е връчено на 13.11.2023г., а процесната жалба е депозирана на 16.11.2023г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Б. С. Ж. началник група в ОДМВР гр.Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Жалбоподателят е подписал и е получил акта.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно: гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“ в посока от кръстовище с ул.“Спортна“ към надлез „Владимир Павлов“. Така посоченото място е описано по начин, даващ възможност да се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя, поради което и възможността на същия да разбере обвинението не е била накърнена. В 2

АУАН и НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По делото е приложена и снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 /л.14 от делото/ се установява, че процесното техническо средство – преносима система за контрол над скоростта АТСС TFR1-M е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през месец февруари 2023г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка №1-5-23/07.02.2023г. /л.15 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

По делото са приложени като доказателства и протокол за използване на автоматизирано техническо средство и снимка на същото, от които е видно че в процесния пътен участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и в него на процесната дата и час е било позиционирано техническото средство – преносима система за контрол над скоростта TFR1-M с фабричен №510/07.

Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай жалбоподателят - Ц., е подал такава декларация, в която е посочила, че именно той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил санкциониран с издаденото постановление.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП , системно е това нарушение, което е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В акта за установяване на административното нарушение и в НП са посочени три електронни фиша - ел.фиш сер.К, № 5376689 в сила от 09.05.2022г., ел.фиш 3 сер.К,. № 5377258 в сила от 09.05.2022г. и ел.фиш сер.К, № 5467350 в сила от 09.05.2022г.

За да е налице системно нарушение именно след тази дата - 09.05.2022г., другите две нарушения (или повече) трябва да са били извършени, в рамките на една година, т.е. до 09.05.2023г. В настоящия случай деянията по ел.фиш сер.К № 5376689, ел.фиш сер.К № 5377258 и ел.фиш сер.К № 5467350, както и деянието по настоящото дело са били извършени след дата - 09.05.2022г. и в посочения по - горе едногодишен срок, поради което и е налице квалификацията по чл.182, ал.5 от ЗДвП - системно нарушение. Действително, видно от справката нарушител/водач е, че така посочените ел.фиш сер.К № 5377258 и ел.фиш сер.К № 5467350 са влезли в сила на 09.05.2022г., а не на 09.05.2023г., както е посочено в АУАН. Горното обаче не съставлява съществено нарушение, което да нарушава възможността на жалбоподателя да разбере, в извършването на какво нарушение е обвинен респ. е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Следва да се изтъкне изрично в тази връзка, че в НП са посочени електронните фишове, от които следва квалифицирането на процесното нарушение като системно. По този начин е предоставена възможност както за жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се квалифицира като системно и да направи възражение респ. да се извърши преценка в тази насока. Посочването на датата на влизане на електронните фишове не е съществен елемент от съдържанието на НП, съответно не е упомената като такъв в изчерпателното изреждане в разпоредбата на чл.57 ЗАНН, поради което и съдът намира, че допускането на техническа грешка единствено по отношение на годината на влизане в сила на електронните фишове се явява несъществено.

Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя /л.16 – лице и гръб/.

С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП , а именно глоба от 800 лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването му, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението 4 с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. При извършване преценка в тази връзка БРС взе предвид и че жалбоподателят е бил наказван за допуснати нарушения на ЗДвП многократно /с 5 НП и 15 електронни фиша/, като голяма част от тях касаят именно неспазване скоростта на движение при управление на МПС. Жалбоподателят е бил наказван за осъществени от него престъпления по транспорта и с две Решения на съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а НК. Още повече, че съгласно чл.189з от ЗДвП във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат приложени от съда в настоящия случай.

Съдът не дава вяра и на твърденията на жалбоподателя, че с оглед проведения в съдебно заседание разпит на свидетел, посочващ себе си като водач на МПС-то, следва да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност именно на това лице. В тази връзка БРС съобрази обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил.